Михаил Бакунин: „Пълната свобода на всеки е възможна при действителното равенство на всички
На 30 май, през 1814 година, е роден бащата на анархистичните придвижвания Михаил Бакунин. Завършва Военната академия в Санкт Петербург. До 1835 година е на военна работа, след което учи философия, превежда на съветски Фихте, Хегел и други философи. През 1842 година отпътува за Германия, а след това – за Франция и Швейцария. Бакунин е участник в революциите (1848) в Западна Европа; предаден от австрийските управляващи на съветското държавно управление (1851) и затворен в Петропавловската цитадела. През 1857 е изпратен на каторга в Сибир; заобикаля през Япония и Съединени американски щати в Лондон. Сътрудничи на А. И. Херцен. Създава в Женева Алианс на социалистическата народна власт. Член на I интернационал; изключен през 1872 за разколническа активност. Обявява се срещу марксическото обучение за социалистическата гражданска война и диктатурата на пролетариата, срещу одържавяването. Критикува „ държавния социализъм “, предсказва доста от минусите на действителния социализъм.
Умира на 1 юли 1876 година на 62 години в Берн, Швейцария. Много от мислите на Бакунин са настоящи и през днешния ден, макар че са писани преди повече от два века.
Свободата на индивида се състои само в това, че той се подчинява на законите на природата, тъй като той самият се припознава в тях, а не тъй като те са наложени върху него извън от каквато и да е непозната воля, човешка или божествена, групова или самостоятелна.Аз мога да бъда свободен единствено измежду хора, ползващи се от идентична с моята независимост. Утвърждаването на моето право за сметка на различен, по-малко свободен от мен, може и би трябвало да ми внуши схващане за моята привилегия, а не схващане за моята свобода… А нищо не опонира на свободата, както привилегията ”. Пълната независимост на всеки е допустима при действителното тъждество на всички.Нашето главно разбиране се заключава в това, че както свободата на всички нации е солидарна, по този начин и обособените революции в обособените страни са длъжни да бъдат солидарни, че от през днешния ден в Европа и в целия цивилизован свят няма повече място за обособени революции, а единствено за една всеобща революция… Всички частни ползи, национални самолюбия, искания, дребнави зависти и вражди са длъжни да правят отстъпка и се слеят в общия повсеместен интерес на международната гражданска война.Те настояват (марксистите), че единствено тирания – тяхната тирания, несъмнено, може да сътвори волята на народа, а нашият отговор на това е: Диктатурата не може да има друга цел, с изключение на самоподдържане, и тя може да роди единствено иго у хората, които я толерират. Свободата може да бъде основана единствено от независимост, от повсеместен протест от страна на част от хората и свободна организация на трудещите се маси изпод нагоре.Следва ли от това, че аз отхвърлям всяка власт? Такава мисъл е надалеч от мен. По отношение на обувките, аз се обръщам към престижа на обущар; по отношение на къщи, канали, или жп линии, аз се съветвам с проектант или инженер. За избрани специфични познания, аз се обръщам към избран академик. Но аз не разрешавам нито обущаря, нито архитекта, нито учения, да наложат властта си върху мен. Аз ги чувам свободно и с цялото ми почитание, което заслужава тяхната просветеност, характера им, техните познания, запазвайки постоянно неоспоримото ми право на рецензия и съмнение. Не се удовлетворявам с консултация единствено с един престиж по отношение на който и да е характерен бранш. Консултирам се с няколко – съпоставям техните отзиви, и предпочитам това, което ми се коства най-добре звучащо. Но не одобрявам безгрешен престиж, даже и по отношение на специфични въпроси. Следователно, каквото и отношение да имам за честността и искреността на избран човек, то аз нямам безспорна религия в който и да било.Ето за какво няма закрепен или непрекъснат престиж, а непрестанен продан на взаимна, краткотрайна, и, на първо място, доброволна власт и послушание. Същата тази причина ми не разрешава, да призная закрепена, непрекъсната и универсална власт, тъй като няма повсеместен човек, никой е кадърен да овладее всички елементи, без които използването на науката към живота е невероятно, на всички науки, на всички клонове на обществения живот.Ние сме уверени, че независимост без социализъм е привилегия и неправда, и че социализъм без независимост е иго и грубост.Когато хората са бити с пръчка, те не са доста по-щастливи, в случай че пръчката се назовава „ национална пръчка “.Идеята за Бог допуска абдикацията на човешкия разсъдък и правдивост. Това е най-решаващото отричане на човешката независимост, и безусловно приключва с поробването на човечеството, на доктрина и на процедура.
Умира на 1 юли 1876 година на 62 години в Берн, Швейцария. Много от мислите на Бакунин са настоящи и през днешния ден, макар че са писани преди повече от два века.
Свободата на индивида се състои само в това, че той се подчинява на законите на природата, тъй като той самият се припознава в тях, а не тъй като те са наложени върху него извън от каквато и да е непозната воля, човешка или божествена, групова или самостоятелна.Аз мога да бъда свободен единствено измежду хора, ползващи се от идентична с моята независимост. Утвърждаването на моето право за сметка на различен, по-малко свободен от мен, може и би трябвало да ми внуши схващане за моята привилегия, а не схващане за моята свобода… А нищо не опонира на свободата, както привилегията ”. Пълната независимост на всеки е допустима при действителното тъждество на всички.Нашето главно разбиране се заключава в това, че както свободата на всички нации е солидарна, по този начин и обособените революции в обособените страни са длъжни да бъдат солидарни, че от през днешния ден в Европа и в целия цивилизован свят няма повече място за обособени революции, а единствено за една всеобща революция… Всички частни ползи, национални самолюбия, искания, дребнави зависти и вражди са длъжни да правят отстъпка и се слеят в общия повсеместен интерес на международната гражданска война.Те настояват (марксистите), че единствено тирания – тяхната тирания, несъмнено, може да сътвори волята на народа, а нашият отговор на това е: Диктатурата не може да има друга цел, с изключение на самоподдържане, и тя може да роди единствено иго у хората, които я толерират. Свободата може да бъде основана единствено от независимост, от повсеместен протест от страна на част от хората и свободна организация на трудещите се маси изпод нагоре.Следва ли от това, че аз отхвърлям всяка власт? Такава мисъл е надалеч от мен. По отношение на обувките, аз се обръщам към престижа на обущар; по отношение на къщи, канали, или жп линии, аз се съветвам с проектант или инженер. За избрани специфични познания, аз се обръщам към избран академик. Но аз не разрешавам нито обущаря, нито архитекта, нито учения, да наложат властта си върху мен. Аз ги чувам свободно и с цялото ми почитание, което заслужава тяхната просветеност, характера им, техните познания, запазвайки постоянно неоспоримото ми право на рецензия и съмнение. Не се удовлетворявам с консултация единствено с един престиж по отношение на който и да е характерен бранш. Консултирам се с няколко – съпоставям техните отзиви, и предпочитам това, което ми се коства най-добре звучащо. Но не одобрявам безгрешен престиж, даже и по отношение на специфични въпроси. Следователно, каквото и отношение да имам за честността и искреността на избран човек, то аз нямам безспорна религия в който и да било.Ето за какво няма закрепен или непрекъснат престиж, а непрестанен продан на взаимна, краткотрайна, и, на първо място, доброволна власт и послушание. Същата тази причина ми не разрешава, да призная закрепена, непрекъсната и универсална власт, тъй като няма повсеместен човек, никой е кадърен да овладее всички елементи, без които използването на науката към живота е невероятно, на всички науки, на всички клонове на обществения живот.Ние сме уверени, че независимост без социализъм е привилегия и неправда, и че социализъм без независимост е иго и грубост.Когато хората са бити с пръчка, те не са доста по-щастливи, в случай че пръчката се назовава „ национална пръчка “.Идеята за Бог допуска абдикацията на човешкия разсъдък и правдивост. Това е най-решаващото отричане на човешката независимост, и безусловно приключва с поробването на човечеството, на доктрина и на процедура.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ