Една стрелба променя семейството. И може да промени една нация.
На 30 март 1981 година седях в кабинета на моя терапевт, когато един от моите сътрудници от Тайните служби нахлу през вратата. Отначало бях сърдит, мислейки си: „ Сега те се намесват в лечебните ми сесии? “ Но тогава видях какъв брой неясно беше лицето му. Той сподели: „ Пати, имаше пукотевица. “
Денят беше един от най-дългите в живота ми. Не знаех дали татко ми Роналд Рейгън ще оживее и по-късно разбрах, че лекарите, търсещи фрагменти от патрони в гърдите му, също не знаеха. Имаше дълъг полет с транспортен аероплан на армията, който пристигаше във Вашингтон, окръг Колумбия, няколко часа преди зазоряване; майка ми спеше с една от ризите на татко ми, притисната към лицето й, с цел да вдъхне аромата му; там беше татко ми бледен, нежен в болничното легло, очите му тук, само че също и надалеч. Имаше и зашеметеното въодушевление на страната през идващите дни — непознати идваха при мен нежно, състрадателно. Политиката стана без значение, най-малко за известно време. <...
Прочетете целия текст »
