3 октомври 1226 г. Умира Франциск от Асизи
На 3 октомври 1226 година умира Франциск от Асизи. На 26 септември 1181 година в заможно семейство в град Асизи се ражда Джовани Франческо ди Пиетро Бернардоне. Още в младостта си Франциск се оказва надалеч от средата, в която е роден. Промяната в метода му на мислене и в живот е фрапантна – Франциск загърбва благосъстоянието и се обрича на беднотия, изразявайки по този метод своята обич към Бог. Сам той се дефинира като „ привързан в брак с нищетата “.
На 26 септември 1181 година в заможно семейство в град Асизи се ражда Джовани Франческо ди Пиетро Бернардоне. Още в младостта си Франциск се оказва надалеч от средата, в която е роден. Промяната в метода му на мислене и в живот е фрапантна – Франциск загърбва благосъстоянието и се обрича на беднотия, изразявайки по този метод своята обич към Бог. Сам той се дефинира като „ привързан в брак с нищетата “.
Самият Франциск в никакъв случай не става свещеник; счита се за неподобаващ за този ранг и по тази причина остава до края на дните си дякон. Последователите му назовават себе си „ минорити “ от латинската дума за „ по-малки ", а в техния случай - "нищи ", хора без благосъстоятелност и без обвързаност към материалното. Между другото, думата „ министър “ е сродна с минорит (в латинския и двете произлизат от minus - малко, а думата министър в Древен Рим се употребява извънредно за хора, изпълняващи длъжности в услуга на другите) – министри се наричали участниците в задачи, разпространяващи из Европа правилата на св. Франциск от Асизи. Последователите му се пробват да проповядват в Северна Африка. Самият Франциск прекарва известно време като мисионер в Египет и Сирия, където – по негови свидетелства – към проповедите му демонстрира интерес самия султан, само че като цяло задачата му е с дребен триумф.
В по-късни времена мисионерството се трансформира в една от главните действия на францисканския медал.
През 1209 година Франциск, дружно с дванадесет свои почитатели, се явява пред папата в Рим, където моли светият отец да утвърди братството им. Папата приема клетвите им за смирение и по този начин се ражда орденът на братята, наименуван по името на лидера им – Францискански медал.
Лавинообразното присъединение на почитатели към ордена на св. Франциск обаче довежда до известно несъгласие сред изначалните замисли на Франциск и действителната обстановка. Броят на миноритите слага под опасност възвишеният блян, поради който орденът е основан. Малко преди гибелта на Франциск папата преобразува братството в отшелнически медал.
През 1224 година Франциск се разболява. Страда от мощни болки в стомаха. Според биографите му, тъкмо през тези последни години от живота си, откакто се отдръпва от административните отговорности в ордена, отдавайки се още веднъж на пътешестване и проповеди, посредством болката Франциск изживява най-щастливите си часове.
Появяват се и знаците Господни – св. Франциск е първият човек, познал стигмата – по чудодеен метод по тялото му се появяват рани, на местата, на които Христос получава раните си на Разпятието. След това знамение, захласнат от облика на Христос, Франциск съчинява малко преди гибелта си Песен за брата Слънце. Почива на 3 октомври 1226 година в родния си град Асизи. Две години по-късно е канонизиран за светец. Смята се за настойник на Италия и животните.
В чест на светеца са наречени няколко огромни града в света – Сан Франциско и Санта Фе, са единствено два образеца. След избирането си на 13 март 2013 година за папа, кардинал Хорхе Берголио приема тронното име Франциск I в памет на светията от Асизи.
На 26 септември 1181 година в заможно семейство в град Асизи се ражда Джовани Франческо ди Пиетро Бернардоне. Още в младостта си Франциск се оказва надалеч от средата, в която е роден. Промяната в метода му на мислене и в живот е фрапантна – Франциск загърбва благосъстоянието и се обрича на беднотия, изразявайки по този метод своята обич към Бог. Сам той се дефинира като „ привързан в брак с нищетата “.
Самият Франциск в никакъв случай не става свещеник; счита се за неподобаващ за този ранг и по тази причина остава до края на дните си дякон. Последователите му назовават себе си „ минорити “ от латинската дума за „ по-малки ", а в техния случай - "нищи ", хора без благосъстоятелност и без обвързаност към материалното. Между другото, думата „ министър “ е сродна с минорит (в латинския и двете произлизат от minus - малко, а думата министър в Древен Рим се употребява извънредно за хора, изпълняващи длъжности в услуга на другите) – министри се наричали участниците в задачи, разпространяващи из Европа правилата на св. Франциск от Асизи. Последователите му се пробват да проповядват в Северна Африка. Самият Франциск прекарва известно време като мисионер в Египет и Сирия, където – по негови свидетелства – към проповедите му демонстрира интерес самия султан, само че като цяло задачата му е с дребен триумф.
В по-късни времена мисионерството се трансформира в една от главните действия на францисканския медал.
През 1209 година Франциск, дружно с дванадесет свои почитатели, се явява пред папата в Рим, където моли светият отец да утвърди братството им. Папата приема клетвите им за смирение и по този начин се ражда орденът на братята, наименуван по името на лидера им – Францискански медал.
Лавинообразното присъединение на почитатели към ордена на св. Франциск обаче довежда до известно несъгласие сред изначалните замисли на Франциск и действителната обстановка. Броят на миноритите слага под опасност възвишеният блян, поради който орденът е основан. Малко преди гибелта на Франциск папата преобразува братството в отшелнически медал.
През 1224 година Франциск се разболява. Страда от мощни болки в стомаха. Според биографите му, тъкмо през тези последни години от живота си, откакто се отдръпва от административните отговорности в ордена, отдавайки се още веднъж на пътешестване и проповеди, посредством болката Франциск изживява най-щастливите си часове.
Появяват се и знаците Господни – св. Франциск е първият човек, познал стигмата – по чудодеен метод по тялото му се появяват рани, на местата, на които Христос получава раните си на Разпятието. След това знамение, захласнат от облика на Христос, Франциск съчинява малко преди гибелта си Песен за брата Слънце. Почива на 3 октомври 1226 година в родния си град Асизи. Две години по-късно е канонизиран за светец. Смята се за настойник на Италия и животните.
В чест на светеца са наречени няколко огромни града в света – Сан Франциско и Санта Фе, са единствено два образеца. След избирането си на 13 март 2013 година за папа, кардинал Хорхе Берголио приема тронното име Франциск I в памет на светията от Асизи.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ