На 3 октомври 1949 г. България става втората държава в

На 3 октомври 1949 година България става втората страна в света, която признава Китайската национална република. Този акт не е просто дипломатическа условност, а явен израз на стратегическа позиция и историческа съпричастност към възникването на новата страна. Днес, повече от седем десетилетия по-късно, поканата на Българската социалистическа партия за присъединяване в честванията на успеха във Втората международна война в Китай има освен алегорично, само че и аналитично значение. Тя припомня за дълбоките исторически връзки сред двете страни и демонстрира по какъв начин тези връзки не престават да образуват актуалната дипломатическа еднаквост на България.

Признаването на Китайската национална република в първите години след Втората международна война не е инцидентен акт. То утвърждава България като благонадежден сътрудник в социалистическия блок и като страна, подготвена да поддържа новите политически структури в Азия. В този интервал България и Китай развиват дейни стопански, културни и просветителни връзки. Български инженери и експерти вземат участие в строителството на заводи, мостове и пътища в Китай, до момента в който китайски студенти и учени се образоват в български университети по инженерни, медицински и педагогичен специалности. Този продан укрепва взаимното съгласие и слага България в центъра на китайската историческа и дипломатическа памет като страна, показала неизменност, поредност и подготвеност за съдействие.

Поканата за присъединяване в честванията има ясно изразена символика. Тя е жест на благодарност към ранната поддръжка на България и демонстрира, че историческата памет не е единствено спомен, а деен детайл от актуалната дипломация. Ролята на Българската социалистическа партия като правоприемник на историческата позиция акцентира непрекъснатостта сред предишното и сегашното, демонстрирайки, че двустранните връзки не се дефинират само от настоящи ползи, а се градят върху дългогодишни обичаи и одобрени дипломатически корени. В този смисъл поканата действа и като инструмент за културна дипломация, който демонстрира почитание към историята и историческите партньорства, а също по този начин утвърждава България като страна, която цени своите исторически връзки и ги употребява за създаване на доверие.

Съвременният интернационален подтекст акцентира в допълнение смисъла на този жест. България през днешния ден е член на Европейския съюз и НАТО, което слага страната в границите на комплицирана политическа и икономическа архитектура, изискваща уравновесено взаимоотношение с световни и районни сили. Китай се утвърждава като световна мощ с растящо въздействие в Европа и по света, развивайки стопански начинания, културни стратегии и районни партньорства, в това число формата „ 17+1 “, който сплотява Китай и страни от Централна и Източна Европа за икономическо, комерсиално и културно съдействие. България взе участие интензивно в този формат, развивайки търговията с Китай, която през последните годи