43 години от една от най-великите победи на Ботев в евротурнирите
На 30 септември 1981 година Ботев (Пловдив) реализира една от най-знаменитите победи в славната си история. В града под тепетата „ канарчетата “ побеждават с 1:0 над испанския гранд Барселона с гол на Георги Славков.
Прочетете още
Фактите от историята са добре познати на всеки един последовател на „ жълто-черните “, по тази причина ние ви предлагаме малко по-различен взор върху събитията отпреди 43 години посредством фрагмента от книгата „ Когато „ канарчетата “ стават орли! “ на добре познатия и почитан Георги Убинов:
ЗНАМЕНИТАТА ПОБЕДА НАД БАРСЕЛОНА (1981 Г.)
Жребият дефинира за КНК в Европа пловдивските „ канарчета “ да играят против испанския исполин Барселона. Въпреки отрицателния резултат в каталунската столица (1-4) в първия мач, момчетата на Чико вършат мощен мач, основават редица голови положения. Близо половин час те са почтени противници на Барселона, само че отличният в това полувреме Шустер и носителят на „ Златната топка “ за 1977 година — датчанинът Симонсен вземат решение мача. В края на играта Георги Славков отбелязва почетния гол за нашия тим.
На 30.IX.1981 година, треньорът Динко Дерменджиев опълчи на испанците следния състав: Пейчев, Юруков, Младенов, Блангев, Хорозов, Танев, Костадинов, Славков, Манолов (78 мин – Тр. Пачев), Зехтински (71 мин. – Аргиров), Бакалов.
Когато професионален футболист приключи кариерата си, като деец,обикновено застава на трибуната. Той в този момент е фен, само че гледа неизбежно и като експерт.
Трудно се потапя в откровената страст на класическия почитател. На този мач (а по-късно и на мача против Байерн) мога да заявя с горделивост аз бях 100% почитател. Бях не запомнил, че съм играл футбол, бях един от най-шумните и ругаещи фенове. И по какъв начин другояче, след гола на Георги Славков, лошотия белгийски арбитър единствено поради името на нашия съперник, анулира безусловно постоянен гол на Коце Костадинов! Абсолютно постоянен год минути преди края на полувремето! Като някогашен футболист знаех, че при 2-0 мачът „ увисваше “ и при играта, която демонстрираха нашите момчета, пред 50 000 жадни за елиминация фенове, успеха с нужния резултат щеше да е наша. Артола, Маноло Кини, Естеа, Шустер, „ Златната обувка “ Симонсен са „ на колене “; с голям късмет не инкасираха по този начин нужните ни два гола.
И през днешния ден като стане дума за тази паметна победа, в съзнанието ми изплува ядовитото възприятие против съдията Шотерс и поради пропуснатия действителен късмет да отстраним Барселона.
През 1982/83 година със забележителен селекционерски усет Дерменджиев включи в тима – Антим Пехливанов, Атанас Пашев и Васил Симов. В това състезание нападението на Ботев стана номер едно в шампионата на „ А “ група. Отборът завоюва бронзовите медали от шампионата, а Антим Пехливанов е голмайстор Nº 1 на майсторската група.
Не е нужно да напъвам паметта и въображението си да диря подобаващи думи за отличната работа на Динко Дерменджиев — Чико, която свърши със „ златното потомство “ през първата половина на 80-те години. Неговите футболисти са го споделили малко, ясно и изрично.
Петър Зехтински: „ Имахме щастието да попаднем на отлични и амбициозни треньори. Чико в своите първи пет години от кариерата нямаше еднакъв на себе си. Той бе мой пример за треньор (б.а. — каква аналогия с мнението на футболистите от шампионския тим (1967) за техния треньор — Васил Спасов). Знаеше единствено работа, работа и отново работа. Той оказа помощ на всички и ние до един би трябвало да сме му признателни. “
Марин Бакалов: „ Върхът на това потомство беше през сезона 1985/86 година, когато заслужавахме, само че за жалост не станахме първенци. Всъщност всичко беше общ брой от дадености. Своя дан за развиването ни първо даде Динко Дерменджиев, който беше на върха на своите благоприятни условия. След това Иван Глухчев, един порядъчен, сериозен и можещ човек, доразви всичко, сложено ката основи от Чико. “
Не е мястото в тази книга да приказваме поотделно за блестящия гений на всички тия момчета, само че съм сигурен, че ще се намерят летописци, които по-пространно да опишат за всеки от тях.
Прочетете още
Фактите от историята са добре познати на всеки един последовател на „ жълто-черните “, по тази причина ние ви предлагаме малко по-различен взор върху събитията отпреди 43 години посредством фрагмента от книгата „ Когато „ канарчетата “ стават орли! “ на добре познатия и почитан Георги Убинов:
ЗНАМЕНИТАТА ПОБЕДА НАД БАРСЕЛОНА (1981 Г.)
Жребият дефинира за КНК в Европа пловдивските „ канарчета “ да играят против испанския исполин Барселона. Въпреки отрицателния резултат в каталунската столица (1-4) в първия мач, момчетата на Чико вършат мощен мач, основават редица голови положения. Близо половин час те са почтени противници на Барселона, само че отличният в това полувреме Шустер и носителят на „ Златната топка “ за 1977 година — датчанинът Симонсен вземат решение мача. В края на играта Георги Славков отбелязва почетния гол за нашия тим.
На 30.IX.1981 година, треньорът Динко Дерменджиев опълчи на испанците следния състав: Пейчев, Юруков, Младенов, Блангев, Хорозов, Танев, Костадинов, Славков, Манолов (78 мин – Тр. Пачев), Зехтински (71 мин. – Аргиров), Бакалов.
Когато професионален футболист приключи кариерата си, като деец,обикновено застава на трибуната. Той в този момент е фен, само че гледа неизбежно и като експерт.
Трудно се потапя в откровената страст на класическия почитател. На този мач (а по-късно и на мача против Байерн) мога да заявя с горделивост аз бях 100% почитател. Бях не запомнил, че съм играл футбол, бях един от най-шумните и ругаещи фенове. И по какъв начин другояче, след гола на Георги Славков, лошотия белгийски арбитър единствено поради името на нашия съперник, анулира безусловно постоянен гол на Коце Костадинов! Абсолютно постоянен год минути преди края на полувремето! Като някогашен футболист знаех, че при 2-0 мачът „ увисваше “ и при играта, която демонстрираха нашите момчета, пред 50 000 жадни за елиминация фенове, успеха с нужния резултат щеше да е наша. Артола, Маноло Кини, Естеа, Шустер, „ Златната обувка “ Симонсен са „ на колене “; с голям късмет не инкасираха по този начин нужните ни два гола.
И през днешния ден като стане дума за тази паметна победа, в съзнанието ми изплува ядовитото възприятие против съдията Шотерс и поради пропуснатия действителен късмет да отстраним Барселона.
През 1982/83 година със забележителен селекционерски усет Дерменджиев включи в тима – Антим Пехливанов, Атанас Пашев и Васил Симов. В това състезание нападението на Ботев стана номер едно в шампионата на „ А “ група. Отборът завоюва бронзовите медали от шампионата, а Антим Пехливанов е голмайстор Nº 1 на майсторската група.
Не е нужно да напъвам паметта и въображението си да диря подобаващи думи за отличната работа на Динко Дерменджиев — Чико, която свърши със „ златното потомство “ през първата половина на 80-те години. Неговите футболисти са го споделили малко, ясно и изрично.
Петър Зехтински: „ Имахме щастието да попаднем на отлични и амбициозни треньори. Чико в своите първи пет години от кариерата нямаше еднакъв на себе си. Той бе мой пример за треньор (б.а. — каква аналогия с мнението на футболистите от шампионския тим (1967) за техния треньор — Васил Спасов). Знаеше единствено работа, работа и отново работа. Той оказа помощ на всички и ние до един би трябвало да сме му признателни. “
Марин Бакалов: „ Върхът на това потомство беше през сезона 1985/86 година, когато заслужавахме, само че за жалост не станахме първенци. Всъщност всичко беше общ брой от дадености. Своя дан за развиването ни първо даде Динко Дерменджиев, който беше на върха на своите благоприятни условия. След това Иван Глухчев, един порядъчен, сериозен и можещ човек, доразви всичко, сложено ката основи от Чико. “
Не е мястото в тази книга да приказваме поотделно за блестящия гений на всички тия момчета, само че съм сигурен, че ще се намерят летописци, които по-пространно да опишат за всеки от тях.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ