Почитаме Св. Андрей Първозвани
На 30 ноември православните християни почитат паметта на св. деятел Андрей Първозвани – първия възпитаник, последвал Христос, и един от най-важните проповедници на ранното християнство. У нас празникът е прочут като Андреевден и е обвързван с редица традиции, поверия и ритуали, които означават " зареждането на зимата " и символичния блян към изобилие и здраве.
Кой е св. деятел Андрей Първозвани
Св. Андрей е брат на деятел Петър и произлиза от Витсаида, край Галилейското езеро. Първоначално е възпитаник на св. Йоан Кръстител, само че след срещата си с Христос става първият, който Го последва – отсам и името Първозвани.
Апостолът посвещава живота си на проповедничество и съгласно преданието доближава до земите към Черно море и Балканите. Затова в българската традиция той е уважаван като настойник и първопроповедник на християнството по нашите земи.
Св. Андрей приема мъченическа гибел в гръцкия град Патра, където е разпънат на накривен кръст във формата на X, прочут като " Андреев кръст ".
Легендата за св. Андрей в българските земи
Българската национална традиция пази забавна легенда за светеца. Според преданието той живеел самичък в гората и един ден мечка му изяла вола. Андрей я укорил, след което животното коленичило и му разрешило да го впрегне.
Така св. Андрей станал умирител на мечките и техен заповедник. Оттук идват вярванията, че на Андреевден мечките " се раздвижват ", а зимният сезон стартира в действителност.
Традиции и традиции на Андреевден
Най-разпространеният български бит на 30 ноември е варенето на едри зърнени храни – най-често царевица, фасул, жито, нахут или леща. Според поверието всяко зрънце би трябвало да набъбне, с цел да има благодат, здраве и изобилие през идната година. Народът споделя: " Колкото се умножава варивото, толкоз да се умножи и положителното в дома ".
В предишното дамите не са лимити, не са тъкали и не са гасили огнището, с цел да не нервират светеца и " мечките ".
На някои места се вършат и дребни ритуали за здраве – да вземем за пример да се даде лъжичка варена царевица на децата, " с цел да порастват като нея ".
Какво не се прави на Андреевден
С традицията са свързани и няколко забрани:
Не се работи тежка и рискова работа, с цел да не се " разгневят мечките ". Не се мете, с цел да не се изхвърли шансът от вкъщи. Не се дават движимости на заем, тъй като се има вяра, че по този начин човек " дава берекета си ".
Какво се яде на празника
Трапезата е постна, защото Андреевден попада по време на Коледните пости. Най-важното наличие е варивото – знак на напредък и обилие.
Обичайни ястия са:
варена царевица варен фасул или жито постни сарми тиква печени или варени кестени постна питка
Някои фамилии раздават от варивото на съседи за здраве и благополучие.
Кой чества имен ден на 30 ноември
На Андреевден честват всички, носещи имена, свързани с Андрей: Андрей, Андрея, Андреан, Андреана, Андриан, Андриян, Андриана, Андрес, както и в някои райони Еньо, Енчо, Ена .
Кой е св. деятел Андрей Първозвани
Св. Андрей е брат на деятел Петър и произлиза от Витсаида, край Галилейското езеро. Първоначално е възпитаник на св. Йоан Кръстител, само че след срещата си с Христос става първият, който Го последва – отсам и името Първозвани.
Апостолът посвещава живота си на проповедничество и съгласно преданието доближава до земите към Черно море и Балканите. Затова в българската традиция той е уважаван като настойник и първопроповедник на християнството по нашите земи.
Св. Андрей приема мъченическа гибел в гръцкия град Патра, където е разпънат на накривен кръст във формата на X, прочут като " Андреев кръст ".
Легендата за св. Андрей в българските земи
Българската национална традиция пази забавна легенда за светеца. Според преданието той живеел самичък в гората и един ден мечка му изяла вола. Андрей я укорил, след което животното коленичило и му разрешило да го впрегне.
Така св. Андрей станал умирител на мечките и техен заповедник. Оттук идват вярванията, че на Андреевден мечките " се раздвижват ", а зимният сезон стартира в действителност.
Традиции и традиции на Андреевден
Най-разпространеният български бит на 30 ноември е варенето на едри зърнени храни – най-често царевица, фасул, жито, нахут или леща. Според поверието всяко зрънце би трябвало да набъбне, с цел да има благодат, здраве и изобилие през идната година. Народът споделя: " Колкото се умножава варивото, толкоз да се умножи и положителното в дома ".
В предишното дамите не са лимити, не са тъкали и не са гасили огнището, с цел да не нервират светеца и " мечките ".
На някои места се вършат и дребни ритуали за здраве – да вземем за пример да се даде лъжичка варена царевица на децата, " с цел да порастват като нея ".
Какво не се прави на Андреевден
С традицията са свързани и няколко забрани:
Не се работи тежка и рискова работа, с цел да не се " разгневят мечките ". Не се мете, с цел да не се изхвърли шансът от вкъщи. Не се дават движимости на заем, тъй като се има вяра, че по този начин човек " дава берекета си ".
Какво се яде на празника
Трапезата е постна, защото Андреевден попада по време на Коледните пости. Най-важното наличие е варивото – знак на напредък и обилие.
Обичайни ястия са:
варена царевица варен фасул или жито постни сарми тиква печени или варени кестени постна питка
Някои фамилии раздават от варивото на съседи за здраве и благополучие.
Кой чества имен ден на 30 ноември
На Андреевден честват всички, носещи имена, свързани с Андрей: Андрей, Андрея, Андреан, Андреана, Андриан, Андриян, Андриана, Андрес, както и в някои райони Еньо, Енчо, Ена .
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ