30 декември 1916 г. Убит е Распутин
На 30 декември 1916 година е погубен Распутин.
" Улиците на Петербург изглеждаха празнично, минувачите се спираха един различен и, щастливи, поздравяваха освен познати, само че от време на време и непознати. По целия град в църквите отслужваха благодарствени молебени, във всички театри публиката настояваше да бъде изпълнен химнът и с възторг молеше за повторението му ". Това изложение не е на празнуване на военна победа или на завършек на война. С такова тържествуване съветската столица е посрещнала на 17 декември (30 декември по нов стил) 1916 година новината за убийството, осъществено през отминалата нощ от група аристократи на " стареца " (както го наричали по образеца на монасите-наставници, ползващи се с уважение) Григорий Распутин.
Когато за него за първи път се заговорило в самото начало на XX век,
той имал известност на светец,
единствено че след няколко години не го наричали друго, с изключение на дявол. В последна сметка в съветската история на Григорий Распутин бил прикачен обликът на изверг. Мнозина мислили, че точно той е погубил династията Романови и императорска Русия, обобщава Руски дневник.
Малко повече от 10 години преди този момент, когато полуграмотният сибирски селяндур преди малко се е появил в Петербург, никой не е могъл да допусна, че скоро неговата дума ще бъде решаваща при вземането на съдбоносни държавни решения, а всеобщата злоба към него ще доближи такива висоти.
Когато Разпутин се оказал в Петербург, някъде през 1904-1905 година, той към този момент бил прочут като набожен човек, пътешественик, който върви на поклонения по манастири и свети места. Казвали, че той има изключителни качества и може да изцерява заболели.
В Петербург към него показали интерес доста авторитетни църковни деятели, измежду които бил и архимандрит Теофан, свещеник на царското семейство. Според една от версиите точно той показал Распутин на кралица Александра Фьодоровна и на император Николай II.
Църковният историк Георгий Митрофанов е убеден, че
" Распутин не е бил авантюрист,
а човек, който в действителност е бил талантлив със особено светоусещане и особени духовни качества ".
След като попаднал в царския двор, Распутин съумял да предразположи към себе си императорската фамилия. Той имал най-голямо въздействие върху царицата Александра Фьодоровна. Свързвали това с заболяването на наследника Алексей – единствения наследник на Александра и Николай. Открили му страшна болест – хемофилия.
Според многочислени свидетелства, когато в случаи на изостряне на заболяването лекарите били безсилни да оказват помощ на детето, Распутин помагал. По думите на великата княгиня Олга Александрова, които цитира Ворен Йен в книгата си " Последната велика княгиня ", намесата на Распутин в действителност влияела благотворно на наследника. Нейните думи са още по-ценни като се има поради, че тя се отнасяла негативно към " стареца ".
Близостта с царското семейство – Респутин наричал царицата " мама ", а царя – " баща " – не е могла да не повлияе на държанието на полуграмотния сибирски мужик. Както написа в книгата си " Григорий Распутин-Новия ", историкът и литературовед Алексей Варламов,
той почнал да се хвали с връзките си в Зимния замък,
да бъде протеже на всевъзможни просители, които той приемал в огромната си квартира в центъра на столицата. Распутин изслушвал молбите им, стараел се да не отхвърля на никого, давал пари, в случай че му желали, звънял на някого от държавното управление, в случай че преценявал, че е належащо, без да се тормози. Варламов цитира следния случай: Распутин позвънил във външното министерство и заповядал на чиновника, вдигнал телефона, " да извика Альошата, оня, министъра ". Старецът имал поради Алексей Хвостов, началник на Министерството на външните работи през 1915-1916 година.
Към 1910-1911 година Распутин живеел надалеч не по метод, който подхождал на облика на проповедника, с който той се появил в Петербург. Из столицата се носели упорити клюки за пиянството му, разврата и неговото безпътие, както и за неговите качества да хипнотизира представителките на слабия пол. Когато го упреквали за това, той се оправдавал, заявявайки, че дамите сами се стремят да бъдат близки с него, и твърдял, че единствено посредством прегрешението може да се познае благодатта. Носели се клюки, че Распутин бил талантлив като магаре и имал полов вкус като разгонен нерез.
Най-голям резонанс обаче получили слуховете за връзките му с царицата.
В Русия се заговорило, че " Гришката " живее с императрицата и дъщерите ѝ. " Имам покой в душата си, единствено когато ти, учителю, си към мен, а аз целувам твоите ръце и склонявам глава на блажените ти рамене ", се споделя в едно от същинските писма на Александра Фьодоровна до Распутин, които били отпечатани на хектограф и се разпространявали в края на 1911 година из Петербург. По думите на премиера Владимир Коковцов писмата " даваха мотив за най-възмутителни злословия ", въпреки да били " всъщност демонстрация на мистичното въодушевление [на царицата] ".
Писмата били разгласени от ограничения от нравствен ранг духовник Илиодор, който, както се предполагало, ги получил от Распутин. Илиодор изначало бил под въздействието на " стареца ", а след това станал един от най-злите му врагове и издал книгата за него, озаглавена " Светия демон ". Скоро след абсурда с писмата един от депутатите в Държавната дума направил публично питане до управляващите за Распутин и името на " стареца " било разнесено от вестниците по цялата страна. На престижа на монархията бил нанесен още един удар.
Развръзката настъпила на 16 декември (29 декември нов стил)
в дома на родственика на царя княз Феликс Юсупов, който станал уредник на заговора в името на спасението на престижа на царуващата фамилия. Както си спомнял Юсупов, заговорниците, измежду които били и великият княз Дмитрий Павлович и депутатът монархист от Държавната дума Владимир Пуришкевич, първо нахранили Распутин с отровени пирожки, по-късно няколко пъти стреляли в него, а по-късно го удавили в дупка в леда.
Два месеца след гибелта на Распутин монархията в Русия била свалена. Низвергнатите Александра и Николай Романови дружно с децата си първо били изпратени в Сибир (по пътя те минали край селото, където живеел Распутин), а по-късно дружно с прислугата били разстреляни в мазето на един дом в Екатеринбург. След разстрела у членовете на царското семейство били открити 57 икони, три от които били подарени от Распутин.
Малко прочут факт е, че след Февруарската гражданска война в Русия министър председателят Александър Керенски подрежда на ген. Корнилов да изрови и изгори натрупа на Распутин в пещите на Политехническия институт. Това е направено в нощта на 10 против 11 март 1917 година
" Улиците на Петербург изглеждаха празнично, минувачите се спираха един различен и, щастливи, поздравяваха освен познати, само че от време на време и непознати. По целия град в църквите отслужваха благодарствени молебени, във всички театри публиката настояваше да бъде изпълнен химнът и с възторг молеше за повторението му ". Това изложение не е на празнуване на военна победа или на завършек на война. С такова тържествуване съветската столица е посрещнала на 17 декември (30 декември по нов стил) 1916 година новината за убийството, осъществено през отминалата нощ от група аристократи на " стареца " (както го наричали по образеца на монасите-наставници, ползващи се с уважение) Григорий Распутин.
Когато за него за първи път се заговорило в самото начало на XX век,
той имал известност на светец,
единствено че след няколко години не го наричали друго, с изключение на дявол. В последна сметка в съветската история на Григорий Распутин бил прикачен обликът на изверг. Мнозина мислили, че точно той е погубил династията Романови и императорска Русия, обобщава Руски дневник.
Малко повече от 10 години преди този момент, когато полуграмотният сибирски селяндур преди малко се е появил в Петербург, никой не е могъл да допусна, че скоро неговата дума ще бъде решаваща при вземането на съдбоносни държавни решения, а всеобщата злоба към него ще доближи такива висоти.
Когато Разпутин се оказал в Петербург, някъде през 1904-1905 година, той към този момент бил прочут като набожен човек, пътешественик, който върви на поклонения по манастири и свети места. Казвали, че той има изключителни качества и може да изцерява заболели.
В Петербург към него показали интерес доста авторитетни църковни деятели, измежду които бил и архимандрит Теофан, свещеник на царското семейство. Според една от версиите точно той показал Распутин на кралица Александра Фьодоровна и на император Николай II.
Църковният историк Георгий Митрофанов е убеден, че
" Распутин не е бил авантюрист,
а човек, който в действителност е бил талантлив със особено светоусещане и особени духовни качества ".
След като попаднал в царския двор, Распутин съумял да предразположи към себе си императорската фамилия. Той имал най-голямо въздействие върху царицата Александра Фьодоровна. Свързвали това с заболяването на наследника Алексей – единствения наследник на Александра и Николай. Открили му страшна болест – хемофилия.
Според многочислени свидетелства, когато в случаи на изостряне на заболяването лекарите били безсилни да оказват помощ на детето, Распутин помагал. По думите на великата княгиня Олга Александрова, които цитира Ворен Йен в книгата си " Последната велика княгиня ", намесата на Распутин в действителност влияела благотворно на наследника. Нейните думи са още по-ценни като се има поради, че тя се отнасяла негативно към " стареца ".
Близостта с царското семейство – Респутин наричал царицата " мама ", а царя – " баща " – не е могла да не повлияе на държанието на полуграмотния сибирски мужик. Както написа в книгата си " Григорий Распутин-Новия ", историкът и литературовед Алексей Варламов,
той почнал да се хвали с връзките си в Зимния замък,
да бъде протеже на всевъзможни просители, които той приемал в огромната си квартира в центъра на столицата. Распутин изслушвал молбите им, стараел се да не отхвърля на никого, давал пари, в случай че му желали, звънял на някого от държавното управление, в случай че преценявал, че е належащо, без да се тормози. Варламов цитира следния случай: Распутин позвънил във външното министерство и заповядал на чиновника, вдигнал телефона, " да извика Альошата, оня, министъра ". Старецът имал поради Алексей Хвостов, началник на Министерството на външните работи през 1915-1916 година.
Към 1910-1911 година Распутин живеел надалеч не по метод, който подхождал на облика на проповедника, с който той се появил в Петербург. Из столицата се носели упорити клюки за пиянството му, разврата и неговото безпътие, както и за неговите качества да хипнотизира представителките на слабия пол. Когато го упреквали за това, той се оправдавал, заявявайки, че дамите сами се стремят да бъдат близки с него, и твърдял, че единствено посредством прегрешението може да се познае благодатта. Носели се клюки, че Распутин бил талантлив като магаре и имал полов вкус като разгонен нерез.
Най-голям резонанс обаче получили слуховете за връзките му с царицата.
В Русия се заговорило, че " Гришката " живее с императрицата и дъщерите ѝ. " Имам покой в душата си, единствено когато ти, учителю, си към мен, а аз целувам твоите ръце и склонявам глава на блажените ти рамене ", се споделя в едно от същинските писма на Александра Фьодоровна до Распутин, които били отпечатани на хектограф и се разпространявали в края на 1911 година из Петербург. По думите на премиера Владимир Коковцов писмата " даваха мотив за най-възмутителни злословия ", въпреки да били " всъщност демонстрация на мистичното въодушевление [на царицата] ".
Писмата били разгласени от ограничения от нравствен ранг духовник Илиодор, който, както се предполагало, ги получил от Распутин. Илиодор изначало бил под въздействието на " стареца ", а след това станал един от най-злите му врагове и издал книгата за него, озаглавена " Светия демон ". Скоро след абсурда с писмата един от депутатите в Държавната дума направил публично питане до управляващите за Распутин и името на " стареца " било разнесено от вестниците по цялата страна. На престижа на монархията бил нанесен още един удар.
Развръзката настъпила на 16 декември (29 декември нов стил)
в дома на родственика на царя княз Феликс Юсупов, който станал уредник на заговора в името на спасението на престижа на царуващата фамилия. Както си спомнял Юсупов, заговорниците, измежду които били и великият княз Дмитрий Павлович и депутатът монархист от Държавната дума Владимир Пуришкевич, първо нахранили Распутин с отровени пирожки, по-късно няколко пъти стреляли в него, а по-късно го удавили в дупка в леда.
Два месеца след гибелта на Распутин монархията в Русия била свалена. Низвергнатите Александра и Николай Романови дружно с децата си първо били изпратени в Сибир (по пътя те минали край селото, където живеел Распутин), а по-късно дружно с прислугата били разстреляни в мазето на един дом в Екатеринбург. След разстрела у членовете на царското семейство били открити 57 икони, три от които били подарени от Распутин.
Малко прочут факт е, че след Февруарската гражданска война в Русия министър председателят Александър Керенски подрежда на ген. Корнилов да изрови и изгори натрупа на Распутин в пещите на Политехническия институт. Това е направено в нощта на 10 против 11 март 1917 година
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ