На 3 юли 1877 г. в хода на Руско-турската война

На 3 юли 1877 година в хода на Руско-турската война (1877-1878) бойците от Българското опълчение минават река Дунав при Свищов. В него влизат 7500 доброволци, командвани от 136 офицери. То е независима българска доброволческа армия, която взима присъединяване на страната на съветската войска. Инициатор за нейното основаване е съветският военачалник Ростислав Фадеев, който намира поддръжка от Българското централно благотворително общество и славянските благотворителни комитети в Русия.

Те закупуват със свои средства 12 оръдия и огромен брой пушки и патрони и ги дават на българските опълченци. Началото на Българското опълчение се слага на 13 ноември 1876 година в Кишинев (Молдова). В него са привлечени основно български доброволци, които взимат присъединяване в националноосвободителната битка и в Сръбско-турската война (1876). В редиците на опълчението са признати мъже на възраст от 14 до 65 години. Опълченците са с права на военнослужещи от Руската войска. За шеф на Българското опълчение е назначен генерал-майор Николай Столетов. Те минават систематична военна подготовка под непосредственото командване на съветски офицери. Въоръжени са със стрелково оръжие - пушка „ Шаспо ", пример 1866 година с тесак.

Българските опълченци демонстрират огромен подвиг при защитата на Шипченския проход (9-11 август 1877 г.). Въпреки неведнъж превишаващата ги османска армия, дружно с съветските бойци те не позволяват армията на Сюлейман паша да премине Балкана и да се трансферира в Северна България.

В края на декември същата година взимат присъединяване и в боевете при Шипка и Шейново, където е разрушена армията на Вейсел паша. След подписването на Санстефанския контракт (1878) Българското опълчение е отделено от състава на съветската войска и става основа за построяването на новата българска армия.