За ново учебно съдържание по литература призовават значими български автори с изложба в Софийския университет
На 3 юни 2025 година в Софийския университет бе открита галерия и арт апаратура под общото заглавие " Литературата не е музей “ – самодейност на Факултета по славянски филологии. Тя слага в центъра на публичното внимание потребността от промяна в образователното наличие по литература в българските учебни заведения.
Изложбата е ситуирана в Централното предверие на Ректората. В нея вземат участие едни от най-значимите модерни български писатели: Георги Господинов, Теодора Димова, Амелия Личева, Здравка Евтимова, Деян Енев, Михаил Вешим, Мирела Иванова, Владимир Зарев, Кристин Димитрова, Надежда Радулова, Рене Карабаш и Аксиния Михайлова. Експозицията е формирана от 11 пана с къси фрагменти от техни творби, както и размислите им на тематика: " Литературата не е музей, тъй като … “.
Изложбата бе открита от декана на Факултета по славянски филологии проф. дфн Амелия Личева, която благодари на всички присъстващи и акцентира, че това е галерия, която продължава акцията на Факултета по славянски филологии " Литературата не е музей “. Тя напомни, че преди близо месец бе проведена
Проф. Личева изрече признателност към всички писатели, които поддържаха акцията и се включиха в изложбата. Тя обърна внимание за какво е толкоз значима тази акция и акцентира, че ние се нуждаем от радикална смяна на образованието по литература, тъй като губим децата като читатели, изключително в пети-седми клас. " Те сега четат текстове, които сигурно няма късмет не просто да ги стимулират да четат, няма по какъв начин по никакъв метод да разпознаят себе си “, каза проф. Личева и акцентира, че с цел да заобичаш литературата, тя би трябвало да те допре по някакъв метод, и ти би трябвало да видиш в нея себе си, личните си проблеми на своето време.
" Затова е извънредно значимо в учебниците по литература да влязат модерни текстове, да влязат текстове, които да оказват помощ на децата да отговорят на това какво са, по какъв начин могат да изградят себе си, по какъв начин могат да поддържат връзка с другите и в последна сметка – какви са проблемите на света, в който живеят и надлежно какви предписания биха могли да получат за справяне “, каза деканът на Факултета по славянски филологии и уточни още нещо значимо, което изисква тази радикална смяна – навлизането на новите технологии и изкуствения разсъдък. В тази обстановка да се опитваме да преподаваме с подготвени разбори, със заучени клишета, е меко казано е несериозно и няма по какъв начин по никакъв метод да помогне да създадем децата читатели.
Проф. Личева напомни, че в този момент се води спор за добродетелите, за това да има или да няма образование по вяра, и акцентира, че в случай че имаме съответно образование по литература, тогава ще можем да кажем, че има метод, по който да се култивират и добродетели, и полезности, и прочувствена емпатия, и сериозно мислене, което е толкоз значимо за актуалната ера, за това децата в действителност да могат да се оправят в света, в който живеят.
Проф. Личева обърна внимание и на състава на групата, която ще работи по концепцията на новата стратегия по литература. " Не се и колебая, че всички те ще създадат една добра и една в действителност потребна стратегия. Друг е въпросът дали ще има политическа воля да бъде въведена тя в учебно заведение “, сподели още тя.
На събитието участваха и писателите, участващи в изложбата - Георги Господинов, Теодора Димова, Надежда Радулова, Аксиния Михайлова и Мирела Иванова. Те насочиха привет от сцената и всеки изрече своето виждане за какво литературата не е музей.
Милена Асенова, която е поетеса и сега приключва Класическата гимназия, съобщи, че тематиката е невероятна. " Беше в действителност извънредно време някой да приказва за това, да се сътвори този спор и да се работи в посока на решение на този проблем, който съществува в преподаването по литература “, сподели тя и съобщи, че актуалната българска литература не участва в програмата и акцентира, че съгласно нея това е извънредно огромен проблем. " Ние се опитваме да сътворяваме генерации, които да мислят за бъдещето, да построяват бъдещето, само че без те да се взират в сегашното, и без те да имат визия от действителните проблеми, които се случват в този момент, нещо, което изучавайки актуалната литература, може да помогне “, сподели още Милена. Тя обърна внимание, че и задграничната литература съвсем не се учи. " Световната литература не свършва с " Дядо Горио “ на Балзак, международната литература не свършва с " Мадам Бовари “, която в случай че не се неистина, може би към този момент не участва в програмата “, не свършва с " Евгений Онегин “ на Пушкин. Даже в противен случай, има толкоз доста творби “, сподели тя и добави, че липсват творби на създатели като Хемингуей, като Ремарк.
Милена Асенова добави, че генерално има един проблем - нещо доста остаряло, закостеняло, което пречи на ученика да огледа върху литературата по нов метод. " Ако би трябвало да бъдем почтени – в случай че има един предмет, който възпитава в морал и полезности в децата, то това е литературата, предмет, който се учи от първи клас “, каза още Милена и изрази вярата си да има смяна в преподаването на литература, тъй като това е значимо и би трябвало да бъде говорено.
Ас. Франческа Земярска от Факултета по славянски филологии обърна внимание на двуметровата книга, ситуирана пред Централната библиотека в Ректората и съобщи, че свои оферти са показали студенти, преподаватели и възпитаници. Тя заключи най-честите оферти за изучавани творби.
По думите й най-желаният създател е Блага Димитрова, следвана от Георги Господинов, Захари Карабашлиев и Теодора Димова. Сред имената на българските класици най-често четем тези Иван Вазов и Йордан Йовков. Има огромна наклонност, която насочва вниманието към антиутопиите на 20-ти век - като в тази линия най-честите имена са Джордж Оруел и Маргарет Атууд, само че също по този начин Карел Чапек. Сред далите отговор, които са под 18 годишна възраст, най-ясно се обрисува предпочитание за жанрова литература, да вземем за пример поредицата на Дж. К. Роулинг " Хари Потър ", както и книги от " Светът на диска " на Тери Пратчет. Често срещани са и Оскар Уайл с " Портретът на Дориан Грей ", " Франкенщайн, или новият Прометей " на Мери Шели " и " Майстора и Маргарита " на Михаил Булгаков, както и един скоро преведен на български разказ " Кога престанахме да разбираме света " на Бенхамин Лабатут.
Личи желанието за литературата, която осмисля сегашния свят. Франческа Земярска уточни, че не трябва да се опасяваме от това в програмата да има книги, които не принадлежат към висок канон, а към жанровата литература и да не се опасяваме да променим по-цялостно програмата, а не просто да влезе един или различен текст.
В рамките на откриването на изложбата доцент Огнян Ковачев връчи премиите на учениците, отличени в състезанието, който Факултетът по славянски филологии направи дружно с издателство " Колибри “ - " Литература на лента “.
Събитието продължи в дворното пространство пред Централната университетска библиотека, където публично бе открита арт апаратура – двуметрова отворена книга, която всеки клиент може да допише посредством QR код със своя концепция за бъдещето на образованието по литература. Присъстващите възпитаници столични учебни заведения попълниха книгата със своите обичани заглавия.
" През месец юни започват работните групи по тематиката в Министерството на образованието и това е мотив за резюме на настройките и идната работа, както и мястото на академичната област в нея. “ Коментира по тематиката проф. Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии.
Според изследване, инициирано от Факултета по славянски филологии, над 45% от интервюираните са безапелационни, че литературното наличие се нуждае от възобновяване.
Изложбата е ситуирана в Централното предверие на Ректората. В нея вземат участие едни от най-значимите модерни български писатели: Георги Господинов, Теодора Димова, Амелия Личева, Здравка Евтимова, Деян Енев, Михаил Вешим, Мирела Иванова, Владимир Зарев, Кристин Димитрова, Надежда Радулова, Рене Карабаш и Аксиния Михайлова. Експозицията е формирана от 11 пана с къси фрагменти от техни творби, както и размислите им на тематика: " Литературата не е музей, тъй като … “.
Изложбата бе открита от декана на Факултета по славянски филологии проф. дфн Амелия Личева, която благодари на всички присъстващи и акцентира, че това е галерия, която продължава акцията на Факултета по славянски филологии " Литературата не е музей “. Тя напомни, че преди близо месец бе проведена
Проф. Личева изрече признателност към всички писатели, които поддържаха акцията и се включиха в изложбата. Тя обърна внимание за какво е толкоз значима тази акция и акцентира, че ние се нуждаем от радикална смяна на образованието по литература, тъй като губим децата като читатели, изключително в пети-седми клас. " Те сега четат текстове, които сигурно няма късмет не просто да ги стимулират да четат, няма по какъв начин по никакъв метод да разпознаят себе си “, каза проф. Личева и акцентира, че с цел да заобичаш литературата, тя би трябвало да те допре по някакъв метод, и ти би трябвало да видиш в нея себе си, личните си проблеми на своето време.
" Затова е извънредно значимо в учебниците по литература да влязат модерни текстове, да влязат текстове, които да оказват помощ на децата да отговорят на това какво са, по какъв начин могат да изградят себе си, по какъв начин могат да поддържат връзка с другите и в последна сметка – какви са проблемите на света, в който живеят и надлежно какви предписания биха могли да получат за справяне “, каза деканът на Факултета по славянски филологии и уточни още нещо значимо, което изисква тази радикална смяна – навлизането на новите технологии и изкуствения разсъдък. В тази обстановка да се опитваме да преподаваме с подготвени разбори, със заучени клишета, е меко казано е несериозно и няма по какъв начин по никакъв метод да помогне да създадем децата читатели.
Проф. Личева напомни, че в този момент се води спор за добродетелите, за това да има или да няма образование по вяра, и акцентира, че в случай че имаме съответно образование по литература, тогава ще можем да кажем, че има метод, по който да се култивират и добродетели, и полезности, и прочувствена емпатия, и сериозно мислене, което е толкоз значимо за актуалната ера, за това децата в действителност да могат да се оправят в света, в който живеят.
Проф. Личева обърна внимание и на състава на групата, която ще работи по концепцията на новата стратегия по литература. " Не се и колебая, че всички те ще създадат една добра и една в действителност потребна стратегия. Друг е въпросът дали ще има политическа воля да бъде въведена тя в учебно заведение “, сподели още тя.
На събитието участваха и писателите, участващи в изложбата - Георги Господинов, Теодора Димова, Надежда Радулова, Аксиния Михайлова и Мирела Иванова. Те насочиха привет от сцената и всеки изрече своето виждане за какво литературата не е музей.
Милена Асенова, която е поетеса и сега приключва Класическата гимназия, съобщи, че тематиката е невероятна. " Беше в действителност извънредно време някой да приказва за това, да се сътвори този спор и да се работи в посока на решение на този проблем, който съществува в преподаването по литература “, сподели тя и съобщи, че актуалната българска литература не участва в програмата и акцентира, че съгласно нея това е извънредно огромен проблем. " Ние се опитваме да сътворяваме генерации, които да мислят за бъдещето, да построяват бъдещето, само че без те да се взират в сегашното, и без те да имат визия от действителните проблеми, които се случват в този момент, нещо, което изучавайки актуалната литература, може да помогне “, сподели още Милена. Тя обърна внимание, че и задграничната литература съвсем не се учи. " Световната литература не свършва с " Дядо Горио “ на Балзак, международната литература не свършва с " Мадам Бовари “, която в случай че не се неистина, може би към този момент не участва в програмата “, не свършва с " Евгений Онегин “ на Пушкин. Даже в противен случай, има толкоз доста творби “, сподели тя и добави, че липсват творби на създатели като Хемингуей, като Ремарк.
Милена Асенова добави, че генерално има един проблем - нещо доста остаряло, закостеняло, което пречи на ученика да огледа върху литературата по нов метод. " Ако би трябвало да бъдем почтени – в случай че има един предмет, който възпитава в морал и полезности в децата, то това е литературата, предмет, който се учи от първи клас “, каза още Милена и изрази вярата си да има смяна в преподаването на литература, тъй като това е значимо и би трябвало да бъде говорено.
Ас. Франческа Земярска от Факултета по славянски филологии обърна внимание на двуметровата книга, ситуирана пред Централната библиотека в Ректората и съобщи, че свои оферти са показали студенти, преподаватели и възпитаници. Тя заключи най-честите оферти за изучавани творби.
По думите й най-желаният създател е Блага Димитрова, следвана от Георги Господинов, Захари Карабашлиев и Теодора Димова. Сред имената на българските класици най-често четем тези Иван Вазов и Йордан Йовков. Има огромна наклонност, която насочва вниманието към антиутопиите на 20-ти век - като в тази линия най-честите имена са Джордж Оруел и Маргарет Атууд, само че също по този начин Карел Чапек. Сред далите отговор, които са под 18 годишна възраст, най-ясно се обрисува предпочитание за жанрова литература, да вземем за пример поредицата на Дж. К. Роулинг " Хари Потър ", както и книги от " Светът на диска " на Тери Пратчет. Често срещани са и Оскар Уайл с " Портретът на Дориан Грей ", " Франкенщайн, или новият Прометей " на Мери Шели " и " Майстора и Маргарита " на Михаил Булгаков, както и един скоро преведен на български разказ " Кога престанахме да разбираме света " на Бенхамин Лабатут.
Личи желанието за литературата, която осмисля сегашния свят. Франческа Земярска уточни, че не трябва да се опасяваме от това в програмата да има книги, които не принадлежат към висок канон, а към жанровата литература и да не се опасяваме да променим по-цялостно програмата, а не просто да влезе един или различен текст.
В рамките на откриването на изложбата доцент Огнян Ковачев връчи премиите на учениците, отличени в състезанието, който Факултетът по славянски филологии направи дружно с издателство " Колибри “ - " Литература на лента “.
Събитието продължи в дворното пространство пред Централната университетска библиотека, където публично бе открита арт апаратура – двуметрова отворена книга, която всеки клиент може да допише посредством QR код със своя концепция за бъдещето на образованието по литература. Присъстващите възпитаници столични учебни заведения попълниха книгата със своите обичани заглавия.
" През месец юни започват работните групи по тематиката в Министерството на образованието и това е мотив за резюме на настройките и идната работа, както и мястото на академичната област в нея. “ Коментира по тематиката проф. Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии.
Според изследване, инициирано от Факултета по славянски филологии, над 45% от интервюираните са безапелационни, че литературното наличие се нуждае от възобновяване.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ