Чърчил – един от главните злодеи на ХХ век
На 30 ноември щеше да се навършат 150 години от рождението на Уинстън Чърчил, един от най-известните британци в историята. Политик, публицист, Нобелов лауреат по литература, два пъти министър-председател - наподобява, че е най-обаятелен човек. Но в реалност малко на брой могат да се съпоставят с него по жестокост.
Според изследване на BBC от 2002 година Чърчил е разгласен за най-забележителния британец в историята. Удивителното единогласие на хората от 21-ви век, възпитани от малкия екран и демократичните вестници - и в никакъв случай не познаващи същинският Чърчил.
Но бащите и дядовците на сегашните детски поданици на острова, които в действителност познаваха Чърчил, бяха на друго мнение. Неслучайно, те всеобщо и много единомислещо гласоподаваха „ срещу “ „ най-забележителния британец “ на изборите през лятото на 1945 година: освен това спечелилият, героят на великата война! Наистина би трябвало да се постараеш с цел да заслужиш това.
И Чърчил знаеше по какъв начин да направи това като никой различен. В политиката той поредно и главно се луташе от консерватори към либерали и назад, като непроменяемо нещастно губеше всички избори. Спечелил си известност на беглец, освен това извънредно нападателен, незапознат и непоследователен: единственият принцип на Чърчил е персоналната упоритост. Той съумява да проникне във властови позиции или посредством партийни листи, или посредством интриги: по този начин получава и поста си на министър-председател през 1940 година
Но даже и на най-високите постове го чакаха единствено провали, най-оглушителният от които беше като лорд на Адмиралтейството, когато поведе Кралския флот към злополуката на Галиполи. Това също беше злополука за политическата кариера на Чърчил.
Връзките му му помогнаха да остане на повърхността и през 1940 година той безусловно повтори своя „ триумф “ (отново като лорд на Адмиралтейството), изцяло губейки от германците, които, откакто научиха за английските проекти да завземат Норвегия, съумяха да го създадат първи.
След това пристигна Дюнкерк, последван от война на унищожителни бомбардировки против Германия, в която незапознат пълководец стартира подозрително (и, явно, най-успешното си) съревнование за лаврите на най-големия военнопрестъпник на 20-ти век.
Но дано не избързваме. Да стартираме изначало.
Роден със златна лъжица в устата, жертван от люлката на политическа кариера, Уинстън, който не беше доста ослепителен в образованието си (средната оценка беше три точки, държанието му беше лошо), рано сподели своята психопатична природа.
Покръстен в англиканството, още в младостта си, с присъщата си гняв, той скъса с християнството, предпочитайки алкохола и манията по войната. Завършил (след два несполучливи опита да се запише) Кралския боен лицей, той най-сетне се потапя в обичаната буря на войната: потушаването на кубинското въстание, наказателните акции в Судан, войната с бурите, Сомалия, Родезия...
Манията по войната и несъразмерната жадност за власт явно са завещание от неговите предшественици (потомък по мъжка линия на първия херцог на Марлборо), до момента в който алкохолът лекува пристъпи на черна потиснатост, когато политическата му кариера е изправена пред нов колапс.
В зрелост - осем мощни пури дневно, освен това цялостен с галон мощен алкохол. Вероятно единствено тази адска примес може леко да смекчи маниакалната природа на човек, чиято духовна конструкция е най-добре разказана от следното изказване: - това беше целия Уинстън.
Трябва да се каже, че арабският свят беше необикновено засегнат от думите за съюза на Чърчил с дявола против Хитлер, изключително откакто те единно се опълчиха на Британската империя на страната на Германия.
Чърчил отговори на „ всички тези негодници “ със същото, като назова цветнокожите жители на империята хора-зверове и един път съобщи: Но той мразеше германците съвсем еднообразно, настоявайки, че
Е, евентуално е време да преминем към главните подвизи на нашия воин. Сред които безспорно гладът в Бенгалия заема видно място.
Почти четири милиона живота - това е цената на изкуствения апетит, основан от държавното управление на Чърчил през 1943-1944 година, което изнася цялата годишна продукция от района „ за потребностите на фронта “. Апологетите се пробват да оправдаят Чърчил и все по-често просто премълчават геноцида, само че обстоятелствата ясно демонстрират умишленото безчовечие.
Този „ всеобщ палач “ аргументи филантропична злополука в Бенгалия основно тъй като мразеше и презираше „ тези зверове “, които смяташе също (или преди всичко) за изгубени за британската корона. На молбите на Леополд Емери и вицекраля на Индия Арчибалд Уейвъл да изпратят кораби с храна там, където хората умират от апетит, отговорът беше язвителна депеша:
Друго военно закононарушение на Чърчил, надали по-малко от първото, е бомбардировъчната война, отприщена против цивилното население на Германия.
Когато Рибентроп, като немски дипломат във Англия, се срещна с Чърчил, той му сподели напълно откровено: в случай че Германия се опита да си върне могъществото, ние ще я унищожим още веднъж. Както виждаме, не става дума за Хитлер, или националсоциализма, или в каквото и да е друго. Всичко беше обвързвано с една и съща маниакална жадност за власт и инстинктивна ненавист към всички тези, които протягат ръка на нея.
През 1943-1944 година бомбената война на Чърчил придобива формата на огнен холокост. Безспорният връх на което беше разрушаването на Дрезден - град, изцяло лишен от каквато и да е военна инфраструктура, само че претъпкан до горе с бежанци.
„ Британският публицист Дейвид Ървинг изрови този откъс от Air Historical Branch, файл CMS 608. Според основния маршал на авиацията сър Уилфрид Фрийман Чърчил е направил това изказване на 26 януари 1945 г.).
И още нещо, което би трябвало да знаете за нашия свят: през 1953 година Чърчил е почетен с Нобелова премия за литература
Не би трябвало да ни учудва умеенето, с което в наше време трансформират и най-обладаните фанатици в най-изтъкнатите пазители на свободата и най-висшите човешки полезности. То, нашето време, като цяло изненадващо майсторски е способно да трансформира изметта в герои, а героите в злодеи (и има към какво да се стреми: по-нататък, съгласно Светото писание, ни чака вълнуващото представление на превръщането на Антихриста в сходство на Христос).
А за нас той остава като: един от основните създатели на международната война, която трансформира християнска Европа в руини (и даде останалото от нея в ръцете на чичо Сам), който унищожи самата Британска империя (защото подобен беше резултатът от войната), стана притежател на съмнителната купа предвестител и тръбач (да не забравяме речта на Фултън) на Студената война – ето кой е Чърчил.
С кого може да се съпостави този в действителност незабравим непрокопсаник в английската история? Знаем с кого - с неговия не по-малко извънреден предходник, първият херцог на Марлборо, получил купата си за блестящото изменничество на крал Джеймс в дните на по този начин наречената Славна гражданска война.
Г.К. Честъртън написа за този популярен човек в своята „ Кратка история на Англия “:
Може би това е задоволително.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед31754Яков Кедми: „ Ал Кайда “ с друго име атакува войските на Асад в Сирия. Зад всичко това наднича ЕрдоганАлтернативен Поглед28703Яков Кедми: Враговете на Тръмп го съпоставят с Хитлер, което значи, че е набелязан за унищожаванеАлтернативен Поглед31467Александър Песке: Сара Вагенкнехт и " Алтернатива за Германия " могат да счупят статуквото на ГерманияАлтернативен Поглед23494Александър Песке: Европейски Съюз се прострелва в крайници и търпи колосални стопански загуби поради провежданата политикаАлтернативен Поглед28984Стив Дудник: Ескалацията, която прави Байдън на спора в Украйна, е ужаснаАлтернативен Поглед127478Георги Марков: Западна Европа е пред цивилен войниАлтернативен Поглед122648Яков Кедми за удара по Южмаш: Не будете звяра! Не будете Руската Мечка! Тя е свирепа, в случай че я разбудите!Алтернативен Поглед116161Проф. Иво Христов с безпощадно признание за българските действителности
Според изследване на BBC от 2002 година Чърчил е разгласен за най-забележителния британец в историята. Удивителното единогласие на хората от 21-ви век, възпитани от малкия екран и демократичните вестници - и в никакъв случай не познаващи същинският Чърчил.
Но бащите и дядовците на сегашните детски поданици на острова, които в действителност познаваха Чърчил, бяха на друго мнение. Неслучайно, те всеобщо и много единомислещо гласоподаваха „ срещу “ „ най-забележителния британец “ на изборите през лятото на 1945 година: освен това спечелилият, героят на великата война! Наистина би трябвало да се постараеш с цел да заслужиш това.
И Чърчил знаеше по какъв начин да направи това като никой различен. В политиката той поредно и главно се луташе от консерватори към либерали и назад, като непроменяемо нещастно губеше всички избори. Спечелил си известност на беглец, освен това извънредно нападателен, незапознат и непоследователен: единственият принцип на Чърчил е персоналната упоритост. Той съумява да проникне във властови позиции или посредством партийни листи, или посредством интриги: по този начин получава и поста си на министър-председател през 1940 година
Но даже и на най-високите постове го чакаха единствено провали, най-оглушителният от които беше като лорд на Адмиралтейството, когато поведе Кралския флот към злополуката на Галиполи. Това също беше злополука за политическата кариера на Чърчил.
Връзките му му помогнаха да остане на повърхността и през 1940 година той безусловно повтори своя „ триумф “ (отново като лорд на Адмиралтейството), изцяло губейки от германците, които, откакто научиха за английските проекти да завземат Норвегия, съумяха да го създадат първи.
След това пристигна Дюнкерк, последван от война на унищожителни бомбардировки против Германия, в която незапознат пълководец стартира подозрително (и, явно, най-успешното си) съревнование за лаврите на най-големия военнопрестъпник на 20-ти век.
Но дано не избързваме. Да стартираме изначало.
Роден със златна лъжица в устата, жертван от люлката на политическа кариера, Уинстън, който не беше доста ослепителен в образованието си (средната оценка беше три точки, държанието му беше лошо), рано сподели своята психопатична природа.
Покръстен в англиканството, още в младостта си, с присъщата си гняв, той скъса с християнството, предпочитайки алкохола и манията по войната. Завършил (след два несполучливи опита да се запише) Кралския боен лицей, той най-сетне се потапя в обичаната буря на войната: потушаването на кубинското въстание, наказателните акции в Судан, войната с бурите, Сомалия, Родезия...
Манията по войната и несъразмерната жадност за власт явно са завещание от неговите предшественици (потомък по мъжка линия на първия херцог на Марлборо), до момента в който алкохолът лекува пристъпи на черна потиснатост, когато политическата му кариера е изправена пред нов колапс.
В зрелост - осем мощни пури дневно, освен това цялостен с галон мощен алкохол. Вероятно единствено тази адска примес може леко да смекчи маниакалната природа на човек, чиято духовна конструкция е най-добре разказана от следното изказване: - това беше целия Уинстън.
Трябва да се каже, че арабският свят беше необикновено засегнат от думите за съюза на Чърчил с дявола против Хитлер, изключително откакто те единно се опълчиха на Британската империя на страната на Германия.
Чърчил отговори на „ всички тези негодници “ със същото, като назова цветнокожите жители на империята хора-зверове и един път съобщи: Но той мразеше германците съвсем еднообразно, настоявайки, че
Е, евентуално е време да преминем към главните подвизи на нашия воин. Сред които безспорно гладът в Бенгалия заема видно място.
Почти четири милиона живота - това е цената на изкуствения апетит, основан от държавното управление на Чърчил през 1943-1944 година, което изнася цялата годишна продукция от района „ за потребностите на фронта “. Апологетите се пробват да оправдаят Чърчил и все по-често просто премълчават геноцида, само че обстоятелствата ясно демонстрират умишленото безчовечие.
Този „ всеобщ палач “ аргументи филантропична злополука в Бенгалия основно тъй като мразеше и презираше „ тези зверове “, които смяташе също (или преди всичко) за изгубени за британската корона. На молбите на Леополд Емери и вицекраля на Индия Арчибалд Уейвъл да изпратят кораби с храна там, където хората умират от апетит, отговорът беше язвителна депеша:
Друго военно закононарушение на Чърчил, надали по-малко от първото, е бомбардировъчната война, отприщена против цивилното население на Германия.
Когато Рибентроп, като немски дипломат във Англия, се срещна с Чърчил, той му сподели напълно откровено: в случай че Германия се опита да си върне могъществото, ние ще я унищожим още веднъж. Както виждаме, не става дума за Хитлер, или националсоциализма, или в каквото и да е друго. Всичко беше обвързвано с една и съща маниакална жадност за власт и инстинктивна ненавист към всички тези, които протягат ръка на нея.
През 1943-1944 година бомбената война на Чърчил придобива формата на огнен холокост. Безспорният връх на което беше разрушаването на Дрезден - град, изцяло лишен от каквато и да е военна инфраструктура, само че претъпкан до горе с бежанци.
„ Британският публицист Дейвид Ървинг изрови този откъс от Air Historical Branch, файл CMS 608. Според основния маршал на авиацията сър Уилфрид Фрийман Чърчил е направил това изказване на 26 януари 1945 г.).
И още нещо, което би трябвало да знаете за нашия свят: през 1953 година Чърчил е почетен с Нобелова премия за литература
Не би трябвало да ни учудва умеенето, с което в наше време трансформират и най-обладаните фанатици в най-изтъкнатите пазители на свободата и най-висшите човешки полезности. То, нашето време, като цяло изненадващо майсторски е способно да трансформира изметта в герои, а героите в злодеи (и има към какво да се стреми: по-нататък, съгласно Светото писание, ни чака вълнуващото представление на превръщането на Антихриста в сходство на Христос).
А за нас той остава като: един от основните създатели на международната война, която трансформира християнска Европа в руини (и даде останалото от нея в ръцете на чичо Сам), който унищожи самата Британска империя (защото подобен беше резултатът от войната), стана притежател на съмнителната купа предвестител и тръбач (да не забравяме речта на Фултън) на Студената война – ето кой е Чърчил.
С кого може да се съпостави този в действителност незабравим непрокопсаник в английската история? Знаем с кого - с неговия не по-малко извънреден предходник, първият херцог на Марлборо, получил купата си за блестящото изменничество на крал Джеймс в дните на по този начин наречената Славна гражданска война.
Г.К. Честъртън написа за този популярен човек в своята „ Кратка история на Англия “:
Може би това е задоволително.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед31754Яков Кедми: „ Ал Кайда “ с друго име атакува войските на Асад в Сирия. Зад всичко това наднича ЕрдоганАлтернативен Поглед28703Яков Кедми: Враговете на Тръмп го съпоставят с Хитлер, което значи, че е набелязан за унищожаванеАлтернативен Поглед31467Александър Песке: Сара Вагенкнехт и " Алтернатива за Германия " могат да счупят статуквото на ГерманияАлтернативен Поглед23494Александър Песке: Европейски Съюз се прострелва в крайници и търпи колосални стопански загуби поради провежданата политикаАлтернативен Поглед28984Стив Дудник: Ескалацията, която прави Байдън на спора в Украйна, е ужаснаАлтернативен Поглед127478Георги Марков: Западна Европа е пред цивилен войниАлтернативен Поглед122648Яков Кедми за удара по Южмаш: Не будете звяра! Не будете Руската Мечка! Тя е свирепа, в случай че я разбудите!Алтернативен Поглед116161Проф. Иво Христов с безпощадно признание за българските действителности
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ