20 години от трагедията в Беслан, където бяха убити над 180 деца
На 3 септември 2024 година се навършват 20 години от заложническата рецесия в учебно заведение № 1 в съветския град Беслан, Северна Осетия. До тези събития се стига откакто на 1 септември в Беслан по време на празненство във връзка първия образователен ден (Деня на знанието) е осъществено терористично нахлуване.
Група от 32-ма терористи, главно чеченци, взима за заложници към 1100 души – възпитаници, учители и родители. Похитителите поставят условия: да бъдат освободени задържаните по обвинявания в тероризъм в Ингушетия, а съветската армия да се изнесе от Чечня.
Всички заложници са затворени във физкултурния салон на учебното заведение, като терористите блокират достъпа до него с взривни устройства. Още в първите часове от офанзивата, една от двете дами в състава на похитителите се самоубива, като при детонацията умират двама заложници и един от бойците.
17 мъже, попаднали в плен, са накарани да запречат прозорците с чинове и маси, след което са разстреляни.
Преговорите с бойците стартират още в първия ден, само че не водят до никакъв резултат.
Сградата на Училище No.1 е отцепена неотложно, а край нея се събират освен военни елементи, само че и групи от локални цивилни мъже, въоръжени с пушки и автомати. 15 души, които съумяват да се укрият в котелното поделение на плененото учебно заведение, съумяват да се спасят.
На 2 септември някогашният президент на Ингушетия Руслан Аушев съумява да се споразумее с терористите, с цел да освободят 26 дами и невръстни деца. Блокадата обаче остава. Продължава и безразборната пукотевица от страна на бойците против прилежащите здания и обекти.
На 3 септември към 13 ч. екипи на Министерството на изключителните обстановки се договарят с терористите да ги позволен наоколо до постройката на учебното заведение, с цел да приберат телата на убитите заложници. Похитителите изхвърлят труповете през прозорците, само че избавителните екипи по този начин и не доближават до тях. В региона на физкултурния салон избухват две детонации, вследствие на които умират голям брой от блокираните вътре деца и възрастни.
В 13:30 ч. се чува нов мощен гърмеж. Сапьори съумяват да обхванат в учебното заведение и стартират да обезвреждат останалите устройства. Президентът на Северна Осетия Александър Дзасохов дава обещание, че няма да има взлом на постройката, само че офанзивата към този момент е почнала.
Служителите на Спецназ получават команда за деяние, откакто в спортната зала стартира да гори пожар.
Около 17 ч. по-голямата част от учебното заведение е прочистена от терористи, като останалите живи нападатели отстъпват към столовата и складовете. Започва гасенето на пожара и дейна евакуация на оживелите заложници. Местните хора се спускат към учебното заведение, с цел да оказват помощ за преместването на ранените. Липсват задоволително носилки, а окървавените и разсъблечени деца се носят на ръце. Пострадалите се извозват към лечебните заведения с персонални коли, тъй като колите за спешна помощ не доближават. В интервенцията се включват стотици доброволци, мнозина от които имат родственици и близки измежду потърпевшите.
В късните часове на 3 септември армията обстрелва позициите на останалите терористи с танк Т-72. Тридесет и един души, организирали окупацията в учебното заведение, са убити. Труповете им са кремирани, а прахът им е заровен в безименни гробища. Единственият оживял съизвършител е Нурпаша Кулаев - наказан на пожизнен затвор през 2006 година Командирът Шамил Басаев, който поема отговорност за терористичния акт, е погубен в Ингушетия на 10 юли 2006.
Близо 600 души са признати в болница. Никой не брои какъв брой хора са съумели да се спасят невредими. Някои от фамилиите не могат да намерят своите близки нито измежду оживелите, нито измежду мъртвите. Над 100 души остават инвалиди в резултат на пострадванията си.
Според формалните данни са убити 344 цивилни, от които 186 деца.
Група от 32-ма терористи, главно чеченци, взима за заложници към 1100 души – възпитаници, учители и родители. Похитителите поставят условия: да бъдат освободени задържаните по обвинявания в тероризъм в Ингушетия, а съветската армия да се изнесе от Чечня.
Всички заложници са затворени във физкултурния салон на учебното заведение, като терористите блокират достъпа до него с взривни устройства. Още в първите часове от офанзивата, една от двете дами в състава на похитителите се самоубива, като при детонацията умират двама заложници и един от бойците.
17 мъже, попаднали в плен, са накарани да запречат прозорците с чинове и маси, след което са разстреляни.
Преговорите с бойците стартират още в първия ден, само че не водят до никакъв резултат.
Сградата на Училище No.1 е отцепена неотложно, а край нея се събират освен военни елементи, само че и групи от локални цивилни мъже, въоръжени с пушки и автомати. 15 души, които съумяват да се укрият в котелното поделение на плененото учебно заведение, съумяват да се спасят.
На 2 септември някогашният президент на Ингушетия Руслан Аушев съумява да се споразумее с терористите, с цел да освободят 26 дами и невръстни деца. Блокадата обаче остава. Продължава и безразборната пукотевица от страна на бойците против прилежащите здания и обекти.
На 3 септември към 13 ч. екипи на Министерството на изключителните обстановки се договарят с терористите да ги позволен наоколо до постройката на учебното заведение, с цел да приберат телата на убитите заложници. Похитителите изхвърлят труповете през прозорците, само че избавителните екипи по този начин и не доближават до тях. В региона на физкултурния салон избухват две детонации, вследствие на които умират голям брой от блокираните вътре деца и възрастни.
В 13:30 ч. се чува нов мощен гърмеж. Сапьори съумяват да обхванат в учебното заведение и стартират да обезвреждат останалите устройства. Президентът на Северна Осетия Александър Дзасохов дава обещание, че няма да има взлом на постройката, само че офанзивата към този момент е почнала.
Служителите на Спецназ получават команда за деяние, откакто в спортната зала стартира да гори пожар.
Около 17 ч. по-голямата част от учебното заведение е прочистена от терористи, като останалите живи нападатели отстъпват към столовата и складовете. Започва гасенето на пожара и дейна евакуация на оживелите заложници. Местните хора се спускат към учебното заведение, с цел да оказват помощ за преместването на ранените. Липсват задоволително носилки, а окървавените и разсъблечени деца се носят на ръце. Пострадалите се извозват към лечебните заведения с персонални коли, тъй като колите за спешна помощ не доближават. В интервенцията се включват стотици доброволци, мнозина от които имат родственици и близки измежду потърпевшите.
В късните часове на 3 септември армията обстрелва позициите на останалите терористи с танк Т-72. Тридесет и един души, организирали окупацията в учебното заведение, са убити. Труповете им са кремирани, а прахът им е заровен в безименни гробища. Единственият оживял съизвършител е Нурпаша Кулаев - наказан на пожизнен затвор през 2006 година Командирът Шамил Басаев, който поема отговорност за терористичния акт, е погубен в Ингушетия на 10 юли 2006.
Близо 600 души са признати в болница. Никой не брои какъв брой хора са съумели да се спасят невредими. Някои от фамилиите не могат да намерят своите близки нито измежду оживелите, нито измежду мъртвите. Над 100 души остават инвалиди в резултат на пострадванията си.
Според формалните данни са убити 344 цивилни, от които 186 деца.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ