Църквата почита паметта на изключително умна и красива светица
На 30 декември църквата уважава паметта на Света Анисия и на предани Зотик.
Света Анисия била родом от Солун. Родителите й били положителни, благочестиви и прекомерно богати, проявявали огромни грижи за нейното образование, и тя от детство обикнала Бога повече от всичко на света. Нейният разум и хубост били невероятни. Тя бързо напредвала във всички науки, и родителите й не могли да се нарадват на щерка си.
Но още от ранна младост Анисия претърпяла огромна тъга - лишила се от положителните си родители. След гибелта им тя останала едничка наследница на грамадното завещание Тя решила да раздаде всичко на бедните.
Посещавала лечебни заведения и затвори, носейки на нещастните великодушни помощи. Но освен с пари пособия Анисия – тя прислужвала на болните, давала им медикаменти, превързвала им раните, служела им с старание и обич. Като раздала благосъстоянието си, тя сама почнала да живее в последна беднотия, като прекарвала дните в работа, а нощите в молитва.
В това време имало извънредно гонение срещу християните и който убивал християнин, не се считал по закона отговорен в ликвидиране. Веднъж Анисия отивала на черква и забелязала на улицата неизмеримо събитие: тоя ден езичниците правили някакъв идолски празник. Един боец видял Анисия и извикал да спре, тъй като желал да я принуди да принесе жертва на идола.
Анисия се съпротивила. Тогава той извадил меча си и я умъртвил. Това станало през 298 година
Преподобни Зотик произхождал от благороден и прочут жанр и се родил в град Рим. От младини изучил цялата световна и духовна мъдрост, вследствие на което първият християнски император, Константин Велики (306-337 г.), го доближил до себе си.
Когато този благоверен монарх пренесъл столицата на империята от Рим в Константинопол, блаженият Зотик дружно с другите доближени на царя се преселил в този град и бил почетен тук с магистърски ранг. Но скоро, като отхвърлил светската чест и суетност, той приел свещенство.
Свети Зотик отворил дома си, с цел да дава заслон и храна на бедните; приемал в странноприемницата лишени от покрив, странници и заболели, бил същински татко за вдовиците, немощните и сираците.
По това време в града се нараснали случаите на проказа. За да се приключи разпространяването на заболяването, била издадена заповед да се хвърля в морето всеки скверен. Разпален от божествена обич, блаженият Зотик отишъл при царя и му споделил:
- О, царю, дай на твоя раб колкото се може повече злато, с цел да мога да ти купя хубави бисери и скъпоценни камъни за твоята утвар, защото съм доста умел в тези каузи.
Царят наредил да изпълнят молбата му, и Зотик изкупувал от бойците прокажените и ги взимал под своя грижа. Той построил лечебни заведения за прокажените покрай Константинопол. Така той изразходил цялото злато, обещано му от великия Константин.
Междувременно Константин цар починал. Синът му Констанций не подражавал на благочестието на татко си. По донос на злобни хора, които му разказали по какъв начин Зотик е взел от татко му злато за покупка на скъпоценни камъни, царят повикал Зотик и му споделил:
- Приготви ли бисерите и другите скъпоценни камъни за нашата утвар?
Свети Зотик дал отговор:
- Царю, ще ти покажа такова благосъстояние, каквото по-рано не си имал.
Той го завел и му посочил болничното заведение, като рекъл:
- Ето, царю, прелестните камъни и блестящите бисери, които получих за твоето избавление с значителен труд и на висока цена.
Царят се разгневил на светеца и заповядал да го привържат към диви мулета и да ги подгонят през поля и пътища. Костите се натрошили и той предал душата си в ръцете на Господа.
На мястото, където умрял, бликнал извор с чиста и сладка вода, и с тази вода се изцерявали всевъзможни заболявания за възхвала на Божия ласкател, за популярност и чест на Единия в Троица Бог, от всички прочут и покланяем во веки. Амин.
Това станало към 50-те години на IV век.
Света Анисия била родом от Солун. Родителите й били положителни, благочестиви и прекомерно богати, проявявали огромни грижи за нейното образование, и тя от детство обикнала Бога повече от всичко на света. Нейният разум и хубост били невероятни. Тя бързо напредвала във всички науки, и родителите й не могли да се нарадват на щерка си.
Но още от ранна младост Анисия претърпяла огромна тъга - лишила се от положителните си родители. След гибелта им тя останала едничка наследница на грамадното завещание Тя решила да раздаде всичко на бедните.
Посещавала лечебни заведения и затвори, носейки на нещастните великодушни помощи. Но освен с пари пособия Анисия – тя прислужвала на болните, давала им медикаменти, превързвала им раните, служела им с старание и обич. Като раздала благосъстоянието си, тя сама почнала да живее в последна беднотия, като прекарвала дните в работа, а нощите в молитва.
В това време имало извънредно гонение срещу християните и който убивал християнин, не се считал по закона отговорен в ликвидиране. Веднъж Анисия отивала на черква и забелязала на улицата неизмеримо събитие: тоя ден езичниците правили някакъв идолски празник. Един боец видял Анисия и извикал да спре, тъй като желал да я принуди да принесе жертва на идола.
Анисия се съпротивила. Тогава той извадил меча си и я умъртвил. Това станало през 298 година
Преподобни Зотик произхождал от благороден и прочут жанр и се родил в град Рим. От младини изучил цялата световна и духовна мъдрост, вследствие на което първият християнски император, Константин Велики (306-337 г.), го доближил до себе си.
Когато този благоверен монарх пренесъл столицата на империята от Рим в Константинопол, блаженият Зотик дружно с другите доближени на царя се преселил в този град и бил почетен тук с магистърски ранг. Но скоро, като отхвърлил светската чест и суетност, той приел свещенство.
Свети Зотик отворил дома си, с цел да дава заслон и храна на бедните; приемал в странноприемницата лишени от покрив, странници и заболели, бил същински татко за вдовиците, немощните и сираците.
По това време в града се нараснали случаите на проказа. За да се приключи разпространяването на заболяването, била издадена заповед да се хвърля в морето всеки скверен. Разпален от божествена обич, блаженият Зотик отишъл при царя и му споделил:
- О, царю, дай на твоя раб колкото се може повече злато, с цел да мога да ти купя хубави бисери и скъпоценни камъни за твоята утвар, защото съм доста умел в тези каузи.
Царят наредил да изпълнят молбата му, и Зотик изкупувал от бойците прокажените и ги взимал под своя грижа. Той построил лечебни заведения за прокажените покрай Константинопол. Така той изразходил цялото злато, обещано му от великия Константин.
Междувременно Константин цар починал. Синът му Констанций не подражавал на благочестието на татко си. По донос на злобни хора, които му разказали по какъв начин Зотик е взел от татко му злато за покупка на скъпоценни камъни, царят повикал Зотик и му споделил:
- Приготви ли бисерите и другите скъпоценни камъни за нашата утвар?
Свети Зотик дал отговор:
- Царю, ще ти покажа такова благосъстояние, каквото по-рано не си имал.
Той го завел и му посочил болничното заведение, като рекъл:
- Ето, царю, прелестните камъни и блестящите бисери, които получих за твоето избавление с значителен труд и на висока цена.
Царят се разгневил на светеца и заповядал да го привържат към диви мулета и да ги подгонят през поля и пътища. Костите се натрошили и той предал душата си в ръцете на Господа.
На мястото, където умрял, бликнал извор с чиста и сладка вода, и с тази вода се изцерявали всевъзможни заболявания за възхвала на Божия ласкател, за популярност и чест на Единия в Троица Бог, от всички прочут и покланяем во веки. Амин.
Това станало към 50-те години на IV век.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ