Новоруски легенди и митове
На 3 т. м. беше международното показване на най-новата книга на харвардския историк Тимъти Снайдър Пътят на несвободата. Русия, Европа, Америка.[1] Не знам различен като него да може да прави точни политологически заключения от професионално проведена историческа фактология; да не приказваме, че неговите заключения ни засягат директно. Започнах да пиша публикация, представяйки главната му обосновка, когато на 9 т. м. се появи внезапно съветско включване по тематиката. Тъй като то е по едно и също време авансово изчислено в мисленето на Снайдър – само че и надминава упованията му – взех решение, че може да свърши работата на съветска фуга, предшестваща американската симфония в Новоруски митове и легенди 2.
Иде тирада за една публикация в официозното списание Россия в глобальной политике, озаглавена " Самотата на метиската (14+)”.[2] Самотната метиска съгласно създателя е Русия; (14+) е многозначителна добавка, която ще разясня по-долу; а създателят е Владислав Сурков, „ дясната ръка” на Путин до уволнението му от формален свръхвластови пост през 2013 година. Оттогава Сурков е употребен като „ момче за специфични поръчки”, изискващи нечиновническа разпоредителност и вдишване на рискове; формалният му сан е – прощавайте, звучи комедийно, както всички имперски рангове, преведени през ХVІІІ век от немски, които Путин възвърне – " Действителен държавен консултант на Руската федерация първи клас”, което го било изравнявало с армейски военачалник или с адмирал.
Игривият звук на заглавието приготвя читателя, че създателят може да приказва за Русия най-глобално-дълбинно съществено, само че с иронично-самоиронично пламъче: индивидът се е освободил. Далеч е Сурков от Иван Илин, формалния идеолог на Путин от ХХ век, който твърдеше, че за Русия може единствено молитвено да се мълчи: “Нима за нея може да се приказва? Тя е като жива загадка: с нея можеш да живееш, по нея можеш да въздишаш, на нея можеш да се молиш; и непостигайки я, да я лелееш в себе си; и да благодариш на Твореца за това щастие; и да мълчиш…”[3] Путиновите служители таман усвоиха мъдростта на Илин, и ето ти в този момент Сурков, който и свален има незнайно какъв брой огромна власт, който самичък е метис от чеченец и славянка – вменява това положение на мелез на Майка Русия!?
И по този начин, за какво Русия да е метиска? Защото е! – твърди Сурков – метиска, родена от съешаването на Запада с Изтока. Поради което може да бъде част и от Запада, и от Изтока. Първо пробва да е от Изтока и съвсем си туря един „ татаро-монголски завоевател” за цар. Но се осъзнава в последния миг и се отплесва по Запада посредством славянските царе Лъже-Димитрий и Петър І. Западна Европа, която – разяснява Сурков – „ може да се счита за най-склонният към всеобщо принуждение и най-кръвожаден от всички континенти”, я прелъстява да взе участие в непрекъснатите си гадни войни; Русия, с помощта на съветското в себе си (а не на получената наготово от Запада военна просвета и техника), непрекъснато побеждава, само че непрекъснато е нещастна.
Не тъй като Западът не я желае, той я желае (за да я пороби); и тя се оставя, като туря тоя път всякакви немкини на престола си, след това Западът я заразява с комунизъм, само че тя и тази погрешна болест съумява да преболедува; само че Западът не я оставя на мира, дава ѝ народна власт, като я лъже, че това било лекарство за комунизъм, и съвсем съумява да я унищожи този път! Но идва Путин и донася 2014 година! Не се споделя какво се случва в тази година, а единствено, че от нея нататък, едно 100-200-300 години, Русия към този момент няма да върви ни на Изток, ни на Запад, а ще си стои вкъщи и ще пребъде сама в себе си. Оттук и загадъчното 14+ в заглавието. Можеше да бъде +безкрайност, можеше като Райха да е хилядолетие, само че службата на Сурков е да поучава страната, по тази причина е реалист: 300 години най-много – като русалките на Андерсен.
Сбитият преразказ свърши, в този момент да се успокоим с малко аналитика. Защото да се четат до дъно такива държавнически размисли е интелектуално угодничество, да се преразказват е мазохизъм, само че като мазохизма на Русия, без удоволствие… Защо почитан путинист като Сурков си разрешава да написа по този начин и каква е аудиторията под прицел?
Когато бях дребен, само че прочел към този момент Древногръцки митове и легенди от Кун, намислих, че най-ефективното писателстване е да съчиниш мит: пишеш една приказка и след това цялостен живот те цитират! Отпосле прочетох Фройд и разбрах за какво писателите не се нахвърлят всеобщо на този род: да съчиниш мит е доста мъчно, в случай че става дума за същински мит, за небивалица, която ни разкрива истината (както е разсъждавал Аристотел). Но в наше време политически легенди се измислят за истината да бъде скрита. Защо тогава считам, че Сурков е сътворил следващия съветски властови мит, а не просто хвърля следващата им неистина?
Защото за пръв път формален руснак дава отговор на два въпроса, които до оня ден в Русия отговор нямаха (а точно митът дава отговор на „ въпроси без отговор”, а не просто подменя правилния отговор): „ Защо Русия се отхвърли от демокрацията?” и „ Защо Русия заграби Крим?” Не единствено нямаха отговор, а самите въпроси бяха табу, под боязън от президентски яд. Лично Сурков преди време измисли по какъв начин Русия да лъже, че не се е отказала от демокрацията – тя си строяла „ суверенна демокрация”. На въпроса „ суверенна от кого?”, Сурков и тути кванти мълчаха. А в този момент излиза наяве, че още тогава концепцията е била: „ суверенна от Запада”. Знаем, че от време на време прилагателното отхвърля същината на съществителното – златната ябълка не се яде, суверенната народна власт не е народовластие. Лъжата за суверенната народна власт бе последвана от други неистини, в тях златната ябълка бе сменена с пластмасова ябълка, единствено боядисана със злато, а тя на собствен ред – с пластмасова ябълка, боядисана с подправено злато. Знаем, че такива ябълки стават единствено за играчки на дребни деца. А Сурков знае, че ние от заграницата на Русия деца не сме и няма да се заиграем. Очевидно получателят на Сурковите неистини е бил личният му народ. Но те очевидно са се натрупали толкоз, че даже на руснаците им е пристигнало доста.
Затова Сурков внезапно сменя говоренето, сменя лъжите с „ истината”: Русия се е отказала от демокрацията, най-малко от 2014 година насам. Това там за „ суверенната демокрация” бяха последните ни опити да излъжем Запада и себе си, че сме като него. Сега можем да въздъхнем с облекчение и да кажем почтено пред своите си – и който непознат желае да слуша – че Русия към този момент няма да се мъчи и маймуносва: демократичните мечти – дотук. Сега към този момент ще бъдем себе си и ще се управляваме по нашему. (Казват, че той е измислил и името на путинисткото придвижване " Нашите”.) Защо е допустимо всичко това през днешния ден? Защото бил настъпил историческият миг. И по какъв начин го познахме, че е настъпил? Сурков може да отговори: ами псковският духовник Филотей по какъв начин позна през ХVІ век, че Москва е третият Рим? Позна, тъй като от този момент Русия се държи по този начин, че да стане Рим 3! И аз в този момент ви споделям: Русия ще стартира – и стартира към този момент – да обитава в себе си. Това не значи, че няма да има сношения с неруския свят, само че в тях ще остава себе си, няма да се прави на Запад или Изток за непозната сгода. Русия ще си изиска своите " права”.
Последното не е преразказ, а откъс – а какво значи то не ни се споделя, дано всеки свободно си го цялостни със наличие от настоящи и бъдещи дейности: за руснака ще бъде наслада, а за неруснака – рев и скърцане със зъби! Кой ѝ е дал тия права? Сама си ги е дала. И няма да се преценява с никакви конвенции, годни в неруския свят. Защото към този момент има силата, която нямаше – или не демонстрираше – до 2014. Тук има директно подменяне на правото със силата, само че новомитологична Русия може единствено да се гордее с това. Така приказва митът, а дали Русия действително има такава мощ е различен въпрос, който в границите на мита не се задава. Пък за външна консумация вярата е, че наглото дебелоочие, в случай че не обезоръжава, най-малко внася комплициране. Поне първоначално.
Сурколозите без друго биха се заели с формата на това митотворчество: заемките и скритите цитати са в културно-стиловия диапазон от Блок ( " Скитите”) до завършващата мръсна дума – от уличния боеприпас на актуалната съветска дипломация; аз не изпитвам тъкъв проучвателен интерес, уповавам се и вие, общителни читатели.
В своята книга Тимъти Снайдър е „ изчислил” актуалната позиция на Русия – позицията на постоянно онеправданата непорочност, която ѝ дава морално право да желае обезщетения. Но той не е очаквал, че Русия може да признае, че анексирайки Крим, тя не че си е взела своето (както беше досегашната лъжа), а е заграбила непознатото. И да се гордее с тази първа победа, която е единствено началото на реализирането на съветските „ права”, тъй като е настъпил „ историческият момент”. Настъпил е миг, това е правилно, моментът, съгласно Сурков, в който лъганият-прелъган съветски народ е дотолкоз зашеметен, че може да одобри и подобен мит, обясняващ неговото настояще и бъдеще.
По този метод Путин има още една алтернатива за словесни манаври: когато му изнася, може да си кара по досегашните неистини а ла Лавров: не сме ние, наши там няма, вие сами сте се нашибали (по Гогол…). А може и да обърне а ла Сурков: вие кво желаете бе, басма ли да ви цепим? Ние, великата-могъща Русия!? Същите две линии държаха комунистическите партии на власт: всички са братя, другарки и приятели, ние сме за мир в целия мир… Но при предпочитание незабавно обръщаха дебелия край: ти си зложелател, враговете ние нали знаеш кво ги вършим?!
Като споменахме комунистическата рационалност на Сурковото митотворчество, можем да се сетим, че Маркс като че с удивление беше отбелязал: даже концепцията може да стане материална мощ, стига да овладее масите. Сурков е схванал друга истина за Путин през ХХІ век (но и за Хитлер и Пол Пот през ХХ): и най-голямата нелепост може да стане материална мощ, стига да овладее мозъка на един-едничък деспот. И няма значение дали това се претърпява като бълнуваща обсесия или студена калкулация, значимото е, че оправдава всевъзможни дейности на самодържеца.
[1] Timothy Snyder The Road to Unfreedom. Tim Duggan Books. New York, 2018
[2] Россия в глобальной политике, " Одиночество полукровки (14+)”. Тонът на тази публикация на фона на редактираното от Фьодор Лукянов списание я прави надали не спокойна – в съпоставяне примерно с рубриката „ Трябва ни светът. Желателно – целия”. Или „ бойното” обобщение на една другояче относително умерена публикация от университетския политолог Сергей Караганов: „ По предписание интернационалните системи се образуват в следствие от войни. Сега една огромна война ще стане действителен завършек на историята. Усилията на Русия би трябвало намерено да бъдат ориентирани към обезпечаване на нейното продължение.” [На историята или на войната? – тази брахилогия е присъща.]
[3] Виж Ильин, И. О России. Три речи. 1926-1933. София, изд. «За Россию», 1934.
Деян Кюранов е лекар по философия, приключил Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Съосновател на неофициалното съдружие " Екогласност " и на Съюз на демократичните сили, напуснал политиката през 1990 година Оттогава работи в неправителствени организации; в Центъра за демократични тактики е от основаването му.
Текстът е взет от Портал " Култура ".
Иде тирада за една публикация в официозното списание Россия в глобальной политике, озаглавена " Самотата на метиската (14+)”.[2] Самотната метиска съгласно създателя е Русия; (14+) е многозначителна добавка, която ще разясня по-долу; а създателят е Владислав Сурков, „ дясната ръка” на Путин до уволнението му от формален свръхвластови пост през 2013 година. Оттогава Сурков е употребен като „ момче за специфични поръчки”, изискващи нечиновническа разпоредителност и вдишване на рискове; формалният му сан е – прощавайте, звучи комедийно, както всички имперски рангове, преведени през ХVІІІ век от немски, които Путин възвърне – " Действителен държавен консултант на Руската федерация първи клас”, което го било изравнявало с армейски военачалник или с адмирал.
Игривият звук на заглавието приготвя читателя, че създателят може да приказва за Русия най-глобално-дълбинно съществено, само че с иронично-самоиронично пламъче: индивидът се е освободил. Далеч е Сурков от Иван Илин, формалния идеолог на Путин от ХХ век, който твърдеше, че за Русия може единствено молитвено да се мълчи: “Нима за нея може да се приказва? Тя е като жива загадка: с нея можеш да живееш, по нея можеш да въздишаш, на нея можеш да се молиш; и непостигайки я, да я лелееш в себе си; и да благодариш на Твореца за това щастие; и да мълчиш…”[3] Путиновите служители таман усвоиха мъдростта на Илин, и ето ти в този момент Сурков, който и свален има незнайно какъв брой огромна власт, който самичък е метис от чеченец и славянка – вменява това положение на мелез на Майка Русия!?
И по този начин, за какво Русия да е метиска? Защото е! – твърди Сурков – метиска, родена от съешаването на Запада с Изтока. Поради което може да бъде част и от Запада, и от Изтока. Първо пробва да е от Изтока и съвсем си туря един „ татаро-монголски завоевател” за цар. Но се осъзнава в последния миг и се отплесва по Запада посредством славянските царе Лъже-Димитрий и Петър І. Западна Европа, която – разяснява Сурков – „ може да се счита за най-склонният към всеобщо принуждение и най-кръвожаден от всички континенти”, я прелъстява да взе участие в непрекъснатите си гадни войни; Русия, с помощта на съветското в себе си (а не на получената наготово от Запада военна просвета и техника), непрекъснато побеждава, само че непрекъснато е нещастна.
Не тъй като Западът не я желае, той я желае (за да я пороби); и тя се оставя, като туря тоя път всякакви немкини на престола си, след това Западът я заразява с комунизъм, само че тя и тази погрешна болест съумява да преболедува; само че Западът не я оставя на мира, дава ѝ народна власт, като я лъже, че това било лекарство за комунизъм, и съвсем съумява да я унищожи този път! Но идва Путин и донася 2014 година! Не се споделя какво се случва в тази година, а единствено, че от нея нататък, едно 100-200-300 години, Русия към този момент няма да върви ни на Изток, ни на Запад, а ще си стои вкъщи и ще пребъде сама в себе си. Оттук и загадъчното 14+ в заглавието. Можеше да бъде +безкрайност, можеше като Райха да е хилядолетие, само че службата на Сурков е да поучава страната, по тази причина е реалист: 300 години най-много – като русалките на Андерсен.
Сбитият преразказ свърши, в този момент да се успокоим с малко аналитика. Защото да се четат до дъно такива държавнически размисли е интелектуално угодничество, да се преразказват е мазохизъм, само че като мазохизма на Русия, без удоволствие… Защо почитан путинист като Сурков си разрешава да написа по този начин и каква е аудиторията под прицел?
Когато бях дребен, само че прочел към този момент Древногръцки митове и легенди от Кун, намислих, че най-ефективното писателстване е да съчиниш мит: пишеш една приказка и след това цялостен живот те цитират! Отпосле прочетох Фройд и разбрах за какво писателите не се нахвърлят всеобщо на този род: да съчиниш мит е доста мъчно, в случай че става дума за същински мит, за небивалица, която ни разкрива истината (както е разсъждавал Аристотел). Но в наше време политически легенди се измислят за истината да бъде скрита. Защо тогава считам, че Сурков е сътворил следващия съветски властови мит, а не просто хвърля следващата им неистина?
Защото за пръв път формален руснак дава отговор на два въпроса, които до оня ден в Русия отговор нямаха (а точно митът дава отговор на „ въпроси без отговор”, а не просто подменя правилния отговор): „ Защо Русия се отхвърли от демокрацията?” и „ Защо Русия заграби Крим?” Не единствено нямаха отговор, а самите въпроси бяха табу, под боязън от президентски яд. Лично Сурков преди време измисли по какъв начин Русия да лъже, че не се е отказала от демокрацията – тя си строяла „ суверенна демокрация”. На въпроса „ суверенна от кого?”, Сурков и тути кванти мълчаха. А в този момент излиза наяве, че още тогава концепцията е била: „ суверенна от Запада”. Знаем, че от време на време прилагателното отхвърля същината на съществителното – златната ябълка не се яде, суверенната народна власт не е народовластие. Лъжата за суверенната народна власт бе последвана от други неистини, в тях златната ябълка бе сменена с пластмасова ябълка, единствено боядисана със злато, а тя на собствен ред – с пластмасова ябълка, боядисана с подправено злато. Знаем, че такива ябълки стават единствено за играчки на дребни деца. А Сурков знае, че ние от заграницата на Русия деца не сме и няма да се заиграем. Очевидно получателят на Сурковите неистини е бил личният му народ. Но те очевидно са се натрупали толкоз, че даже на руснаците им е пристигнало доста.
Затова Сурков внезапно сменя говоренето, сменя лъжите с „ истината”: Русия се е отказала от демокрацията, най-малко от 2014 година насам. Това там за „ суверенната демокрация” бяха последните ни опити да излъжем Запада и себе си, че сме като него. Сега можем да въздъхнем с облекчение и да кажем почтено пред своите си – и който непознат желае да слуша – че Русия към този момент няма да се мъчи и маймуносва: демократичните мечти – дотук. Сега към този момент ще бъдем себе си и ще се управляваме по нашему. (Казват, че той е измислил и името на путинисткото придвижване " Нашите”.) Защо е допустимо всичко това през днешния ден? Защото бил настъпил историческият миг. И по какъв начин го познахме, че е настъпил? Сурков може да отговори: ами псковският духовник Филотей по какъв начин позна през ХVІ век, че Москва е третият Рим? Позна, тъй като от този момент Русия се държи по този начин, че да стане Рим 3! И аз в този момент ви споделям: Русия ще стартира – и стартира към този момент – да обитава в себе си. Това не значи, че няма да има сношения с неруския свят, само че в тях ще остава себе си, няма да се прави на Запад или Изток за непозната сгода. Русия ще си изиска своите " права”.
Последното не е преразказ, а откъс – а какво значи то не ни се споделя, дано всеки свободно си го цялостни със наличие от настоящи и бъдещи дейности: за руснака ще бъде наслада, а за неруснака – рев и скърцане със зъби! Кой ѝ е дал тия права? Сама си ги е дала. И няма да се преценява с никакви конвенции, годни в неруския свят. Защото към този момент има силата, която нямаше – или не демонстрираше – до 2014. Тук има директно подменяне на правото със силата, само че новомитологична Русия може единствено да се гордее с това. Така приказва митът, а дали Русия действително има такава мощ е различен въпрос, който в границите на мита не се задава. Пък за външна консумация вярата е, че наглото дебелоочие, в случай че не обезоръжава, най-малко внася комплициране. Поне първоначално.
Сурколозите без друго биха се заели с формата на това митотворчество: заемките и скритите цитати са в културно-стиловия диапазон от Блок ( " Скитите”) до завършващата мръсна дума – от уличния боеприпас на актуалната съветска дипломация; аз не изпитвам тъкъв проучвателен интерес, уповавам се и вие, общителни читатели.
В своята книга Тимъти Снайдър е „ изчислил” актуалната позиция на Русия – позицията на постоянно онеправданата непорочност, която ѝ дава морално право да желае обезщетения. Но той не е очаквал, че Русия може да признае, че анексирайки Крим, тя не че си е взела своето (както беше досегашната лъжа), а е заграбила непознатото. И да се гордее с тази първа победа, която е единствено началото на реализирането на съветските „ права”, тъй като е настъпил „ историческият момент”. Настъпил е миг, това е правилно, моментът, съгласно Сурков, в който лъганият-прелъган съветски народ е дотолкоз зашеметен, че може да одобри и подобен мит, обясняващ неговото настояще и бъдеще.
По този метод Путин има още една алтернатива за словесни манаври: когато му изнася, може да си кара по досегашните неистини а ла Лавров: не сме ние, наши там няма, вие сами сте се нашибали (по Гогол…). А може и да обърне а ла Сурков: вие кво желаете бе, басма ли да ви цепим? Ние, великата-могъща Русия!? Същите две линии държаха комунистическите партии на власт: всички са братя, другарки и приятели, ние сме за мир в целия мир… Но при предпочитание незабавно обръщаха дебелия край: ти си зложелател, враговете ние нали знаеш кво ги вършим?!
Като споменахме комунистическата рационалност на Сурковото митотворчество, можем да се сетим, че Маркс като че с удивление беше отбелязал: даже концепцията може да стане материална мощ, стига да овладее масите. Сурков е схванал друга истина за Путин през ХХІ век (но и за Хитлер и Пол Пот през ХХ): и най-голямата нелепост може да стане материална мощ, стига да овладее мозъка на един-едничък деспот. И няма значение дали това се претърпява като бълнуваща обсесия или студена калкулация, значимото е, че оправдава всевъзможни дейности на самодържеца.
[1] Timothy Snyder The Road to Unfreedom. Tim Duggan Books. New York, 2018
[2] Россия в глобальной политике, " Одиночество полукровки (14+)”. Тонът на тази публикация на фона на редактираното от Фьодор Лукянов списание я прави надали не спокойна – в съпоставяне примерно с рубриката „ Трябва ни светът. Желателно – целия”. Или „ бойното” обобщение на една другояче относително умерена публикация от университетския политолог Сергей Караганов: „ По предписание интернационалните системи се образуват в следствие от войни. Сега една огромна война ще стане действителен завършек на историята. Усилията на Русия би трябвало намерено да бъдат ориентирани към обезпечаване на нейното продължение.” [На историята или на войната? – тази брахилогия е присъща.]
[3] Виж Ильин, И. О России. Три речи. 1926-1933. София, изд. «За Россию», 1934.
Деян Кюранов е лекар по философия, приключил Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Съосновател на неофициалното съдружие " Екогласност " и на Съюз на демократичните сили, напуснал политиката през 1990 година Оттогава работи в неправителствени организации; в Центъра за демократични тактики е от основаването му.
Текстът е взет от Портал " Култура ".
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ