Измина Четвърт Век От Забравената Трагедия На Формула 1
На 30 април 1994 година той почина на пистата " Имола " ден, преди от този свят да си иде великият Айртон Сена. За бразилеца е казано, писано и показано какво ли не. Може би - всичко. Той е мит.
" Роланд също бе обезпокоен за пистата - споделя Джони Хърбърт, другар и сътрудник, тогава водач в кервана на Формула 1. - Като всички нас. Но той бе изцяло захласнат от концепцията просто да кара, тъй като фантазията му бе реализирана. Проблемът е, че оня уикенд всичко бе прокълнато. "
В събота болидът на Роланд излезе от пистата по време на квалификацията, само че той не се прибра в бокса. Отново натисна и продължи обиколките. Трябваше да усъвършенства времето си, с цел да стигне до място на стартовата решетка.
Предният спойлер на болида е развален при случая със завъртането и излизането от трасето в предходната обиколка. Следващата е съдбовна.
Спойлерът се счупва и пада под болида, с което той става неуправляем, и то на завоя " Вилньов ", един от най-опасните. Със скорост 314.9 км/ч Роланд Ратценбергер се забива в защитната стена.
Смъртта му е оповестена при идването в болничното заведение " Maggiore " в Болоня, където ден по-рано е избавен Баричело. Няколко тежки черепно-мозъчни контузии са повода за съдбовния излаз.
Алард Калф е коментатор на Евроспорт за Холандия по това време. Той познава австрийския водач от предходните му години в други надпревари, Формула 3000 и така нататък
" Беше доста специфичен ден за него, тъй като той нямаше самообладание да покаже на света, че е част от Формула 1 - споделя Алард. - Коментирах уикенда на " Имола ", видях го в бокса в петък, откакто се бе случил случаят с Рубенс. Всички бяхме щастливи, че Баричело е здрав и добре. Следобедът в събота започнах коментара си, говорихме си с Дейвид Прайс, който бе асистент-коментатор. Тъкмо обсъждахме, че колите са станали много по-здрави и това се е видяло при злополуката на Рубенс, когато видях по какъв начин Роланд се заби в стената. Кадърът бе тъкмо върху болида му, имаше голяма дупка в профил. В момента, в който обсъждахме какъв брой сигурни са колите, това се случи.
Просто усетих нещо, усетих, че е мъртъв. Не знам по какъв начин, само че знаех вътрешно, че няма по какъв начин да е оживял от този удар. Чувството е непоносимо, просто не можеш да го спреш, облива те от вътрешната страна. Познавах го от дълго време, той се готвеше в Холандия напълно покрай дома ми, ходил съм стотици пъти с него по пистите и сме си говорили защо ли не.
Прибрахме се в хотела след всичко това, само че не знаехме никакви вести от болничното заведение. Там ни чакаше Сид Уоткинс, основният доктор на Формула 1. Пиеше уиски, което не бях виждал да прави по време на работен уикенд със съревнование. Каза ми: " Алард, седни тук. Роланд е мъртъв. Нямаше какво да се направи. "
На " Имола " настъпва шок. Сена, а и още няколко от най-опитните водачи, просто отхвърлят да продължат квалификацията.
Не знаят и дали ще се състезават на идващия ден...
И през днешния ден битува тезата, че гибелта на Роланд има голямо въздействие върху психическото положение на Айртон, който ден по-късно също е закаран с хеликоптер в " Maggiore ", единствено с цел да бъде официализирано, че е мъртъв. И той се забива по непонятен метод в стена, единствено че на завоя " Тамбурело ".
На погребението на Сена в Сао Пауло е целият свят. Не е пресилено.
Бразилия афишира тридневен печал, церемонията към гробището " Морумби " се предава в няколко страни по малкия екран, а по улиците на града ридаят над 3 милиона души. Почти цялото семейство на Формула 1 е там, от водачите единствено Джони Хърбърт и Карл-Хайнц Френцен пътуват до Австрия за прощаването с Роланд.
" Аз отидох на погребението на Роланд - споделя Хърбърт. - За мен той бе пропуснат изцяло в шока към гибелта на Сена. В Залцбург на поклонението имаше към 250 души, в това число Макс Моузли, шефът на ФИА. Всички останали бяха в Бразилия. "
Моузли споделя същото: " Не бива да забравяме Роланд, по тази причина избрах да ида на неговото заравяне ".
Роланд е заровен в Залцбург, като майка му Маргит и баща Рудолф вземат решение да се пренесат в неговия апартамент, където да създадат нещо като дребен музей с трофеите му. Шампион в куп надпревари в моторните спортове по пътя си към Формула 1, Ратценбергер не съумя да се наслаждения задоволително дълго на фантазията си. Годеницата му Кадия Каланджо, която е модел от сомалийски генезис, също остава известно време при родителите му. Нейната тъга обаче я отпраща надалеч от Австрия година след нещастието.
" Той не трябва да бъде забравян - сподели Моузли десетина години след нещастието. - Неговата гибел промени доста, само че не съумя да избави Сена. Всички водачи още в онази събота усещаха, че Формула 1 би трябвало да се промени. "
В неделя, 1 май 1994 година, преди Гран при на Сан Марино, Бърни Екълстоун привиква среща на водачите.
Създаден е профсъюз, който да пази ползите им, както и се гласоподават хрумвания за промени, за усъвършенствани условия на пистите и по-голяма сигурност. Съвсем в резюме, това е стартът.
За първите трима ръководители са определени Герхард Бергер, Айртон Сена и Михаел Шумахер. Причина за всичко това е гибелта на Роланд предния ден.
Часове по-късно го няма и Сена. В седмата обиколка на надпреварата той се блъска съдбовно в стената на " Тамбурело ". Необяснимо, ненормално и срещу всякаква човещина, надпреварата продължава.
Самият Айртон споделя на Ален Прост преди старта, че в случай че завоюва, ще развее австрийския байрак от подиума. Иска да го направи в чест и памет на Ратценбергер.
Но не съумява. Това е последният му старт.
Ужасни три дни. Но този уикенд трансформира всичко във Формула 1.
Преди него са минали 169 надпревари от гибелта на Рикардо Палети (1982 г.), само че случаите са чести и съществени. След " Имола " настъпват революционни промени в равнището на обезопасяване на болиди, писти, надпревари.
Следващият съдбовен случай, единствен от оня черен уикенд до през днешния ден, бе през 2014-а, когато Жул Бианки се удари в един от помощните коли край пистата, изнасящ различен болид. Той умря близо година по-късно, като от самото начало не излезе от кома.
Трудно е да квалифицираме обаче казусът като " случай заради липса на организация или качество на пистата и равнищата на сигурност ".
Днес надпреварите са на напълно друго равнище. Инциденти като този в Баку от оня ден, където отворена шахта на пистата можеше да коства скъпо при голямата скорост на болидите, са изключителна необичайност, написа Дир.бг.
Година по-късно завоите " Вилньов " и " Тамбурело " към този момент ги нямаше на " Имола ", заместени от надалеч по-спокойни шикани. И освен там се случиха огромни промени в трасетата, просто уикендът от 1994-а за Гран при на Сан Марино бе катализаторът.
" Забравеният " Ратценбергер си отиде от света, като евентуално през днешния ден за него се сещат малко на брой. Но неговата гибел бе знак за промени, които евентуално избавиха други.
За страдание, те пристигнаха прекомерно късно, с цел да спасят Сена.
Той угасна ден след Роланд.
" Роланд също бе обезпокоен за пистата - споделя Джони Хърбърт, другар и сътрудник, тогава водач в кервана на Формула 1. - Като всички нас. Но той бе изцяло захласнат от концепцията просто да кара, тъй като фантазията му бе реализирана. Проблемът е, че оня уикенд всичко бе прокълнато. "
В събота болидът на Роланд излезе от пистата по време на квалификацията, само че той не се прибра в бокса. Отново натисна и продължи обиколките. Трябваше да усъвършенства времето си, с цел да стигне до място на стартовата решетка.
Предният спойлер на болида е развален при случая със завъртането и излизането от трасето в предходната обиколка. Следващата е съдбовна.
Спойлерът се счупва и пада под болида, с което той става неуправляем, и то на завоя " Вилньов ", един от най-опасните. Със скорост 314.9 км/ч Роланд Ратценбергер се забива в защитната стена.
Смъртта му е оповестена при идването в болничното заведение " Maggiore " в Болоня, където ден по-рано е избавен Баричело. Няколко тежки черепно-мозъчни контузии са повода за съдбовния излаз.
Алард Калф е коментатор на Евроспорт за Холандия по това време. Той познава австрийския водач от предходните му години в други надпревари, Формула 3000 и така нататък
" Беше доста специфичен ден за него, тъй като той нямаше самообладание да покаже на света, че е част от Формула 1 - споделя Алард. - Коментирах уикенда на " Имола ", видях го в бокса в петък, откакто се бе случил случаят с Рубенс. Всички бяхме щастливи, че Баричело е здрав и добре. Следобедът в събота започнах коментара си, говорихме си с Дейвид Прайс, който бе асистент-коментатор. Тъкмо обсъждахме, че колите са станали много по-здрави и това се е видяло при злополуката на Рубенс, когато видях по какъв начин Роланд се заби в стената. Кадърът бе тъкмо върху болида му, имаше голяма дупка в профил. В момента, в който обсъждахме какъв брой сигурни са колите, това се случи.
Просто усетих нещо, усетих, че е мъртъв. Не знам по какъв начин, само че знаех вътрешно, че няма по какъв начин да е оживял от този удар. Чувството е непоносимо, просто не можеш да го спреш, облива те от вътрешната страна. Познавах го от дълго време, той се готвеше в Холандия напълно покрай дома ми, ходил съм стотици пъти с него по пистите и сме си говорили защо ли не.
Прибрахме се в хотела след всичко това, само че не знаехме никакви вести от болничното заведение. Там ни чакаше Сид Уоткинс, основният доктор на Формула 1. Пиеше уиски, което не бях виждал да прави по време на работен уикенд със съревнование. Каза ми: " Алард, седни тук. Роланд е мъртъв. Нямаше какво да се направи. "
На " Имола " настъпва шок. Сена, а и още няколко от най-опитните водачи, просто отхвърлят да продължат квалификацията.
Не знаят и дали ще се състезават на идващия ден...
И през днешния ден битува тезата, че гибелта на Роланд има голямо въздействие върху психическото положение на Айртон, който ден по-късно също е закаран с хеликоптер в " Maggiore ", единствено с цел да бъде официализирано, че е мъртъв. И той се забива по непонятен метод в стена, единствено че на завоя " Тамбурело ".
На погребението на Сена в Сао Пауло е целият свят. Не е пресилено.
Бразилия афишира тридневен печал, церемонията към гробището " Морумби " се предава в няколко страни по малкия екран, а по улиците на града ридаят над 3 милиона души. Почти цялото семейство на Формула 1 е там, от водачите единствено Джони Хърбърт и Карл-Хайнц Френцен пътуват до Австрия за прощаването с Роланд.
" Аз отидох на погребението на Роланд - споделя Хърбърт. - За мен той бе пропуснат изцяло в шока към гибелта на Сена. В Залцбург на поклонението имаше към 250 души, в това число Макс Моузли, шефът на ФИА. Всички останали бяха в Бразилия. "
Моузли споделя същото: " Не бива да забравяме Роланд, по тази причина избрах да ида на неговото заравяне ".
Роланд е заровен в Залцбург, като майка му Маргит и баща Рудолф вземат решение да се пренесат в неговия апартамент, където да създадат нещо като дребен музей с трофеите му. Шампион в куп надпревари в моторните спортове по пътя си към Формула 1, Ратценбергер не съумя да се наслаждения задоволително дълго на фантазията си. Годеницата му Кадия Каланджо, която е модел от сомалийски генезис, също остава известно време при родителите му. Нейната тъга обаче я отпраща надалеч от Австрия година след нещастието.
" Той не трябва да бъде забравян - сподели Моузли десетина години след нещастието. - Неговата гибел промени доста, само че не съумя да избави Сена. Всички водачи още в онази събота усещаха, че Формула 1 би трябвало да се промени. "
В неделя, 1 май 1994 година, преди Гран при на Сан Марино, Бърни Екълстоун привиква среща на водачите.
Създаден е профсъюз, който да пази ползите им, както и се гласоподават хрумвания за промени, за усъвършенствани условия на пистите и по-голяма сигурност. Съвсем в резюме, това е стартът.
За първите трима ръководители са определени Герхард Бергер, Айртон Сена и Михаел Шумахер. Причина за всичко това е гибелта на Роланд предния ден.
Часове по-късно го няма и Сена. В седмата обиколка на надпреварата той се блъска съдбовно в стената на " Тамбурело ". Необяснимо, ненормално и срещу всякаква човещина, надпреварата продължава.
Самият Айртон споделя на Ален Прост преди старта, че в случай че завоюва, ще развее австрийския байрак от подиума. Иска да го направи в чест и памет на Ратценбергер.
Но не съумява. Това е последният му старт.
Ужасни три дни. Но този уикенд трансформира всичко във Формула 1.
Преди него са минали 169 надпревари от гибелта на Рикардо Палети (1982 г.), само че случаите са чести и съществени. След " Имола " настъпват революционни промени в равнището на обезопасяване на болиди, писти, надпревари.
Следващият съдбовен случай, единствен от оня черен уикенд до през днешния ден, бе през 2014-а, когато Жул Бианки се удари в един от помощните коли край пистата, изнасящ различен болид. Той умря близо година по-късно, като от самото начало не излезе от кома.
Трудно е да квалифицираме обаче казусът като " случай заради липса на организация или качество на пистата и равнищата на сигурност ".
Днес надпреварите са на напълно друго равнище. Инциденти като този в Баку от оня ден, където отворена шахта на пистата можеше да коства скъпо при голямата скорост на болидите, са изключителна необичайност, написа Дир.бг.
Година по-късно завоите " Вилньов " и " Тамбурело " към този момент ги нямаше на " Имола ", заместени от надалеч по-спокойни шикани. И освен там се случиха огромни промени в трасетата, просто уикендът от 1994-а за Гран при на Сан Марино бе катализаторът.
" Забравеният " Ратценбергер си отиде от света, като евентуално през днешния ден за него се сещат малко на брой. Но неговата гибел бе знак за промени, които евентуално избавиха други.
За страдание, те пристигнаха прекомерно късно, с цел да спасят Сена.
Той угасна ден след Роланд.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ