Северното сияние, донесено от Apocalyptica, се изви над Летния театър в Пловдив
На 3 септември, въпреки и единствено за няколко часа, Летният спектакъл в Пловдив се трансформира в център на северната магия. Властелините на челото от Финландия – Apocaliptyca и исландците Solstafir подариха на почитателите си едно извисяващо и помитащо нордическо преживяване.
Прочетете още
Вчера, пред входа на Летния спектакъл се изви голяма опашка от метъл почитатели, които нямаха самообладание да се доберат до местата си и да се насладят на всепоглъщащото шоу.
В 20:00 часа исландска мъгла се спусна над сцената и Solstafir стъпиха на нея. Пост-метъл бандата, която започва като блек метъл, откри сета си с леденото парче Þín Orð. Последва експериментално-мелодично връщане обратно с Ótta и Pale Rider. Студена потиснатост завладя изцяло публиката, при осъществяването на Fjara и Ljos i Stormi.
Бандата разруши всички стандарти за студените северни хора. Доказаха, че те може и да са родени в една дребна страна, известна с леденото си великолепие, само че имат възприятие за комизъм и топли сърца. След няколко симпатични смешки, като свършек на сетлиста, фронтмена Aðalbjörn Tryggvason слезе в публиката, с цел да извърши Goddess Of The Ages. Той се разноски измежду хората, прегърна някои от почитателите, с други танцува, трети просто докосна и здрависа. Примерът му беше последван и от басиста Svavar Austmann, който се озова с баса си измежду екзалтираната навалица. Този поклон към почитателите трябваше да покаже, че те са част от тях, също толкоз земни и същински. И несъмнено съумяха, тъй като бяха изпратени с екзалтирани крясъци.
След което, измежду северната мъгла на сцената се появиха титаните на симфоничния метъл – Apocaliptyca.
Чували ли сте да назовават Финландия - столицата на метъла? Ето и повода. Страната има повече метъл банди на глава от популацията от всяка друга. Също по този начин се твърди, че Финландия е единствената страна в света, където метълът се смята за мейнстрийм музика. Затова и по никакъв начин не е чудно, че трима челисти и един джаз барабанист, потопиха публиката си в толкоз сковаваща нордическа магия, че почитателите като че ли почувстваха по какъв начин Северното зарево ги обгръща.
Eica, Paavo, Perttu и Mikko откриха сета си с осъществяване от новият им албум Cell-O от 2020-та.
Както самият Eica сподели: “Ние сме трима челисти, които обичат метъл музиката. Беше ни казано, че челото е типичен инструмент. Затова ние доказахме друго. Но самите ние имаме потребност от завръщане към корените си и към класическото. ” Така той изясни концепцията на албума.
Но не пропуснаха да раздрусат почитателите си и с части от първия и втория им албум. Емблематичните Master Of Puppets и Nothing Else Matters. Докато изпълняваха балдата, човек имаше чувството, че се е пренесъл някъде в 90те години, само че вместо запалки както тогава, всички бяха вдигнали телефоните си и се поклащаха в такт.
Вокалистът Tipe Johnson, който взе участие в живите осъществявания на бандата по време на турнето, раздруса с музикалните композиции I’m Not Jesus, Not Strong Enough и I Don’t Care. И несъмнено, за къде без Seek and Destroy.
Естествено нямаше никакъв късмет, музикантите да се разминат без бис. Когато бяха безусловно призовани още веднъж на сцената, те подариха на почитатели си Farewell и се сбогуваха с тях с класическото парче The Hall Of Mountain King на Едвард Григ.
И даже когато всичко свърши, сцената притъмня, а светлините на Летния спектакъл се включиха, хората си потеглиха с парченце северна магия в душите, поради екстаза, които бяха изживели.
Прочетете още
Вчера, пред входа на Летния спектакъл се изви голяма опашка от метъл почитатели, които нямаха самообладание да се доберат до местата си и да се насладят на всепоглъщащото шоу.
В 20:00 часа исландска мъгла се спусна над сцената и Solstafir стъпиха на нея. Пост-метъл бандата, която започва като блек метъл, откри сета си с леденото парче Þín Orð. Последва експериментално-мелодично връщане обратно с Ótta и Pale Rider. Студена потиснатост завладя изцяло публиката, при осъществяването на Fjara и Ljos i Stormi.
Бандата разруши всички стандарти за студените северни хора. Доказаха, че те може и да са родени в една дребна страна, известна с леденото си великолепие, само че имат възприятие за комизъм и топли сърца. След няколко симпатични смешки, като свършек на сетлиста, фронтмена Aðalbjörn Tryggvason слезе в публиката, с цел да извърши Goddess Of The Ages. Той се разноски измежду хората, прегърна някои от почитателите, с други танцува, трети просто докосна и здрависа. Примерът му беше последван и от басиста Svavar Austmann, който се озова с баса си измежду екзалтираната навалица. Този поклон към почитателите трябваше да покаже, че те са част от тях, също толкоз земни и същински. И несъмнено съумяха, тъй като бяха изпратени с екзалтирани крясъци.
След което, измежду северната мъгла на сцената се появиха титаните на симфоничния метъл – Apocaliptyca.
Чували ли сте да назовават Финландия - столицата на метъла? Ето и повода. Страната има повече метъл банди на глава от популацията от всяка друга. Също по този начин се твърди, че Финландия е единствената страна в света, където метълът се смята за мейнстрийм музика. Затова и по никакъв начин не е чудно, че трима челисти и един джаз барабанист, потопиха публиката си в толкоз сковаваща нордическа магия, че почитателите като че ли почувстваха по какъв начин Северното зарево ги обгръща.
Eica, Paavo, Perttu и Mikko откриха сета си с осъществяване от новият им албум Cell-O от 2020-та.
Както самият Eica сподели: “Ние сме трима челисти, които обичат метъл музиката. Беше ни казано, че челото е типичен инструмент. Затова ние доказахме друго. Но самите ние имаме потребност от завръщане към корените си и към класическото. ” Така той изясни концепцията на албума.
Но не пропуснаха да раздрусат почитателите си и с части от първия и втория им албум. Емблематичните Master Of Puppets и Nothing Else Matters. Докато изпълняваха балдата, човек имаше чувството, че се е пренесъл някъде в 90те години, само че вместо запалки както тогава, всички бяха вдигнали телефоните си и се поклащаха в такт.
Вокалистът Tipe Johnson, който взе участие в живите осъществявания на бандата по време на турнето, раздруса с музикалните композиции I’m Not Jesus, Not Strong Enough и I Don’t Care. И несъмнено, за къде без Seek and Destroy.
Естествено нямаше никакъв късмет, музикантите да се разминат без бис. Когато бяха безусловно призовани още веднъж на сцената, те подариха на почитатели си Farewell и се сбогуваха с тях с класическото парче The Hall Of Mountain King на Едвард Григ.
И даже когато всичко свърши, сцената притъмня, а светлините на Летния спектакъл се включиха, хората си потеглиха с парченце северна магия в душите, поради екстаза, които бяха изживели.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ