На 3 октомври 2013 г. край бреговете на италианския остров

На 3 октомври 2013 година край крайбрежията на италианския остров Лампедуза стана едно от най-големите корабокрушения в Средиземно море. Корабът, пренасящ съвсем 500 души, потъна, което докара до загубата на минимум 368 живота.

По това време работех в филантропичната сфера в Рим и бях ужасяващ, че нещо толкоз трагично се случи толкоз покрай дома. Чух истории от сътрудници за водолази, които вадели жертви – тяло по тяло, ден след ден – подреждайки ги на пристанището. Сърцето ми се разруши, когато видях фотосите на спретнато подредени ковчежета в склад; няколко дребни бели, носещи телата на деца, бяха изтеглени начело.

Продължавайте да четете

лист от 4 детайла Бежанци, починали край Италия преди 10 години, запомнени като нова рецесия избухва Повече от 80 % от етническите арменци бягат от Нагорни Карабах Популистките репресии на Малави против бежанците разкриват своето завещание Повече от 2500 починали, изчезнали като 186 000 пресичат Средиземно море през 2023 година завършек на списъка

Изминаха 10 години от тази покруса и ужасните мемоари за нея към момента преследват Лампедуза. За страдание, не е направено задоволително, с цел да се предотврати повторението на такива смъртоносни произшествия. Повече от 28 000 души са обявени за починали или изчезнали от 2014 година насам в Средиземно море, повече от 1100 от тях деца.

Няколко седмици преди годишнината се озовах на Лампедуза. Островът още веднъж претърпява сложни времена. За една седмица бяха пристигнали почти 10 000 души, число, което съвсем удвои непрекъснатото му население.

През всичките ми години работа за филантропични организации в никакъв случай не бях виждал острова подобен. Съоръженията, основани за настаняване на новопристигнали, бяха затрупани от опашки от мъже, дами и деца, някои от които бяха принудени да спят на открито по улиците. Хората се скитаха в града в търсене на храна и вода, откакто прекараха дни без да ядат.

Всеки идващ човек имаше история, белязана от всеотдайност и устойчивост. Мнозина пристигнаха без нищо, постоянно носеха единствено найлонов плик с предмет от обичан човек или пръст от родината си. Имаше деца, които са претърпели принуждение, учредено на пола, и майки, които са претърпели обезчестяване. Имаше хора, които бяха изгубили близки по пътя.

Сред болката и страданието на хората, идващи с лодка, една история за човечеството се открои за мен. 18-годишен юноша от Западна Африка преди малко беше дошъл с тригодишно дете. Те не бяха роднини; той беше разкрил детето единствено в пустинята и го беше защитил по време на рисковото им пътешестване през Средиземно море.

Детето получава подобаващи грижи, само че името, националността и точната му възраст остават незнайни. За страдание той е измежду възходящия брой дребни деца, които идват сами.

В цяла Италия видяхме идването на над 133 000 мигранти тази година, в това число повече от 11 600 непридружени малолетни, съгласно италианското министерство на вътрешните работи. Тревожно е, че децата на възраст сред нула и шест години, сами, без семейство, съставляват над 2 % от тези идващи – десетократно нарастване по отношение на предишни години.

В същото време деца не престават да губят живота си, пробвайки се да прекосят Средиземно море. От началото на годината повече от 2500 души, в това число 470 деца, са починали или изчезнали при опит за рисково пътешестване по море до Европа.

На Лампедуза срещнах две майки, които ми споделиха, че преди малко са изгубили дребните си деца, новородено и петмесечно, в морето. Техните сърцераздирателни свидетелства ми подсетиха за друга история, която ме е запечатала към този момент повече от седем години: дете, оживяло след корабокрушение, тъй като майка му го съобщи на мъж, малко преди да се удави – финален акт на обич и обезсърчение за избавяне живота на сина й.

Но в работата си съм чувал и истории за вяра, които ме крепят. През юни срещнах 14-годишно момче от Гамбия в Сицилия, чиято единствена фантазия беше да учи. Днес той е в италианско учебно заведение, безпределно признателен за опцията да продължи образованието си.

Всяко дете би трябвало да бъде предпазено и да получи подобаващи грижи и обучение. Всеки, който бяга от бедствието, би трябвало да може да откри леговище и вяра.

Десетилетие след нещастието на Лампедуза занапред следва да забележим основни промени и самодейни ограничения в границите на Европейския съюз, които могат да подсигуряват това. Все още се нуждаем от съгласуван европейски механизъм за търсене и избавяне и безвредни и постоянни направления, позволяващи на хората, бягащи от беднотия, спорове и свързани с изменението на климата бедствия, да доближат до Европа.

Времето за взаимност и координирани дейности е в този момент. Отговорността за отбрана и приемане на хора, търсещи леговище, е групова и всички ние би трябвало да настояваме за единни дейности, с цел да подсигуряваме тяхната сигурност и благоденствие.

Миграцията не е изключителна обстановка, а човешко събитие, което би трябвало да бъде прегледано и ръководено вярно. Масовата гибел в Средиземно море е изцяло предотвратима и би трябвало да бъде предотвратена.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.