На 3 юни1989 г. Китайското правителство изпраща военни части, за ...

На 3 юни1989 г. Китайското правителство изпраща военни части, за

3 юни 1989 г. Военните влизат в Пекин

На 3 юни1989 година Китайското държавно управление изпраща военни елементи, с цел да потуши митингите на площад Тянанмън. Серията от демонстрации, водени от студенти, интелектуалци и работен деятели в Народна Република Китай, приключват с към 10 000 ранени и 2000 убити, най-вече студенти и младежи, напомня fakti.bg.

В края на 70-те години на предишния ХХ в. президентът на Китай Дън Сяопин инициира серии от стопански и политически промени, които довеждат до последователното въвеждане на пазарна стопанска система в страната, както и до известна политическа либерализация на системата на Мао Дзедун. Тези стопански и политически промени предизвикат при започване на 1989 година недоволството на две обществени групи в Китай.

Първата група включва студентите и интелектуалците, съгласно които промените не са стигнали задоволително надалеч и Китай се нуждае от промяна на своята политическа система. Тъй като икономическите промени засягат единствено фермери и служащи от промишлеността, приходите на интелектуалците изостават от приходите на тези, които биват облагодетелствани от промяната. Те са недоволни също по този начин и от обществения и политически надзор, който комунистическата партия на Китай не престава да постанова.

Втората група са градските индустриални служащи, съгласно които промените са отишли прекомерно надалеч, водейки до намаляване на икономическия надзор, с последвалите го инфлация и безработица, заплашващи техния занаят.

 

Поводът за митинга на площад Тянънмън през 1989 година става гибелта на някогашния Генерален секретар Ху Яобанг. Ху бива отхвърлен от поста Генерален секретар на Китайската Комунистическа Партия (ККП) през 1987 година, когато неговите апели за „ бърза промяна ” и съвсем откритото му неуважение към Маоистите го вършат подобаваща изкупителна жертва за Дън Сяопин и доближените му след про-демократичните демонстрации на студентите през 1986-1987 година

Протестите от 1989 година стартират в дребен мащаб, във формата на печал за Ху Яобанг и претенции ККП да ревизира своето публично мнение по отношение на него. Тези митинги се разрастват откакто новините за борба сред студенти и полиция се разпространяват; убеждението на студентите, че китайската медия изкривява истината за техните претенции също способства за увеличение на поддръжката, която те получават от популацията.

На погребението на Ху Яобанг огромна група студенти се събира на площада Тянънмън и предявява искане да се срещне с премиера Ли Пенг, политически противник на Ху. Така студентите афишират стачка в университетите на Пекин. На 26 април уводна публикация в националния ежедневник, последвала речта на Дън Сяопин пред вътрешни партийни лица, упреква студентите в плануване на безредици. Това изказване възмущава студентите и на 29 април към 50 000 студенти излизат по улиците на Пекин, настоявайки държавното управление да отдръпна своето изказване.

В този зов вземат участие по-голямата част от студентите в многочислените колежи и университети на Пекин, като в това те получават поддръжката на своите преподаватели и други интелектуалци. Разглеждайки себе си като китайски патриоти, студентите отхвърлят следените от ККП публични студентски асоциации, и учредяват свои самостоятелни асоциации.

Въпреки че на 20 май държавното управление афишира военно състояние, войсковият вход на Пекин бива блокиран от голям брой протестиращи и на армията е подредено да се отдръпна, напомня в блога си Дани Иванов.

Междувременно демонстрациите не престават. Започнатата преди този момент гладна стачка наближава третата си седмица и държавното управление взема решение да приключи въпроса преди да стартират смъртните случаи. След разисквания на водачите на комунистическата партия се дава разпореждане да се използва военна мощ за разрешаване на рецесията - издава се заповед с потушаването на демонстрациите да се заеме Народоосвободителната войска на Китай. Като заради изразената поддръжка към студентската проява, водачът Жао Зиянг е преместен от политическото водачество.

Войници и танкове от 27-ма и 38-ма войска са изпратени да открият надзор над града. За разлика от добре въоръжената 27-ма войска, която идва извън, локалната 38-ма войска няма амуниции и симпатизира на протестантите. Нейните бойци изоставят военните си коли по улиците на Пекин и се причисляват към протестиращите.

Влизането на бойците на 27-ма войска в града бива интензивно възпрепятствано от доста локални поданици на Пекин. Те построяват обширни барикади, които забавят напредването на армията. Битката не престава по улиците, обграждащи площада Тянънмън, като протестиращите напредват неведнъж към тежко въоръжените бойци от Народоосвободителната войска, издигайки барикади с транспортни средства с цел да се предпазят от стрелбата на армията, стреляща непосредствено в тълпите и употребявайки даже огнехвъргачки.

След като на 4 юни демонстрациите в Пекин биват потушени, митинги не престават да заливат други елементи на Китай в протежение на няколко дни. Стотици хиляди излизат на митинг в Хонконг, където хората се обличат в черно, още веднъж в символ на митинг. Големи митинги има в Кантон и Шанхай, а с всеобща работническа стачка биват блокирани улици и мостове из цялата страна, като протестиращите в най-малко още шест основни града на Китай изискват отстраняването на „ престъпното държавно управление ”.

Източник: petel.bg


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР


PromoMall.bg