Смяната на часа в неделя ни удря лошо, ето как
На 30 октомври (неделя) в 4.00 часа след среднощ ще преместим още веднъж стрелките с час обратно с цел да преминем към зимното часово време. За следващ, само че дали и за финален път? Този въпрос към момента чака своя отговор, както на европейско, по този начин и на национално равнище.
Преди 4 години Европейската комисия предложи практиката със промяната тутакси, появила се като концепция на Бенджамин Франклин през XVIII век, да бъде прекъсната. Тогава всяка държава-членка трябваше да реши на зимно или лятно часово време ще остане.
В България беше пусната и анкета от енергийното министерство, в която над 50% от хората бяха показали, че избират лятното часово време. До този миг обаче няма нито резултат, нито съответни решения.
До 1 април 1979 година България е била единствено на зимното часово време. След това се вкарва лятното, а причините са главно стопански. Един от тях е, че ще се икономисва повече от осветлението.
Тези причини обаче се слагат под подозрение и до ден сегашен, а съгласно множеството специалисти в региона на логиката на психиката и психологичното здраве, дискомфортът за организма ни поради часовата смяна не е за подценяване. Същото мнение показа пред БНР и проф. Христо Кожухаров, президент на Българската психиатрина асоциация.
" Това е извънредно огромен стрес за душeвността ни. Макар че е противоречиво кое е естественото часово време - зимното или лятното, то би трябвало да бъде единствено едно. Това време към което организма ни се е нагодил. Всички тези смени тутакси, каквито и стопански изгоди да имат, ми припомнят за интервала по времето на социализма, когато два часа имаше ток и още два часа нямаше.
Уж спестяваш, само че за времето в което имаш ток, натоварваш съществено системата, а когато няма ток - страдаш. Нещо сходно се получава и с нашия организъм ", разяснява проф. Кожухаров.
Погледнато от положителната страна при промяната тутакси в неделя – ще спим с час повече. Стига да не сте на работа нощна промяна, което е извънредно прецакване.
Преди 4 години Европейската комисия предложи практиката със промяната тутакси, появила се като концепция на Бенджамин Франклин през XVIII век, да бъде прекъсната. Тогава всяка държава-членка трябваше да реши на зимно или лятно часово време ще остане.
В България беше пусната и анкета от енергийното министерство, в която над 50% от хората бяха показали, че избират лятното часово време. До този миг обаче няма нито резултат, нито съответни решения.
До 1 април 1979 година България е била единствено на зимното часово време. След това се вкарва лятното, а причините са главно стопански. Един от тях е, че ще се икономисва повече от осветлението.
Тези причини обаче се слагат под подозрение и до ден сегашен, а съгласно множеството специалисти в региона на логиката на психиката и психологичното здраве, дискомфортът за организма ни поради часовата смяна не е за подценяване. Същото мнение показа пред БНР и проф. Христо Кожухаров, президент на Българската психиатрина асоциация.
" Това е извънредно огромен стрес за душeвността ни. Макар че е противоречиво кое е естественото часово време - зимното или лятното, то би трябвало да бъде единствено едно. Това време към което организма ни се е нагодил. Всички тези смени тутакси, каквито и стопански изгоди да имат, ми припомнят за интервала по времето на социализма, когато два часа имаше ток и още два часа нямаше.
Уж спестяваш, само че за времето в което имаш ток, натоварваш съществено системата, а когато няма ток - страдаш. Нещо сходно се получава и с нашия организъм ", разяснява проф. Кожухаров.
Погледнато от положителната страна при промяната тутакси в неделя – ще спим с час повече. Стига да не сте на работа нощна промяна, което е извънредно прецакване.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ