Андреевден е
На 30 ноември почитаме паметта на свети деятел Андрей Първозвани. Според православната черква деятел Андрей е възпитаник на Христос, един от Дванадесетте апостоли, брат на деятел Петър.
Разпнат е на кръст в гръцкия град Петра. Кръстът му, имащ формата на буквата Х, е прочут в иконографията и средновековното изкуство като " Андреев кръст ". След рухването на Византия, скитите, измежду които проповядва деятел Андрей, стават славяни, а той настойник на Русия.
В националните вярвания днешният ден се назовава Андреевден. В другите краища на страната също Андреювден, Ендрювден, Андрея, Андрей, Ендрин, Ъдрей, Ендрей, Дреювден, Едревден, Мечкинден. В националния календар Андреевден се приема като начало на зимния празничен цикъл. В цялата страна той се свързва с вярването, че от него денят стартира да пораства колкото просено зърно, а слънцето да помръдва както пиле в яйце.
За да наедрява реколтата, в навечерието на празника стопанката поставя на огнището и вари в ново гърне жито, царевица, фасул, леща и други На сутринта готовото вариво се изяжда у дома, като всеки на първо време хвърля малко нагоре в комина на огнището с благопожелание да израснат високи посевите.
В планинските региони (Котленско, Тревненско и др.) и в Западна България празникът се отбелязва още и като Мечкинден, уважаван за предотвратяване от мечки.
Според легендата в миналото св. Андрей живеел самотно като постник в една пещера близо до манастир. В гората постоянно идвали мечки, които ядели манастирския мед. Един ден светецът съумял да хване мечката, възседнал я и я отвел в манастира. Оттогава Андреевден е и празник в чест на мечката и се назовава още Мечкинден, а самият светец се уважава като стопанин на животното.
Имен ден честват Андрей, Андриян, Андрея, Андреа.
Разпнат е на кръст в гръцкия град Петра. Кръстът му, имащ формата на буквата Х, е прочут в иконографията и средновековното изкуство като " Андреев кръст ". След рухването на Византия, скитите, измежду които проповядва деятел Андрей, стават славяни, а той настойник на Русия.
В националните вярвания днешният ден се назовава Андреевден. В другите краища на страната също Андреювден, Ендрювден, Андрея, Андрей, Ендрин, Ъдрей, Ендрей, Дреювден, Едревден, Мечкинден. В националния календар Андреевден се приема като начало на зимния празничен цикъл. В цялата страна той се свързва с вярването, че от него денят стартира да пораства колкото просено зърно, а слънцето да помръдва както пиле в яйце.
За да наедрява реколтата, в навечерието на празника стопанката поставя на огнището и вари в ново гърне жито, царевица, фасул, леща и други На сутринта готовото вариво се изяжда у дома, като всеки на първо време хвърля малко нагоре в комина на огнището с благопожелание да израснат високи посевите.
В планинските региони (Котленско, Тревненско и др.) и в Западна България празникът се отбелязва още и като Мечкинден, уважаван за предотвратяване от мечки.
Според легендата в миналото св. Андрей живеел самотно като постник в една пещера близо до манастир. В гората постоянно идвали мечки, които ядели манастирския мед. Един ден светецът съумял да хване мечката, възседнал я и я отвел в манастира. Оттогава Андреевден е и празник в чест на мечката и се назовава още Мечкинден, а самият светец се уважава като стопанин на животното.
Имен ден честват Андрей, Андриян, Андрея, Андреа.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ