Какви оръжия демонстрира Китай на парада по случай 80-годишнината от победата?
На 3 септември на основния площад Тянанмън в Пекин се организира боен церемониал по случай 80-годишнината от успеха на съдружниците във Втората международна война след капитулацията на милитаристична Япония. Това е второто сходно събитие на тази дата и третото по време на ръководството на Си Дзинпин. Първият път, когато Китай означи годишнината от края на „ международната антифашистка война “ (термин, който се наложи в Китай през последните години) в подобен огромен мащаб, беше преди 10 години, през 2015 година
Сред 24-мата посетители на Си Дзинпин, двама бяха непрекъснато в кадър с него: съветският президент Владимир Путин и севернокорейският водач Ким Чен Ун, които дойдоха малко преди тържествата с трен. Китайският водач беше в Москва през май за тържествата по случай 80-годишнината от успеха над нацистка Германия.
Повечето от останалите водачи преди този момент са участвали на срещата на върха на ШОС в прилежащия Тиендзин, само че е имало и такива, които са пристигнали само за парада – да вземем за пример президентът на Република Конго Денис Сасу Нгесо, президентът на Виетнам Луонг Куонг, президентът на Сърбия Александър Вучич и министър председателят на Словакия Роберт Фицо (страната му е била на страната на Оста във Втората международна война – б.р.).
Индийският министър председател Нарендра Моди и турският президент Реджеп Тайип Ердоган не стигнаха до парада след срещата на върха. Но индонезийският президент Прабово Субианто, в противен случай, стигна до Пекин в последния миг, макар изразеното по-рано предпочитание да остане в родината си заради вилнеещите там митинги. Освен това уредниците демонстративно настаниха гостенка от Тайван на първия ред, макар че тя няма формален статут. Това беше Хонг Сюджу, някогашният водач на партията Гоминдан, която в този момент е опозиционна партия на острова.
Церемонията стартира с оркестър, който свиреше песни от военно време (например, този, основан през 1943 година в отговор на сходен девиз на Гоминдана „ Без комунистическата партия няма Китай “). В речта си Си съобщи, че на този ден Пекин се е събрал, с цел да означи 80-годишнината от успеха на „ китайския народ във Войната за опозиция против японската експанзия и в Световната антифашистка война “. Лидерът на КНР, без да дава детайлности, изрази признателност към „ другари, които подкрепяха и помагаха на китайския народ “. „ Войната за опозиция на китайския народ против японската експанзия беше извънредно сложна и героична “, напомни Си (според разнообразни оценки Китай е изгубил до 35 милиона души в нея. – б.р.).
„ Китайската нация е велика нация, която не се опасява от принуждение, самостоятелна. <...> Днес човечеството още веднъж е изправено пред избор: мир или война, разговор или борба “, предизвести Си, отбелязвайки, че китайците са за спокойно развиване. Същевременно той заключи, че „ огромното възобновление на китайската нация “ е неизбежно.
Над 10 000 бойци и над 100 самолета взеха присъединяване в парада. Си персонално прегледа формированието на Народноосвободителната войска (НОАК) и нейните оръжия, в това число съставни елементи на стратегическите сили. По-специално, Китай показва новите нуклеарни междуконтинентални ракети Dongfeng-61 (DF-61) и тежките ракети с течно гориво DF-5C (модернизирана версия на междуконтиненталните балистични ракети (МБР) DF-5, основани в шахти), както и DF-31BJ (МБР DF-31, основана в шахти).
Според проправителствения вестник „ Global Times “, DF-5C има обсег над 20 000 км и скорост на полет от „ десетки цифри на Мах “. Твърдението, че DF-5C има световен обсег (т.е. радиусът ѝ на проваляне покрива цялата планета), евентуално значи, че ракетата носи орбитална бойна глава, споделя Юрий Лямин, старши откривател в Центъра за разбор на тактики и технологии.
На парада новите китайски стратегически оръжия заеха основно място, отбелязва Василий Кашин, шеф на Центъра за всеобхватни европейски и интернационалните проучвания в Националния проучвателен университет „ Висше учебно заведение по стопанска система “. Китай публично удостовери разполагането на DF-5C, кадърен да носи 10 бойни глави и функционален аналог на съветския комплекс „ Сармат “.
Съдейки по размерите и външния си тип, DF-61 е дълбока рационализация на ракетата DF-41, която е разработвана от 1986 година и стартира да постъпва на въоръжение в Ракетните войски на НОАК към 2017 година, продължава Кашин. DF-31BJ, която сега всеобщо се разполага от Китай на строителни площадки в разнообразни елементи на страната, също притегля вниманието, акцентира Кашин. Освен това за първи път беше показана стратегическата свръхзвукова крилата ракета CJ-1000, развиване на ракетата DF-100, показана на парада през 2019 година На фона на сходна проява на мощност, съгласно Кашин, може да се чакат промени в китайската теория за потребление на стратегически нуклеарни сили в бъдеще.
Балистичните ракети с огромен обхват от въздуха JL-1 и междуконтиненталните балистични ракети Julang-3, изстрелвани от подводници, които бяха показани за първи път на земята, също се смятат за част от китайската нуклеарна триада, отбелязва Лямин. JL-1 са инсталирани на стратегически бомбардировачи H-6N, до момента в който JL-3 разрешават нанасянето на удари по континенталната част на Съединени американски щати от патрулни зони край крайбрежията на Китай, споделя Кашин.
Хиперзвуковите балистични ракети DF-17 и DF-26D (които могат да носят и нуклеарни бойни глави) се отличават със своите бойни благоприятни условия при всевъзможни метеорологични условия, отбелязва Синхуа.
За първи път беше показана и хиперзвуковата балистична ракета YingJi-21 (YJ-21) за изстрелване от бомбардировачи. Още по време на подготовките друга усъвършенствана противокорабна ракета - YJ-19 с отворен въздухозаборник, притегли особено внимание от наблюдаващите, а също по този начин бяха показани и ракети със същото предопределение - YJ-15, YJ-17, YJ-19 и YJ-20. За първи път наблюдаващите съумяха да видят и зенитно-ракетния комплекс HQ-20.
Сред демонстрираните шест нови вида зенитни ракети са HQ-19, HQ-12 и ракетата за заличаване на спътници HQ-29.
Новото поко
Сред 24-мата посетители на Си Дзинпин, двама бяха непрекъснато в кадър с него: съветският президент Владимир Путин и севернокорейският водач Ким Чен Ун, които дойдоха малко преди тържествата с трен. Китайският водач беше в Москва през май за тържествата по случай 80-годишнината от успеха над нацистка Германия.
Повечето от останалите водачи преди този момент са участвали на срещата на върха на ШОС в прилежащия Тиендзин, само че е имало и такива, които са пристигнали само за парада – да вземем за пример президентът на Република Конго Денис Сасу Нгесо, президентът на Виетнам Луонг Куонг, президентът на Сърбия Александър Вучич и министър председателят на Словакия Роберт Фицо (страната му е била на страната на Оста във Втората международна война – б.р.).
Индийският министър председател Нарендра Моди и турският президент Реджеп Тайип Ердоган не стигнаха до парада след срещата на върха. Но индонезийският президент Прабово Субианто, в противен случай, стигна до Пекин в последния миг, макар изразеното по-рано предпочитание да остане в родината си заради вилнеещите там митинги. Освен това уредниците демонстративно настаниха гостенка от Тайван на първия ред, макар че тя няма формален статут. Това беше Хонг Сюджу, някогашният водач на партията Гоминдан, която в този момент е опозиционна партия на острова.
Церемонията стартира с оркестър, който свиреше песни от военно време (например, този, основан през 1943 година в отговор на сходен девиз на Гоминдана „ Без комунистическата партия няма Китай “). В речта си Си съобщи, че на този ден Пекин се е събрал, с цел да означи 80-годишнината от успеха на „ китайския народ във Войната за опозиция против японската експанзия и в Световната антифашистка война “. Лидерът на КНР, без да дава детайлности, изрази признателност към „ другари, които подкрепяха и помагаха на китайския народ “. „ Войната за опозиция на китайския народ против японската експанзия беше извънредно сложна и героична “, напомни Си (според разнообразни оценки Китай е изгубил до 35 милиона души в нея. – б.р.).
„ Китайската нация е велика нация, която не се опасява от принуждение, самостоятелна. <...> Днес човечеството още веднъж е изправено пред избор: мир или война, разговор или борба “, предизвести Си, отбелязвайки, че китайците са за спокойно развиване. Същевременно той заключи, че „ огромното възобновление на китайската нация “ е неизбежно.
Над 10 000 бойци и над 100 самолета взеха присъединяване в парада. Си персонално прегледа формированието на Народноосвободителната войска (НОАК) и нейните оръжия, в това число съставни елементи на стратегическите сили. По-специално, Китай показва новите нуклеарни междуконтинентални ракети Dongfeng-61 (DF-61) и тежките ракети с течно гориво DF-5C (модернизирана версия на междуконтиненталните балистични ракети (МБР) DF-5, основани в шахти), както и DF-31BJ (МБР DF-31, основана в шахти).
Според проправителствения вестник „ Global Times “, DF-5C има обсег над 20 000 км и скорост на полет от „ десетки цифри на Мах “. Твърдението, че DF-5C има световен обсег (т.е. радиусът ѝ на проваляне покрива цялата планета), евентуално значи, че ракетата носи орбитална бойна глава, споделя Юрий Лямин, старши откривател в Центъра за разбор на тактики и технологии.
На парада новите китайски стратегически оръжия заеха основно място, отбелязва Василий Кашин, шеф на Центъра за всеобхватни европейски и интернационалните проучвания в Националния проучвателен университет „ Висше учебно заведение по стопанска система “. Китай публично удостовери разполагането на DF-5C, кадърен да носи 10 бойни глави и функционален аналог на съветския комплекс „ Сармат “.
Съдейки по размерите и външния си тип, DF-61 е дълбока рационализация на ракетата DF-41, която е разработвана от 1986 година и стартира да постъпва на въоръжение в Ракетните войски на НОАК към 2017 година, продължава Кашин. DF-31BJ, която сега всеобщо се разполага от Китай на строителни площадки в разнообразни елементи на страната, също притегля вниманието, акцентира Кашин. Освен това за първи път беше показана стратегическата свръхзвукова крилата ракета CJ-1000, развиване на ракетата DF-100, показана на парада през 2019 година На фона на сходна проява на мощност, съгласно Кашин, може да се чакат промени в китайската теория за потребление на стратегически нуклеарни сили в бъдеще.
Балистичните ракети с огромен обхват от въздуха JL-1 и междуконтиненталните балистични ракети Julang-3, изстрелвани от подводници, които бяха показани за първи път на земята, също се смятат за част от китайската нуклеарна триада, отбелязва Лямин. JL-1 са инсталирани на стратегически бомбардировачи H-6N, до момента в който JL-3 разрешават нанасянето на удари по континенталната част на Съединени американски щати от патрулни зони край крайбрежията на Китай, споделя Кашин.
Хиперзвуковите балистични ракети DF-17 и DF-26D (които могат да носят и нуклеарни бойни глави) се отличават със своите бойни благоприятни условия при всевъзможни метеорологични условия, отбелязва Синхуа.
За първи път беше показана и хиперзвуковата балистична ракета YingJi-21 (YJ-21) за изстрелване от бомбардировачи. Още по време на подготовките друга усъвършенствана противокорабна ракета - YJ-19 с отворен въздухозаборник, притегли особено внимание от наблюдаващите, а също по този начин бяха показани и ракети със същото предопределение - YJ-15, YJ-17, YJ-19 и YJ-20. За първи път наблюдаващите съумяха да видят и зенитно-ракетния комплекс HQ-20.
Сред демонстрираните шест нови вида зенитни ракети са HQ-19, HQ-12 и ракетата за заличаване на спътници HQ-29.
Новото поко
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ