Денят 3 юли в българската история
На 3 юли 2000 година държавното управление на Иван Костов реализира съглашение с Международния валутен фонд (МВФ), което би трябвало да даде опция за повишение на приходите, понижаване на налозите и заледяване цените на отоплението. На тази дата през 1877 година българското Опълчение минава р. Дунав в хода на Руско - турската освободителна война (1877 - 1878).
На 3 юли 1895 година в центъра на София е осъществено нападение против министър-председателя Стефан Стамболов. Два дни по-късно той умира.
На 3 юли са родени: тракологът проф. Александър Фол, артистът Стефан Гецов, писателят Славчо Чернишев, военният деятел Петър Груев.
На 3 юли умират: писателят Андрей Гуляшки, писателят и преводач Цветан Стоянов.
2000 година
Правителството на Иван Костов реализира съглашение с Международния валутен фонд (МВФ), което би трябвало да даде опция за повишение на приходите, понижаване на налозите и заледяване цените на отоплението.
Международния валутен фонд (МВФ) е интернационална организация, учредена на конференцията в Бретън Уудс през 1945, със седалище във Вашингтон и с над 150 страни членки. Фондът обезпечава валутни ресурси, злато и специфични права на тираж за стабилизиране на националните валутни курсове.
Иван Костов е роден на 23 декември 1949 година в София. Завършва приблизително обучение в 18-то СПУ " Кирил и Методий " (СОУ " Уилям Гладстон " ) в София през 1967 година Учи за авиатор в Селскостопанската авиация в гр. Кременчук, Украйна, 1974 година Завършва компетентност " Политическа спестовност " в УНСС и " Математическо моделиране на икономическите процеси " в СУ " Св. Климент Охридски ". Заема длъжността шеф " Планов отдел " в Завода за преправка на хартия - София, 1979 година В интервала 1982- 1992 година е старши помощник по политическа спестовност в Техническия университет в София. От 1984 година е лекар на икономическите науки, а от 1992 година - доцент. Член е на Съвета на икономическите специалисти на Съюз на демократичните сили от 1990 година Избиран е за народен представител в VІІ Великото национално заседание, в ХХVІ, в ХХVІІ и в ХХVІІІ Народно заседание от Парламентарна група на Съюз на демократичните сили. Председател е на Комисията по икономическа политика в VІІ Велико народно събрание. Иван Костов заема длъжността министър на финансите в съдружното държавно управление на Димитър Попов в интервала декември 1990 година – октомври 1991 година Същата служба – министър на финансите, заема и в държавното управление на Съюз на демократичните сили от ноември 1991 година до декември 1992 година Заместник-председател е на парламентарната група на Съюз на демократичните сили в ХХVІІ Народно заседание (1993-1994 г.). Председател е на Съюз на демократичните сили от декември 1994 година От 1997 година до юни 2001 година е министър-председател на България. След загубата на ОДС на парламентарните избори през юни 2001 година напуща председателския пост в Съюз на демократичните сили. Член е на Националния изпълнителен съвет на Съюз на демократичните сили до 12 март 2002 година От 2001 година е депутат от ОДС в ХХХІХ Народно заседание. От 2004 година е ръководител на партията " Демократи за мощна България ". Депутат е в XL Народно заседание.
1975 година
Народното събрание утвърждава Людмила Живкова за член на кабинета и ръководител на Комитета за изкуство и просвета (КИК). На 1 юли същата година седмият пленум на Комитета я избира за ръководител на мястото на Павел Матев.
1973 година
От 3 до 4 юли в София се организира III конгрес на Съюза на архитектите в България.
Съюзът на архитектите в България (САБ) е доброволна творческо-професионална организация на архитекти, без значение от активността им.
САБ е последовател на креативните обичаи и правоприемник на Българското техническо сдружение (основано през 1885 г.) и приемник на Българското инженерно-архитектно сдружение (основано 1893 г.), на Дружеството на българските архитекти (основано 1926 г.), на Съюза на българските инженери и архитекти (основан 1937 г.) и на Научно-техническия съюз (за интервала от основаването му 1949 година до 1965 г.) – по повод активността на Дружество “Архитектура ”.
САБ съставлява своите членове и пази техните творческо-професионални ползи пред държавни, общински и интернационалните институции, юридически и физически лица.
1970 година
В интервала 25 юни - 3 юли в София се организират българо-гръцки диалози и са подписани документи за свързване на енергийните системи на двете страни, за потребление на водите на реките, протичащи през териториите на двете страни, и за туризма.
1957 година
Създава се Българският авто турингклуб (по-късно - Съюз на българските автомобилисти).
Съюзът на българските автомобилисти е доброволна социална организация с нестопанска цел на фенове на автомобилизма, автотуризма, автомобилния спорт и картинга. Участва в създаването на нормативни актове и други документи, свързани с автомобилизма, провежда образованието и квалификацията на водачите на моторни транспортни средства и други От 1966 година оказва и пътнотехническа помощ.
1944 година
В хода на Втората международна война англо-американската авиация бомбардира Русе и село Чупрене.
1941 година
На 2 и 3 юли са осъществени всеобщи арести на комунисти: до юли 1942 година са задържани към 1600 души.
1932 година
В интервала 26 юни - 3 юли в Белград се организира шампионата за ІІ Балканска купа по футбол. България побеждава поредно Румъния (2:0), Югославия (3:2) и Гърция (2:1) и печели първо място.
1929 година
От 3 до 6 юли се организира анкета на социалистическите депутати Кръстьо Пастухов, Григор Чешмеджиев, Сотир Янев и Димитър Нейков за ситуацията по сръбско-българската граница. Изложението им от 18 юли до Социалистическия работен интернационал упорства за интернационална анкета по станалите произшествия.
1926 година
1929 година
Със закон е дадена концесия на Bulgarian Development Company Limited за произвеждане и експорт на бекон и артикули от свинско месо (свинската концесия).
1905 година
Сключва се българо-сръбски контракт за митнически съюз.
1904 година
От 3 до 6 юли в София е извършен организационен конгрес на Съюза на свещеническите братства под председателството на митрополит Максим Скопски.
1895 година
В центъра на София е осъществено нападение против Стефан Стамболов. Два дни по-късно той умира от раните си. Съпругата му Поликсения не разрешава на княз Фердинанд да участва на погребението.
Стефан Стамболов е роден на 31 януари 1854 година във Велико Търново. Образованието си стартира в родния си град, по-късно учи в Одеската семинария (1870-1872 г.). Израства в обкръжението на революционери като Христо Иванов-Книговезеца, Отец Матей Преображенски, Христо Караминков – Бунето и участвува в съвсем всички прояви на битката за политическа самостоятелност през 70-те години на ХІХ в. – член е на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ и в Гюргево, извършва значима роля в подготовката на Старозагорското (1875 г.) и на Априлското въстание (1876 г.). След 1880 година става подпредседател, а и ръководител на Народното събрание. В интервала 1888-1894 година е министър-председател. Допринася за Съединението на Княжество България и Южна Румелия. Участва е контрапреврата през 1886 година Стефан Стамболов организира блестящо изразена националистична политика, способства за подсилване на дипломацията, на стопанската система и на държавническата мощност на България. Влиза в спор с царска Русия и княз Фердинанд.
1894 година
В интервала 3 – 7 юли се организира първият конгрес на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП), който се явява и организационен. На него се сливат Българската социалдемократическа партия и Българския социалдемократически съюз. Разединени, двете партии и изключително БСДС стигат до заключението, че не могат да реализират мечтаното от тях въздействие в обществено-политическия живот на страната. Поради това точно съюзистите са тези, които първи повдигат въпроса за обединяване с партистите (привържениците за БСДП). Първоначално Димитър Благоев (на снимката) и неговите почитатели не са склонни да одобряват направеното им предложение за обединяване на двете партии. Впоследствие обаче се съгласяват с него и на 10 февруари 1894 година е подписано споразумение сред БСДП и БСДС за сливането им в една обща партия, наречена БРСДП. По-късно Димитър Благоев преценя направената в тази тенденция стъпка като огромна неточност, защото някогашните съюзисти отдалечават още повече своите разбирания от схващанията на партистите, които строго се придържат към учението на К. Маркс и Фр. Енглес и техните възпитаници - водачите на Втория интернационал К. Кауцки, В. Плеханов, Авг. Бебел, Жул Гед и други
Между двете някогашни течения изникват остри различия по редица въпроси от организационно и идейно естество - за мястото и ролята на демократическия централизъм, за мястото и ролята на печата и изключително доста - за обществената среда на партията и чии ползи ще пази тя. Превес получават последователите на някогашните партисти. От 1897 година Димитър Благоев стартира издаването на теоретичния орган на партията - сп. " Ново време ", а неговите най-близки съратници вземат участие в редактирането на печатните органи на БРСДП - в. " Социалист " (1894 г.-1897 г.) и в. " Народ " (1897 г.-1898 г.). От есента на 1897 година стартира да излиза в. " Работнически вестник ". От 1898 година този вестник става и печатен орган на партията.
Привържениците на съюзистите след ранната гибел на Сл. Балабанов се групират към Я. Сакъзов. Той и някои от неговите съидейници, като Е. Дабев, К. Бозвелиев и други, вземат участие години, както в централното управление на БРСДП, по този начин и в нейните печатни издания. Въпреки това в контраст на партийния правилник Я. Сакъзов подхваща издаването на ново списание, наречено " Общо дело ". Всички опити за помиряване сред двете течения в края на XIX и началото на ХХ в. остават напразни и през лятото на 1903 година се стига до разединение в редовете на БРСДП. Образуват се две независими политически организации, които носят едно и също име - БРСДП, които се дефинират като " тесни " и " необятни ".
1882 година
С княжески декрет е разформирована жандармерията и вместо нея е основан драгунски корпус отпред с подполковник Лонгвенов, проведен в 9 драгунски окръжия, съществувал до септември 1883 година
1877 година
В хода на Руско-турската война (1877 - 1878) Българското опълчение минава река Дунав. Българското опълчение е независима българска доброволческа армия, която взима присъединяване на страната на съветската войска. Инициатор за нейното основаване е съветският военачалник Р. А. Фадеев, който намира поддръжка от Българското централно благотворително общество и славянските благотворителни комитети в Русия. Те закупуват със свои средства 12 оръдия и огромен брой пушки и патрони, и ги дават на българските опълченци. Началото на Българското опълчение се слага на 13 ноември 1876 година в Кишинев (Молдова). В него са привлечени основно български доброволци, които взимат присъединяване в националноосвободителната битка и в Сръбско-турската война (1876). Според проекта на съветското командване, от октомври 1876 година, първичното предопределение на Българското опълчение е да служи като " Пеши ескорт на главнокомандващия княз Николай Николаевич ". Най-напред са основани три дружини. Записването на доброволци не престава и до оповестяването на войната. На 17 април 1877 година Пешият ескорт е реорганизиран в Българското опълчение и за негов пълководец е избран съветският ген. Н. Столетов. Под управлението на съветски офицери на работа в съветската войска, българските опълченци би трябвало да преминат и известна военна подготовка. На 6 май 1877 година жителите на гр. Самара им подаряват бойно знаме, което е връчено на 3. опълченска тайфа. От Кишинев военната подготовка на опълченците продължава в Плоещ. Българското опълчение е включено в състава на Предния отряд, командван от ген. Й. В. Гурко. Участва в боевете при Велико Търново, Стара Загора и Шипка.
Българските опълченци демонстрират огромен подвиг при защитата на Шипченския проход (9 – 11 август 1877 г.). Въпреки неведнъж превишаващата ги османска армия дружно с съветските бойци те не позволяват армията на Сюлейман паша да премине Балкана и да се трансферира в Северна България. В края на декември същата година взимат присъединяване и в боевете при Шипка и Шейново, където е разрушена армията на Вейсел паша. След подписването на Санстефанския контракт (1878) Българското опълчение е отделено от състава на съветската войска и става основа за построяването на новата българска армия.
На тази дата са родени:
1933 година
Роден е проф. Александър Фол (1933 - 2006). Той е историк-траколог, лингвист, лекар на науките. Бил е министър на просветата в интервала 1980 - 1986 година Основател и пръв шеф на Института по тракология при Българска академия на науките. Основател на Националната гимназия за антични езици и култури в София през 1977. От 1980 година е ръководител на Международния комитет по тракология към Международната асоциация за изследвания на Европейския югоизток и основен секретар (от 1988 г.) на Международния съвет за индоевропейски и траколожки проучвания. Автор е на: “Политическа история на траките ”, “Тракийски орфизъм ”, “Тракийска просвета ”, “Казано и недоизказано ” и други
Умира на 1 март 2006 година в София.
1932 година
Роден е Стефан Гецов – български трагичен и кино артист. От 1955 година е в Националния трагичен спектакъл. Негови функции в театъра са: Отело ( “Отело ” от У. Шекспир), Дмитрий ( “Братя Карамазови ” по Ф. М. Достоевски), Македонски ( “Хъшове ” от И. Вазов), Големанов ( “Големанов ” от С. Л. Костов); функции в киното: Иван Шишман от едноименния филм, Г. Димитров в “Наковалня или чук ”. Умира на 10 октомври 1996 година в София.
1924 година
Роден е Славчо Чернишев – български публицист. Учи славянска лингвистика и философия в Софийски университет “Св. Климент Охридски ” в интервала 1945 година – 1951 година Работи като коректор и механически организатор в издателство “Наркоиздат ” (1945 г.), организатор на сп. “Жената през днешния ден ” и вестник “Стожер ” (1946 г.). Драматург на радиотеатъра при Радио София, член е на сценаристката комисия и завеждащ редактор “Реклама и агитация ” при Българска кинематография (1957 година – 1950 г.). Редактор е във вестник “Литературен фронт ” за интервала 1952 година – 1953 година, завежда книжовен отдел във вестник “Народна просвета ” (1953 г.). От 1954 година живее в Созопол. Член е на Съюза на българските писатели. Публикува за пръв път стихотворение през 1941 година в сп. “Българска тирада ”. Автор е на съчиненията: “Земя и небе ” (1952 г.), “Поема за летеца ” (1954 г.), “Зад синия отдалечен океан ” (1955 г.), “Неспокойно сърце ” (1955 г.), “Вятърната мелница ” (1957 г.), “Морето ” (1957 г.), “Капитан Леванти ” (1960 г.), “Созополски разкази ” (1963 г.), “Стихове ” (1965 г.), “Ветрове, пясъци и звезди ” (1966 г.), “Стихотворения ” (1966 г.), “Отвъд хоризонта ” (1968 г.), “Корабни дневници ” (1972 г.), “Лунните острови ” (1980 г.) и други Умира на 30 юни 2000 година в София.
1855 година
Роден е Петър Димитров Груев - боен деятел, генерал-лейтенант. Започва образованието си в Южнославянския интернат на Т. Минков в гр. Николаев, след което постъпва във Военно учебно заведение в Санкт Петербург. Участва в Руско-турската освободителна война 1877 г.-1878 година, след което приключва артилерийска академия в Русия. Постъпва на работа в българската войска и като офицер взе участие в Сръбско-българската война през 1885 година Отличава се в сраженията при Сливница и Пирот. След войната е назначен за шеф на Военното учебно заведение в София. Взема управително присъединяване при детронирането на княз Александър I Батенберг от българския трон (9 август 1886 г.), след което е разгласен за главнокомандващ българските войски. Поради неуспеха на преврата е заставен да емигрира в Румъния, откъдето продължава битката си против Регентството (1886 г.-1887 г.) и първия стамболовистки режим (1887 г.-1894 г.). По-късно постъпва на работа в съветската войска, в която след това получава генералски чин. След Октомврийската гражданска война (1917 г.) работи в разнообразни институции и предприятия в гр. Тула. Умира на 9 февруари 1942 година
На тази дата умират:
1995 година
Умира писателят Андрей Гуляшки (1914 - 1995). Той е роден на 7 май 1914 година в с. Раковица, Видинско. След 9 септември 1944 година е редактор в редица издания: основен редактор е на сп. " Пламък " (1956 – 1966), шеф е на Народния спектакъл, основен редактор на сп. " Съвременник " (1972 – 1973), секретар на Съюза на българските писатели (1956 - 1962), заместник-председател на Съюза на българските писатели. През последните години от живота си твори в Сопот. Белетристичното му творчество е обвързано с философска проблематика. Автор е на съчиненията: " Дон Кихот от Селвеция " (1936), " Жени " (1938), " Смъртна присъда " (1940), " МТ станция " (1950), " Село Ведрово " (1952), " Златното руно " (1958), " Приключенията на Авакум Захов " (1962), " Седемте дни на нашия живот " (1964), " Малка нощна музика " (1965), " Романтична повест " (1970), " Скитник броди по света " (1982), " Краят на Лалелия " (1987) и други
1971 година
Умира Цветан Савов Стоянов - български преводач, критик, публицист. Той е роден на 28 януари 1930 година в София. Завършва гимназия в София през 1947 година и школата по публицистика през 1954 година През 1970 година пази дисертация на тематика “Идеи и претекстове на отчуждението в западната литература от средата на ХVIII в. доникъде на ХIХ в. ”. Член е на Съюза на българските писатели. Превежда и издава творбите на Шели, Гамзатов, Байрон, Дикинсън, Суифт, Стайнбек, Колдуел, Брейн, Харпър, Шекспир, Б. Шоу и други Завършва и право в Софийски университет “Св. Климент Охридски ” през 1952 година В интервала 1953 година – 1955 година работи в Българската телеграфна организация (БТА). За една година (1955 година - 1956 г.) е книжовен помощник във вестник “Земеделско знаме ”. В интервала 1961 г.-1963 година е редактор в отдел “Критика ” на сп. “Септември ”, а по-късно във вестник “Литературен фронт ” (1967 г.-1969 г.). От 1969 година е теоретичен помощник в Института за модерни обществени теории. Автор е на съчиненията: “Ние и Арчи. Екскурзоводска история ” (1961 г.), “Над твоя дом успокоение ” (1967 г.), “Нишките, които се прекъсват ” (1967 г.), “Мъдростта на античните легенди ” (1968), “Изключителната биография на Буди Будев. Роман ” (1969 г.), “Броселиандовата гора ” (1973 г.), “Идеи и претекстове на отчуждението в западната литература ” (1973 година, в 3 т.), “Геният и неговият ментор ” (1978 г.), “Невидимият салон ” (1978 година, в 2 т.), “Отчуждението ” (1988 г.), “Избрано и непубликувано ” (1994 г.).
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Большая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
На 3 юли 1895 година в центъра на София е осъществено нападение против министър-председателя Стефан Стамболов. Два дни по-късно той умира.
На 3 юли са родени: тракологът проф. Александър Фол, артистът Стефан Гецов, писателят Славчо Чернишев, военният деятел Петър Груев.
На 3 юли умират: писателят Андрей Гуляшки, писателят и преводач Цветан Стоянов.
2000 година
Правителството на Иван Костов реализира съглашение с Международния валутен фонд (МВФ), което би трябвало да даде опция за повишение на приходите, понижаване на налозите и заледяване цените на отоплението.
Международния валутен фонд (МВФ) е интернационална организация, учредена на конференцията в Бретън Уудс през 1945, със седалище във Вашингтон и с над 150 страни членки. Фондът обезпечава валутни ресурси, злато и специфични права на тираж за стабилизиране на националните валутни курсове.
Иван Костов е роден на 23 декември 1949 година в София. Завършва приблизително обучение в 18-то СПУ " Кирил и Методий " (СОУ " Уилям Гладстон " ) в София през 1967 година Учи за авиатор в Селскостопанската авиация в гр. Кременчук, Украйна, 1974 година Завършва компетентност " Политическа спестовност " в УНСС и " Математическо моделиране на икономическите процеси " в СУ " Св. Климент Охридски ". Заема длъжността шеф " Планов отдел " в Завода за преправка на хартия - София, 1979 година В интервала 1982- 1992 година е старши помощник по политическа спестовност в Техническия университет в София. От 1984 година е лекар на икономическите науки, а от 1992 година - доцент. Член е на Съвета на икономическите специалисти на Съюз на демократичните сили от 1990 година Избиран е за народен представител в VІІ Великото национално заседание, в ХХVІ, в ХХVІІ и в ХХVІІІ Народно заседание от Парламентарна група на Съюз на демократичните сили. Председател е на Комисията по икономическа политика в VІІ Велико народно събрание. Иван Костов заема длъжността министър на финансите в съдружното държавно управление на Димитър Попов в интервала декември 1990 година – октомври 1991 година Същата служба – министър на финансите, заема и в държавното управление на Съюз на демократичните сили от ноември 1991 година до декември 1992 година Заместник-председател е на парламентарната група на Съюз на демократичните сили в ХХVІІ Народно заседание (1993-1994 г.). Председател е на Съюз на демократичните сили от декември 1994 година От 1997 година до юни 2001 година е министър-председател на България. След загубата на ОДС на парламентарните избори през юни 2001 година напуща председателския пост в Съюз на демократичните сили. Член е на Националния изпълнителен съвет на Съюз на демократичните сили до 12 март 2002 година От 2001 година е депутат от ОДС в ХХХІХ Народно заседание. От 2004 година е ръководител на партията " Демократи за мощна България ". Депутат е в XL Народно заседание.
1975 година
Народното събрание утвърждава Людмила Живкова за член на кабинета и ръководител на Комитета за изкуство и просвета (КИК). На 1 юли същата година седмият пленум на Комитета я избира за ръководител на мястото на Павел Матев.
1973 година
От 3 до 4 юли в София се организира III конгрес на Съюза на архитектите в България.
Съюзът на архитектите в България (САБ) е доброволна творческо-професионална организация на архитекти, без значение от активността им.
САБ е последовател на креативните обичаи и правоприемник на Българското техническо сдружение (основано през 1885 г.) и приемник на Българското инженерно-архитектно сдружение (основано 1893 г.), на Дружеството на българските архитекти (основано 1926 г.), на Съюза на българските инженери и архитекти (основан 1937 г.) и на Научно-техническия съюз (за интервала от основаването му 1949 година до 1965 г.) – по повод активността на Дружество “Архитектура ”.
САБ съставлява своите членове и пази техните творческо-професионални ползи пред държавни, общински и интернационалните институции, юридически и физически лица.
1970 година
В интервала 25 юни - 3 юли в София се организират българо-гръцки диалози и са подписани документи за свързване на енергийните системи на двете страни, за потребление на водите на реките, протичащи през териториите на двете страни, и за туризма.
1957 година
Създава се Българският авто турингклуб (по-късно - Съюз на българските автомобилисти).
Съюзът на българските автомобилисти е доброволна социална организация с нестопанска цел на фенове на автомобилизма, автотуризма, автомобилния спорт и картинга. Участва в създаването на нормативни актове и други документи, свързани с автомобилизма, провежда образованието и квалификацията на водачите на моторни транспортни средства и други От 1966 година оказва и пътнотехническа помощ.
1944 година
В хода на Втората международна война англо-американската авиация бомбардира Русе и село Чупрене.
1941 година
На 2 и 3 юли са осъществени всеобщи арести на комунисти: до юли 1942 година са задържани към 1600 души.
1932 година
В интервала 26 юни - 3 юли в Белград се организира шампионата за ІІ Балканска купа по футбол. България побеждава поредно Румъния (2:0), Югославия (3:2) и Гърция (2:1) и печели първо място.
1929 година
От 3 до 6 юли се организира анкета на социалистическите депутати Кръстьо Пастухов, Григор Чешмеджиев, Сотир Янев и Димитър Нейков за ситуацията по сръбско-българската граница. Изложението им от 18 юли до Социалистическия работен интернационал упорства за интернационална анкета по станалите произшествия.
1926 година
1929 година
Със закон е дадена концесия на Bulgarian Development Company Limited за произвеждане и експорт на бекон и артикули от свинско месо (свинската концесия).
1905 година
Сключва се българо-сръбски контракт за митнически съюз.
1904 година
От 3 до 6 юли в София е извършен организационен конгрес на Съюза на свещеническите братства под председателството на митрополит Максим Скопски.
1895 година
В центъра на София е осъществено нападение против Стефан Стамболов. Два дни по-късно той умира от раните си. Съпругата му Поликсения не разрешава на княз Фердинанд да участва на погребението.
Стефан Стамболов е роден на 31 януари 1854 година във Велико Търново. Образованието си стартира в родния си град, по-късно учи в Одеската семинария (1870-1872 г.). Израства в обкръжението на революционери като Христо Иванов-Книговезеца, Отец Матей Преображенски, Христо Караминков – Бунето и участвува в съвсем всички прояви на битката за политическа самостоятелност през 70-те години на ХІХ в. – член е на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ и в Гюргево, извършва значима роля в подготовката на Старозагорското (1875 г.) и на Априлското въстание (1876 г.). След 1880 година става подпредседател, а и ръководител на Народното събрание. В интервала 1888-1894 година е министър-председател. Допринася за Съединението на Княжество България и Южна Румелия. Участва е контрапреврата през 1886 година Стефан Стамболов организира блестящо изразена националистична политика, способства за подсилване на дипломацията, на стопанската система и на държавническата мощност на България. Влиза в спор с царска Русия и княз Фердинанд.
1894 година
В интервала 3 – 7 юли се организира първият конгрес на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП), който се явява и организационен. На него се сливат Българската социалдемократическа партия и Българския социалдемократически съюз. Разединени, двете партии и изключително БСДС стигат до заключението, че не могат да реализират мечтаното от тях въздействие в обществено-политическия живот на страната. Поради това точно съюзистите са тези, които първи повдигат въпроса за обединяване с партистите (привържениците за БСДП). Първоначално Димитър Благоев (на снимката) и неговите почитатели не са склонни да одобряват направеното им предложение за обединяване на двете партии. Впоследствие обаче се съгласяват с него и на 10 февруари 1894 година е подписано споразумение сред БСДП и БСДС за сливането им в една обща партия, наречена БРСДП. По-късно Димитър Благоев преценя направената в тази тенденция стъпка като огромна неточност, защото някогашните съюзисти отдалечават още повече своите разбирания от схващанията на партистите, които строго се придържат към учението на К. Маркс и Фр. Енглес и техните възпитаници - водачите на Втория интернационал К. Кауцки, В. Плеханов, Авг. Бебел, Жул Гед и други
Между двете някогашни течения изникват остри различия по редица въпроси от организационно и идейно естество - за мястото и ролята на демократическия централизъм, за мястото и ролята на печата и изключително доста - за обществената среда на партията и чии ползи ще пази тя. Превес получават последователите на някогашните партисти. От 1897 година Димитър Благоев стартира издаването на теоретичния орган на партията - сп. " Ново време ", а неговите най-близки съратници вземат участие в редактирането на печатните органи на БРСДП - в. " Социалист " (1894 г.-1897 г.) и в. " Народ " (1897 г.-1898 г.). От есента на 1897 година стартира да излиза в. " Работнически вестник ". От 1898 година този вестник става и печатен орган на партията.
Привържениците на съюзистите след ранната гибел на Сл. Балабанов се групират към Я. Сакъзов. Той и някои от неговите съидейници, като Е. Дабев, К. Бозвелиев и други, вземат участие години, както в централното управление на БРСДП, по този начин и в нейните печатни издания. Въпреки това в контраст на партийния правилник Я. Сакъзов подхваща издаването на ново списание, наречено " Общо дело ". Всички опити за помиряване сред двете течения в края на XIX и началото на ХХ в. остават напразни и през лятото на 1903 година се стига до разединение в редовете на БРСДП. Образуват се две независими политически организации, които носят едно и също име - БРСДП, които се дефинират като " тесни " и " необятни ".
1882 година
С княжески декрет е разформирована жандармерията и вместо нея е основан драгунски корпус отпред с подполковник Лонгвенов, проведен в 9 драгунски окръжия, съществувал до септември 1883 година
1877 година
В хода на Руско-турската война (1877 - 1878) Българското опълчение минава река Дунав. Българското опълчение е независима българска доброволческа армия, която взима присъединяване на страната на съветската войска. Инициатор за нейното основаване е съветският военачалник Р. А. Фадеев, който намира поддръжка от Българското централно благотворително общество и славянските благотворителни комитети в Русия. Те закупуват със свои средства 12 оръдия и огромен брой пушки и патрони, и ги дават на българските опълченци. Началото на Българското опълчение се слага на 13 ноември 1876 година в Кишинев (Молдова). В него са привлечени основно български доброволци, които взимат присъединяване в националноосвободителната битка и в Сръбско-турската война (1876). Според проекта на съветското командване, от октомври 1876 година, първичното предопределение на Българското опълчение е да служи като " Пеши ескорт на главнокомандващия княз Николай Николаевич ". Най-напред са основани три дружини. Записването на доброволци не престава и до оповестяването на войната. На 17 април 1877 година Пешият ескорт е реорганизиран в Българското опълчение и за негов пълководец е избран съветският ген. Н. Столетов. Под управлението на съветски офицери на работа в съветската войска, българските опълченци би трябвало да преминат и известна военна подготовка. На 6 май 1877 година жителите на гр. Самара им подаряват бойно знаме, което е връчено на 3. опълченска тайфа. От Кишинев военната подготовка на опълченците продължава в Плоещ. Българското опълчение е включено в състава на Предния отряд, командван от ген. Й. В. Гурко. Участва в боевете при Велико Търново, Стара Загора и Шипка.
Българските опълченци демонстрират огромен подвиг при защитата на Шипченския проход (9 – 11 август 1877 г.). Въпреки неведнъж превишаващата ги османска армия дружно с съветските бойци те не позволяват армията на Сюлейман паша да премине Балкана и да се трансферира в Северна България. В края на декември същата година взимат присъединяване и в боевете при Шипка и Шейново, където е разрушена армията на Вейсел паша. След подписването на Санстефанския контракт (1878) Българското опълчение е отделено от състава на съветската войска и става основа за построяването на новата българска армия.
На тази дата са родени:
1933 година
Роден е проф. Александър Фол (1933 - 2006). Той е историк-траколог, лингвист, лекар на науките. Бил е министър на просветата в интервала 1980 - 1986 година Основател и пръв шеф на Института по тракология при Българска академия на науките. Основател на Националната гимназия за антични езици и култури в София през 1977. От 1980 година е ръководител на Международния комитет по тракология към Международната асоциация за изследвания на Европейския югоизток и основен секретар (от 1988 г.) на Международния съвет за индоевропейски и траколожки проучвания. Автор е на: “Политическа история на траките ”, “Тракийски орфизъм ”, “Тракийска просвета ”, “Казано и недоизказано ” и други
Умира на 1 март 2006 година в София.
1932 година
Роден е Стефан Гецов – български трагичен и кино артист. От 1955 година е в Националния трагичен спектакъл. Негови функции в театъра са: Отело ( “Отело ” от У. Шекспир), Дмитрий ( “Братя Карамазови ” по Ф. М. Достоевски), Македонски ( “Хъшове ” от И. Вазов), Големанов ( “Големанов ” от С. Л. Костов); функции в киното: Иван Шишман от едноименния филм, Г. Димитров в “Наковалня или чук ”. Умира на 10 октомври 1996 година в София.
1924 година
Роден е Славчо Чернишев – български публицист. Учи славянска лингвистика и философия в Софийски университет “Св. Климент Охридски ” в интервала 1945 година – 1951 година Работи като коректор и механически организатор в издателство “Наркоиздат ” (1945 г.), организатор на сп. “Жената през днешния ден ” и вестник “Стожер ” (1946 г.). Драматург на радиотеатъра при Радио София, член е на сценаристката комисия и завеждащ редактор “Реклама и агитация ” при Българска кинематография (1957 година – 1950 г.). Редактор е във вестник “Литературен фронт ” за интервала 1952 година – 1953 година, завежда книжовен отдел във вестник “Народна просвета ” (1953 г.). От 1954 година живее в Созопол. Член е на Съюза на българските писатели. Публикува за пръв път стихотворение през 1941 година в сп. “Българска тирада ”. Автор е на съчиненията: “Земя и небе ” (1952 г.), “Поема за летеца ” (1954 г.), “Зад синия отдалечен океан ” (1955 г.), “Неспокойно сърце ” (1955 г.), “Вятърната мелница ” (1957 г.), “Морето ” (1957 г.), “Капитан Леванти ” (1960 г.), “Созополски разкази ” (1963 г.), “Стихове ” (1965 г.), “Ветрове, пясъци и звезди ” (1966 г.), “Стихотворения ” (1966 г.), “Отвъд хоризонта ” (1968 г.), “Корабни дневници ” (1972 г.), “Лунните острови ” (1980 г.) и други Умира на 30 юни 2000 година в София.
1855 година
Роден е Петър Димитров Груев - боен деятел, генерал-лейтенант. Започва образованието си в Южнославянския интернат на Т. Минков в гр. Николаев, след което постъпва във Военно учебно заведение в Санкт Петербург. Участва в Руско-турската освободителна война 1877 г.-1878 година, след което приключва артилерийска академия в Русия. Постъпва на работа в българската войска и като офицер взе участие в Сръбско-българската война през 1885 година Отличава се в сраженията при Сливница и Пирот. След войната е назначен за шеф на Военното учебно заведение в София. Взема управително присъединяване при детронирането на княз Александър I Батенберг от българския трон (9 август 1886 г.), след което е разгласен за главнокомандващ българските войски. Поради неуспеха на преврата е заставен да емигрира в Румъния, откъдето продължава битката си против Регентството (1886 г.-1887 г.) и първия стамболовистки режим (1887 г.-1894 г.). По-късно постъпва на работа в съветската войска, в която след това получава генералски чин. След Октомврийската гражданска война (1917 г.) работи в разнообразни институции и предприятия в гр. Тула. Умира на 9 февруари 1942 година
На тази дата умират:
1995 година
Умира писателят Андрей Гуляшки (1914 - 1995). Той е роден на 7 май 1914 година в с. Раковица, Видинско. След 9 септември 1944 година е редактор в редица издания: основен редактор е на сп. " Пламък " (1956 – 1966), шеф е на Народния спектакъл, основен редактор на сп. " Съвременник " (1972 – 1973), секретар на Съюза на българските писатели (1956 - 1962), заместник-председател на Съюза на българските писатели. През последните години от живота си твори в Сопот. Белетристичното му творчество е обвързано с философска проблематика. Автор е на съчиненията: " Дон Кихот от Селвеция " (1936), " Жени " (1938), " Смъртна присъда " (1940), " МТ станция " (1950), " Село Ведрово " (1952), " Златното руно " (1958), " Приключенията на Авакум Захов " (1962), " Седемте дни на нашия живот " (1964), " Малка нощна музика " (1965), " Романтична повест " (1970), " Скитник броди по света " (1982), " Краят на Лалелия " (1987) и други
1971 година
Умира Цветан Савов Стоянов - български преводач, критик, публицист. Той е роден на 28 януари 1930 година в София. Завършва гимназия в София през 1947 година и школата по публицистика през 1954 година През 1970 година пази дисертация на тематика “Идеи и претекстове на отчуждението в западната литература от средата на ХVIII в. доникъде на ХIХ в. ”. Член е на Съюза на българските писатели. Превежда и издава творбите на Шели, Гамзатов, Байрон, Дикинсън, Суифт, Стайнбек, Колдуел, Брейн, Харпър, Шекспир, Б. Шоу и други Завършва и право в Софийски университет “Св. Климент Охридски ” през 1952 година В интервала 1953 година – 1955 година работи в Българската телеграфна организация (БТА). За една година (1955 година - 1956 г.) е книжовен помощник във вестник “Земеделско знаме ”. В интервала 1961 г.-1963 година е редактор в отдел “Критика ” на сп. “Септември ”, а по-късно във вестник “Литературен фронт ” (1967 г.-1969 г.). От 1969 година е теоретичен помощник в Института за модерни обществени теории. Автор е на съчиненията: “Ние и Арчи. Екскурзоводска история ” (1961 г.), “Над твоя дом успокоение ” (1967 г.), “Нишките, които се прекъсват ” (1967 г.), “Мъдростта на античните легенди ” (1968), “Изключителната биография на Буди Будев. Роман ” (1969 г.), “Броселиандовата гора ” (1973 г.), “Идеи и претекстове на отчуждението в западната литература ” (1973 година, в 3 т.), “Геният и неговият ментор ” (1978 г.), “Невидимият салон ” (1978 година, в 2 т.), “Отчуждението ” (1988 г.), “Избрано и непубликувано ” (1994 г.).
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Большая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ