Плевенският театър чества 97 години от рождението на Иван Радоев
На 30-ти март - събота, от 19:00 часаПлевенският спектакъл ще празнува 97 годишнината от рождението на огромния български стихотворец и драматург Иван Радоев с поетичния пърформанс „ Един бял лист “, основан по концепция на внука на поета - Калоян Радоев и на режисьора Йордан Славейков.
В едночасовото театрално-поетично събитие, по стихове на Иван Радоев, ще вземат участие Иван Радоев -син, артистът на Плевенския спектакъл Антъни Пенев, както и актьорите Димитър Николов, Йордан Върбанов и Пламен Петков.
Специален посетител на събитието е брачната половинка на поета Весела Радоева.
„ Един бял лист “ не е рецитал, не е обичаен театър, нито характерен пърформанс, споделят основателите му, а опция за среща с емблематичната поезия и обществена лирика на Иван Радоев. Свободното придвижване и другарство на актьорите с публиката трансформират пърформанса в самобитен лиричен разговор. Актьорите и основателите на „ Един бял лист “ са водени от концепцията, че мястото на поезията на Иван Радоев е измежду хората такава каквато е – без маски, без грим, оголена и мощна.
Диалогът сред особено подбраните стихотворения на поета построяват невидима структура, която отразява и изследва живота и трансформациите на мъжа, бащата, поета и индивида Иван Радоев, неговото отношение към любовта, обществото и към критиците, които са го забранявали.
Заглавието на поетичния пърформанс е по едноименната стихосбирка на Иван Радоев „ Един бял лист “ от 1975 година, издадена след 15 годишното му наложително поетично безмълвие. „ Днес не се приказва доста за него, споделя Калоян Радоев, и това доста припомня на тези години. А нашето предпочитание е все по-често да се чува името му “.
„ Аз заобикалям да рева, тъй като общо взето съм малко песимист. Приличам малко на българския народ в това отношение. Не желая да се предавам, не желая да рева “ споделя за себе си Иван Радоев, вечно трансформирал българската лирика и спектакъл. Роден през 1927 година в гр. Пордим, приключва Първа мъжка гимназия в гр. Плевен и взе участие в градежа на Хаинбоаз по време бригадирското придвижване. Иван Радоев е първият създател на любовен цикъл, публикуван след 1944 година, за което е разгласен за декадентен и капиталистически, трансформирал се в любим на народа и безконечен бодил в очите на рецензията, притежател на изключителната премия за изцяло творчество, присъдена от Международната академия на изкуствата в Париж, Иван Радоев остава в паметта ни като един от най-благородните, нежни, незлобливи и по едно и също време с това сериозни поети и драматурзи на България.
„ Неговият мирен, спокоен и леко звучен глас, мекият му, бих споделил дори гальовен метод на другарство криеше в действителност нажеженото до бяло, безмилостно острие на свободната му мисъл - извънредно образна, богата на парадокси, непредвидима и пронизваща “, написа режисьорът Младен Киселов за него.
И дано не забравяме думите на Иван Радоев:
„ Свободен е този човек, който може да каже пред себе си: от нищо не ме е боязън, нищо не мога да печеля, нищо не мога да изгубя, само че знам, че това съм аз “.
В едночасовото театрално-поетично събитие, по стихове на Иван Радоев, ще вземат участие Иван Радоев -син, артистът на Плевенския спектакъл Антъни Пенев, както и актьорите Димитър Николов, Йордан Върбанов и Пламен Петков.
Специален посетител на събитието е брачната половинка на поета Весела Радоева.
„ Един бял лист “ не е рецитал, не е обичаен театър, нито характерен пърформанс, споделят основателите му, а опция за среща с емблематичната поезия и обществена лирика на Иван Радоев. Свободното придвижване и другарство на актьорите с публиката трансформират пърформанса в самобитен лиричен разговор. Актьорите и основателите на „ Един бял лист “ са водени от концепцията, че мястото на поезията на Иван Радоев е измежду хората такава каквато е – без маски, без грим, оголена и мощна.
Диалогът сред особено подбраните стихотворения на поета построяват невидима структура, която отразява и изследва живота и трансформациите на мъжа, бащата, поета и индивида Иван Радоев, неговото отношение към любовта, обществото и към критиците, които са го забранявали.
Заглавието на поетичния пърформанс е по едноименната стихосбирка на Иван Радоев „ Един бял лист “ от 1975 година, издадена след 15 годишното му наложително поетично безмълвие. „ Днес не се приказва доста за него, споделя Калоян Радоев, и това доста припомня на тези години. А нашето предпочитание е все по-често да се чува името му “.
„ Аз заобикалям да рева, тъй като общо взето съм малко песимист. Приличам малко на българския народ в това отношение. Не желая да се предавам, не желая да рева “ споделя за себе си Иван Радоев, вечно трансформирал българската лирика и спектакъл. Роден през 1927 година в гр. Пордим, приключва Първа мъжка гимназия в гр. Плевен и взе участие в градежа на Хаинбоаз по време бригадирското придвижване. Иван Радоев е първият създател на любовен цикъл, публикуван след 1944 година, за което е разгласен за декадентен и капиталистически, трансформирал се в любим на народа и безконечен бодил в очите на рецензията, притежател на изключителната премия за изцяло творчество, присъдена от Международната академия на изкуствата в Париж, Иван Радоев остава в паметта ни като един от най-благородните, нежни, незлобливи и по едно и също време с това сериозни поети и драматурзи на България.
„ Неговият мирен, спокоен и леко звучен глас, мекият му, бих споделил дори гальовен метод на другарство криеше в действителност нажеженото до бяло, безмилостно острие на свободната му мисъл - извънредно образна, богата на парадокси, непредвидима и пронизваща “, написа режисьорът Младен Киселов за него.
И дано не забравяме думите на Иван Радоев:
„ Свободен е този човек, който може да каже пред себе си: от нищо не ме е боязън, нищо не мога да печеля, нищо не мога да изгубя, само че знам, че това съм аз “.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ