На 30 ноември отбелязваме Андреевден. Имен ден имат всички свързани

На 30 ноември означаваме Андреевден. Имен ден имат всички свързани със светеца Андрей Първозвани. - Андрей, Андреяна, Андрея, Андриян, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан.

Българското национално поверие споделя за самотника светец Андрей, който живеел в планината. Имал си равнища, която го дарявала с всички земни богатства. Веднъж обаче мечка изяла единственият вол, с който орял твърдата земя. Ядосал се Андрей и впрегнал мечката в ралото и оттогава светията станал стопанин на мечките.
Ето за какво старите българи на 30 ноември чествали и Мечкинден.

На празника като множеството празници, който правят прехода от есента към зимата, в къщата дамите не трябвало да работят.
В навечерието на Андреевден дамите сварявали царевица, боб, ечемик, овес - всичко което се сее и го наричали " Както сварените зърна наедряват, по този начин и да наедреят посевите ".

Рано заран най-старата жена в къщата измивала очите си взимала 10 зърна от сварената царевица, хвърляла ги нагоре и казвала " На ти мечко сварен мамул, да не ядеш суровия! ". Цялото домочадие след това хвърляло нависоко няколко зърна в комина, " да израснат посевите високи " - хапвали си, а дамата раздавала от варивото и на комшиите - да е плодовита годината. Младите невести също чествали, очаквайки изобилие и здраве.

С тези заклинания българинът целял да умилостиви мечката, вярвали че тя носи здраве. Особено почитана била мечката поради това, че е зложелател на вълците, които нападали хората и стадата.

Смята се, че на Андреевден, денят стартира да едрее колкото просено зърно, за това тук-там се назовава и Едринден или Едрей.

На трапезата се поставя пита и ястия от някакво зърно - царевица, булгур, фасул, леща, просо. Тъй като в този момент са Коледни пости, всичко на масата е постно.