На 30 ноември почитаме св. Андрей Първозвани. Наречен е така,

На 30 ноември почитаме св. Андрей Първозвани. Наречен е по този начин, тъй като е първият от 12-те апостоли, които последвали Исус и го нарекли „ Месия ” ( Спасител ). Негов брат е св. Петър, само че по-малкият брат, Андрей, притегля Петър за вярата.

Андрей в началото бил възпитаник на Йоан Кръстител и от него приел християнството, само че щом той показал Христа, Андрей оставил всичко и тръгнал след него. След нощ, прекарана в беседи, на другия ден споделил на брат си Петър, че е намерил Месия, който може да последва. Двамата братя траяли предходния си живот, те били риболовци на Галилейско море, само че един ден Христос минал оттова и ги призовал да Му служат. Те изоставили живота си и станали негови апостоли. Андрей е бил един до друг до Христос в прословутата сцена с нахранване на народа с пет хляба и две риби.

За да популяризира делото, Андрей поел към нашите земи, първо Гърция, след това земите към Черно море, до момента в който стигнал до днешна Русия, където се задържал най- дълго. На рид покрай днешния Киев той забил кръста и декларирал гласно на своите възпитаници: " На това място ще възсияе Божията берекет, ще се повдигнат църкви на Христа и същинската светлина ще излезне от тук по цялата страна ". Руското православие изключително уважава този светец.
Православните християни го смятат за собствен настойник, защото неговото дело е тъкмо по нашите земи – България, Сърбия и Русия. На напреднала възраст той ръкополага Стахий, един от първите 70 възпитаници на Христос, за пръв свещеник. Това става в гр. Византион, по-късно Костантинопол. От тази черква се раждат Българската, Руската, Сръбката и Румънската черква. Затова и по нашите земи той е изключително уважаван.

На края на земния си път, прекаран в проповед и покръстване, Андрей дошъл в гр. Патра, където царувал Егеат, римски шеф, а в Рим по това време управлявал жестокият Нерон. Егеат се ядосал на новото обучение, още повече, че брат му и жена му също били привлечени в него. Заловил Андрей, измъчвал го и разпитвал, единствено и единствено да се отхвърли, не се посвенил от преклонната му възраст. Накрая го разпънал на кръст с формата на Х, наименуван по- късно Андреев кръст. Лично Андрей избрал този кръст да се разграничи от Христовия, помолил се да изпита неговото страдалчество и да се слее по този метод с Бога. Мощите на св. Андрей първо били в Константинопол, само че при завладяването му от Кръстоносците били пренесени в италианския град Амалта.

В националното поверие св. Андрей е настойник на мечките, назоваваме Андреевден още. Вкъщи по почитаме със сварено зърно, с което и омилостивяваме мечките да не закачат добитъка и да едрее зърното на равнищата.

Легендата за св. Андрей споделя една доста красива приказка, с която може да занимаете даже децата в някоя зимна вечер.

На един мъж умряла жена му, с която имал едно момиченце, а той се оженил за друга, която родила също момиче. Но мащехата ненавиждала завареното дете и всячески се опитвала да се отърве от него. Един ден му дала вързоп черна вълна, изгонила го в гората и споделила, до момента в който не изтъче влакно с бял цвят, да не се връща. Останало единствено детето и заплакало от тъга и мраз. Тогава в гората се явил мил дъртак, който изискал да опише за какво плаче, това и сторило детето. Старецът споделил: „ Не се пердах, наметни се с вълната и се прибери у дома ”. Мащехата отворила вратата и видяла знамение – пред нея стояло златно момиче, което сияело като бял ден. Разбрала тя за какво станало по този начин и пратила своята щерка в гората. Старецът отново се явил и отново попитал, какво прави детето там. Тя се сопнала с думите: „ Тебе очаквам, да ме позлатиш ”. Той заръчал да се прибере у дома. Мащехата отворила вратата и що да види – пред нея стояла черна мечка.

Днес мечкари към този момент няма, само че пък честват Андрей, Андреяна, Андриана, Андрея, Андриян, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан.