Историята на Шпеер – архитетектът на Третия Райх или как най-довереният съветник на Адолф Хитлер излежа присъдата си и забогатя
На 30 април 1945 Съветските войски завладяват Райхсканцеларията в Берлин, Адолф Хитлер се самоубива. Столицата на Третия райх е сломена и войната на процедура завършва. Въпреки това наследникът на Хитлер, Карл Дониц, бяга в Северна Германия и сформира Фленсбургското държавно управление.
В полезрението на Съюзниците попада един забавен човек – Алберт Шпеер, прочут проектант, министър на въоръженията и войната по време на Третия райх и непосредствен другар на Хитлер. През войната той удвоява продуктивността на оръжия и съумява да въоръжи Германия, тъй че тя да устои на непрестанните офанзиви на Съюзниците. Това е допустимо посредством на робския труд на милиони души във фабриките му, които гладуват и работят до изнемогване.
Шпеер идва във Фленсбург наясно, че Съюзниците целят да осъдят нацистките водачи за военни закононарушения. И той, както мнозина други, си дава сметка, че в случай че го заловят, ориста му е решена. Но за разлика от други свои събратя, не прави самоубийство.
„ Ловът “ за Алберт Шпеер е необикновен за дотогавашната процедура. Съединени американски щати са решени да го изправят пред съда, само че някогашният банкер и тогавашен вицепрезидент на Американската работа по стратегическо бомбардиране, Пол Ниц има различен проект. Към края на войната Съединени американски щати се надява, че бомбардировките над Япония ще сложат завършек на войната в Тихия океан. Но с цел да се осъществят те, е нужно да разбере тактиката на Германия, която поддържа чудесно военната си машина през последните години, до момента в който е бомбардирана неведнъж. Затова им би трябвало Шпеер. През май 1945 година главната задача е да бъде хванат най-довереният консултант на Адолф Хитлер.
Веднага след гибелта на Хитлер, Дониц прави известие по радиото, в което афишира, че Германия ще продължи да се бие против съдружниците (въпреки, че за всички е ясна загубата). Шпеер е назначен за министър на промишлеността и производството.
На 15 май, когато американците завладяват Фленсбург, първо насочват мерника си към Шпеер. Ниц отива в замъка Глюксбург, където архитектът се укрива. Разпитът продължава седем дни, по време на които мъжът приказва свободно с американците, разкривайки им „ тайните от кухнята “. Всяка заран той поставя костюма си и с ненаситност дава отговор на въпросите – ненаситност, която поразява Ниц и той не посмява да отвори дума за Холокоста, защото това може да изостри тона на диалога. Алберт Шпеер осъзнава, че единственият му късмет да оцелее е да си сътрудничи. Стига се до такава степен, че един от разпитващите признава: „ той провокира в нас благосклонност, от която всички скрито се засрамихме. “
Познанията му впечатляват американците. Той разкрива по какъв начин е понижил въздействието на армията и на партията върху вземането на решения и по какъв начин е ползвал правилата на Хенри Форд в индустриалния развой. Обяснява и за какво избрани английски и американски офанзиви са се провалили, а други са били сполучливи. Обяснява, по какъв начин е обикалял Германия, изнасяйки мотивационни речи на служащите си, съзнавайки, че войната е изгубена.
През март 1945 година, по негови думи, Хитлер подхваща проект да унищожи целия запас на Третия райх – индустриални бази, депа, военни ресурси и инфраструктури, които могат да са от изгода на врага. Шпеер е гневен и не се подчинява, а застава на страната на народа, вместо на фюрера.
От всички въпроси, Ниц държи изключително на един: какво се е случило в последните дни на Хитлер долу в бункера? Шпеер е един от последните, които го е срещал. Архитектът демонстрира на американците къде стои ключът от постройката в Мюнхен, където се съхраняват всички негови отчети за Хитлер. Нацистът прави това, само че отхвърля да знае нещо за зверствата на евреите. На 23 май всичките членове на немското държавно управление са задържани. „ Значи краят е пристигнал “ споделя Шпеер, когато нахлуват в спалнята му. „ Добре. И без това всичко беше една опера. “
През септември е осведомен, че ще бъде съден за военни закононарушения и е затворен, до момента в който тече процесът в Нюрнберг, по време на който са упрекнати още над 20 души. Целта на този развой е да даде гласност на закононарушенията против човечеството, които немските водачи са направили безнаказано.
Шпеер отхвърля да знае за Холокоста, само че доказателствата за робския труд във фабриките му са неоспорими. Мъжът се извинява и поема отговорност за това, казвайки, че би трябвало да знае, само че това не е по този начин. Поема виновността, настоявайки, че е бил в незнание. За да се показа в по-приемлива светлина, споделя, че е възнамерявал да убие Хитлер като пусне флакон с токсичен газ във вентилационните тръби на бункера. Това единствено разсмива останалите обвинени.
През есента на 1946 година множеството от участниците в Нюрнбергския развой са наказани на гибел или пожизнен затвор. Шпеер получава присъда от 20 години в берлински затвор, където става „ Затворник номер 5″. Чете непрекъснато и в контраст на разпоредбите, си води бележки, които след години се трансформират в бестселъри, в това число Inside the Third Reich. Няма подозрение, че съдействието му с Ниц е довело до този удобен излаз.
Шпеер излежава присъдата си и е освободен през 1966 година Забогатява и заживява в провинциална къща в Хайделберг. Но опровержения на имиджа му на „ добър нацист “ се появяват скоро след освобождението му. През 1971 година, е упрекнат, че е знаел за Холокоста. За доказателство се употребява информация, че е участвал на конференция през 1943 година, на която Хайнрих Химлер приказва намерено за „ изтриване на евреите от лицето на земята. “ Шпеер не отхвърля, че е участвал, само че споделя, че е напуснал залата преди въпросното изказване на Химлер.
Шпеер умира в лондонска болница през 1981 година Нито една от постройките, които проектира, не е оживяла през днешния ден. Но приносът му към нацисткия режим остава. Повече от четвърт век от гибелта му, сбирка от 100 негови писма излизат нескрито. Това е кореспонденцията му с Хелен Джейнти – вдовица на белгийски водач на Съпротивата. В едно от тези писма мъжът написа, че е бил наясно с проектът за изтребване на евреите.
„ Няма подозрение – бях там, когато Химлер разгласи че всички евреи ще бъдат убити, на 6 октомври 1943 година Кой би ми повярвал обаче, че съм желал да го възпра или че би било по-лесно да напиша всичко това в записките си? “
Източник: chr.bg
В полезрението на Съюзниците попада един забавен човек – Алберт Шпеер, прочут проектант, министър на въоръженията и войната по време на Третия райх и непосредствен другар на Хитлер. През войната той удвоява продуктивността на оръжия и съумява да въоръжи Германия, тъй че тя да устои на непрестанните офанзиви на Съюзниците. Това е допустимо посредством на робския труд на милиони души във фабриките му, които гладуват и работят до изнемогване.
Шпеер идва във Фленсбург наясно, че Съюзниците целят да осъдят нацистките водачи за военни закононарушения. И той, както мнозина други, си дава сметка, че в случай че го заловят, ориста му е решена. Но за разлика от други свои събратя, не прави самоубийство.
„ Ловът “ за Алберт Шпеер е необикновен за дотогавашната процедура. Съединени американски щати са решени да го изправят пред съда, само че някогашният банкер и тогавашен вицепрезидент на Американската работа по стратегическо бомбардиране, Пол Ниц има различен проект. Към края на войната Съединени американски щати се надява, че бомбардировките над Япония ще сложат завършек на войната в Тихия океан. Но с цел да се осъществят те, е нужно да разбере тактиката на Германия, която поддържа чудесно военната си машина през последните години, до момента в който е бомбардирана неведнъж. Затова им би трябвало Шпеер. През май 1945 година главната задача е да бъде хванат най-довереният консултант на Адолф Хитлер.
Веднага след гибелта на Хитлер, Дониц прави известие по радиото, в което афишира, че Германия ще продължи да се бие против съдружниците (въпреки, че за всички е ясна загубата). Шпеер е назначен за министър на промишлеността и производството.
На 15 май, когато американците завладяват Фленсбург, първо насочват мерника си към Шпеер. Ниц отива в замъка Глюксбург, където архитектът се укрива. Разпитът продължава седем дни, по време на които мъжът приказва свободно с американците, разкривайки им „ тайните от кухнята “. Всяка заран той поставя костюма си и с ненаситност дава отговор на въпросите – ненаситност, която поразява Ниц и той не посмява да отвори дума за Холокоста, защото това може да изостри тона на диалога. Алберт Шпеер осъзнава, че единственият му късмет да оцелее е да си сътрудничи. Стига се до такава степен, че един от разпитващите признава: „ той провокира в нас благосклонност, от която всички скрито се засрамихме. “
Познанията му впечатляват американците. Той разкрива по какъв начин е понижил въздействието на армията и на партията върху вземането на решения и по какъв начин е ползвал правилата на Хенри Форд в индустриалния развой. Обяснява и за какво избрани английски и американски офанзиви са се провалили, а други са били сполучливи. Обяснява, по какъв начин е обикалял Германия, изнасяйки мотивационни речи на служащите си, съзнавайки, че войната е изгубена.
През март 1945 година, по негови думи, Хитлер подхваща проект да унищожи целия запас на Третия райх – индустриални бази, депа, военни ресурси и инфраструктури, които могат да са от изгода на врага. Шпеер е гневен и не се подчинява, а застава на страната на народа, вместо на фюрера.
От всички въпроси, Ниц държи изключително на един: какво се е случило в последните дни на Хитлер долу в бункера? Шпеер е един от последните, които го е срещал. Архитектът демонстрира на американците къде стои ключът от постройката в Мюнхен, където се съхраняват всички негови отчети за Хитлер. Нацистът прави това, само че отхвърля да знае нещо за зверствата на евреите. На 23 май всичките членове на немското държавно управление са задържани. „ Значи краят е пристигнал “ споделя Шпеер, когато нахлуват в спалнята му. „ Добре. И без това всичко беше една опера. “
През септември е осведомен, че ще бъде съден за военни закононарушения и е затворен, до момента в който тече процесът в Нюрнберг, по време на който са упрекнати още над 20 души. Целта на този развой е да даде гласност на закононарушенията против човечеството, които немските водачи са направили безнаказано.
Шпеер отхвърля да знае за Холокоста, само че доказателствата за робския труд във фабриките му са неоспорими. Мъжът се извинява и поема отговорност за това, казвайки, че би трябвало да знае, само че това не е по този начин. Поема виновността, настоявайки, че е бил в незнание. За да се показа в по-приемлива светлина, споделя, че е възнамерявал да убие Хитлер като пусне флакон с токсичен газ във вентилационните тръби на бункера. Това единствено разсмива останалите обвинени.
През есента на 1946 година множеството от участниците в Нюрнбергския развой са наказани на гибел или пожизнен затвор. Шпеер получава присъда от 20 години в берлински затвор, където става „ Затворник номер 5″. Чете непрекъснато и в контраст на разпоредбите, си води бележки, които след години се трансформират в бестселъри, в това число Inside the Third Reich. Няма подозрение, че съдействието му с Ниц е довело до този удобен излаз.
Шпеер излежава присъдата си и е освободен през 1966 година Забогатява и заживява в провинциална къща в Хайделберг. Но опровержения на имиджа му на „ добър нацист “ се появяват скоро след освобождението му. През 1971 година, е упрекнат, че е знаел за Холокоста. За доказателство се употребява информация, че е участвал на конференция през 1943 година, на която Хайнрих Химлер приказва намерено за „ изтриване на евреите от лицето на земята. “ Шпеер не отхвърля, че е участвал, само че споделя, че е напуснал залата преди въпросното изказване на Химлер.
Шпеер умира в лондонска болница през 1981 година Нито една от постройките, които проектира, не е оживяла през днешния ден. Но приносът му към нацисткия режим остава. Повече от четвърт век от гибелта му, сбирка от 100 негови писма излизат нескрито. Това е кореспонденцията му с Хелен Джейнти – вдовица на белгийски водач на Съпротивата. В едно от тези писма мъжът написа, че е бил наясно с проектът за изтребване на евреите.
„ Няма подозрение – бях там, когато Химлер разгласи че всички евреи ще бъдат убити, на 6 октомври 1943 година Кой би ми повярвал обаче, че съм желал да го възпра или че би било по-лесно да напиша всичко това в записките си? “
Източник: chr.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ