На 30 юли 1945 г. американският крайцер „Индианаполис” е потопен

На 30 юли 1945 година американският крайцер „ Индианаполис” е потънал от японска подводница.

Крайцерът „ Индианаполис” влиза в историята със свръхсекретната си задача по доставянето на части за първата атомна бомба, наречена „ Малчугана”, във военната база на Военновъздушни сили на Съединени американски щати, която се намира на остров Тиниан.

Неговото потапяне се трансформира в най-смъртоносната загуба на индивидуален транспортен съд в историята на военноморските сили на Съединени американски щати. Крайцерът е вторият транспортен съд, кръстен на името на град Индианаполис, щата Индиана.

Поръчан е на 31 март 1930 година от „ Ню Йорк шипбилдинг” със седалище Кандем, Ню Джърси. Крайцерът е пуснат на вода на 7 ноември 1931 година и е доставен на филаделфийския боен кей на 15 ноември 1932 година

На 26 юли 1945 година крайцерът доставя значими елементи за първата атомна бомба предопределена за пердах („ Малчугана”) в базата на военновъздушните сили на Съединени американски щати в Тиниан.

На 30 юли 1945 година, 14 минути след среднощ, до момента в който крайцерът се намира във Филипинско море, е нападнат от японската подводница I-58. Корабът потъва за 12 минути. От 1196-членния екипаж почти 300 потъват с „ Индианаполис”, останалите 900 души са изложени на дехридатация и непрекъснати офанзиви от акули, до момента в който чакат да бъдат избавени. Оцелелите се носят по повърхността без избавителни лодки и храна.

Оцелелите са видяни инцидентно четири дни по-късно, като до тогава остават единствено 316 души. „ Индианаполис” е един от последните потопени кораби на военноморските сили на Съединени американски щати през Втората международна война.

През август 1945 година атомният товар, който транспортира „ Индианаполис”, унищожава изцяло два японски града.