На 3 май със заповед на кмета на Благоевград Илко

На 3 май със заповед на кмета на Благоевград Илко Стоянов общински чиновници започнаха срутване на селскостопанска постройка в местността " Странишен андък " в землището на благоевградското село Логодаж. Мястото е обособено като подслон за кучета, на фондация " Оскар и Лора ", благосъстоятелност на Бойко Гренцке.

Действията на общинска администрация провокираха поляризиране на мненията в Благоевград и гърмеж от мнения, част от които осъждат изрично дейностите на кметския екип, други ги адмирират и дефинират като крарйно наложителни.

Група ревностни фенове на кучетата скочиха да бранят постройката и притежателя на фондацията, обвинявайки общинска администрация в безсърдечие, неприятно отношение към кучатата, и правейки опит с крясъците си да заглушат гласа на кмета.

А той е безапелационен: Това не е подслон за кучета, това е хранилище, разплодник на кучета, които се събират неизвестно от кое място, неразбираемо по какъв начин се отглеждат и къде се пускат, когато стопанинът им няма с какво да ги храни. Проблемът е сериозен, да! Кучетата са значими, само че не по-малко значими са здравето и животът на хората, станали жертви на кучешки набези и нападения. Не по-маловажни са недоволствата на хората от село Логодаж, пропищели от кучетата на Гренцке. А напомням, че лицето Гренцке бе хванато да " внася " и пуска кучета в центъра на Благоевград, по който се разхождат майките и децата ни, които биха могли да се окажат беззащитни жертви на набези . За страдание има към този момент доста такива случаи, споделя кметът и добавя: Това, което сме поискали е Бойко Гренцке да съблюдава закона и узакони постройките си, да узакони приюта си. По този метод ще може да се упражнява надзор върху активността на приюта , животните ще бъдат маркирани и регистрирани и ще се знае какъв брой са и от кое място идват и къде отиват, какъв брой умират и какъв брой се раждат. Ще може да се управляват средствата постъпили от донори и да се следи намерено цялостната грижа за животните.

Но той не желае да работи законно . Иначе е по -лесно, никаква отчетност, никакъв надзор. Колко животни има вътре, по какъв начин се хранят, по какъв начин се обгрижват, мъчно е да се разбере, споделя кметът Стоянов и заявява безспорна подготвеност на общинските управляващи да спомагат за бързото легализиране на приюта на Гренцке. Но!!! Такива претенции по този начин и не постъпват досега.

Възниква въпросът: Защо притежателят на фондацията и приюта Гренцке не подхваща дейности по узаконяването му, макар многократните предизвестия от страна на общината?. Ако помислите и дейностите му са чисти, по този начин както заявява в трогателните си видеа във Facebook, то няма спънка мястото да бъде узаконено,

Че Гренцке обича кучетата спор няма, малко са хората, които ще се наемат да вършат сходно нещо, само че идва още веднъж разумния въпрос - за какво бяга настойчиво от закона, изискуемата отчетност и надзор върху активността на приюта му. Похвално е, че Гренце съумява да намира дарители- положителни хора, с огромни сърца. Истински фенове на кучета . Какъв е дългът на притежателя на приюта към тях, обаче?! Какво се случва с даренията на финансови средства, по какъв начин се разходват тези средства и какъв е отговорът на въпроса: Гренцке ли се грижи за кучетата, или те за него с парите от даренията?! Разговаряме с един от главните донори на приюта предприемачът, притежател софтуерна столична компания, Борислав Борисов.

Г-н Борисов, вие сте измежду хората, които са дарявали средства за приюта на Бойко Гренцке в Логодаж и се предполаха, че го познавате от близко, по какъв начин стартира в резюме познанството ви и за какво избрахте точно на него да помагате?

Преди да Ви отговоря на въпроса ще направя едно значимо конкретизиране. До преди година и половина сме дарявали като IT компания от облагите си най-вече за най разнообразни хуманни дела, само че след един драматичен пътен случай с едно клето кученце, взехме решение да насочим средства и старания в посока решение на казуса с бездомните кучета в страната. Направихме изследване и обстоен проект с наш сътрудник, който тогава работеше от Щатите за това по какъв начин да го реализираме.

С него към този момент имахме сполучливи опити в платформата Ютюб и по тази причина започнахме да снимаме видеа по какъв начин спасяваме и се грижим за кученца до момента в който им търсим стопани. След близо 3 месеца бяхме избавили една дузина сладурчета, по сигнали от Facebook групи, а единствено едвам на половината им намерихме дом. Така при нас се зароди потребността да търсим хора с повече опит.
До този миг дарявахме средства на разнообразни фондации, само че това не даваше приемливи резултати. Те бяха непрекъснато претъпкани и на никое място не взимаха мъничета. Тогава един наш клиент ни даде телефон на Бойко Гренцке с думите - гледах го по малкия екран и имам вяра, че в случай че помогнете на него и той щеше оказва помощ на вас...
Обадих се на мига и се уговорихме за среща при него в Благоевград. Така в резюме стартира познанството ни. Още в първия ден се разбрахме той да поема грижата за кученцата, откакто ние ги спасим и се погрижим, да са клинично здрави и обезпаразитени. Заедно да търсим фамилии, като несъмнено ние поемем храната им и всички разноски за тях, до момента в който са при него

В какво се показва вашата помощ и по какъв начин беше одобрявана тя от притежателя на фондация " Оскар и Лора " Б. Гренцке?

В началото беше доста обещаващо, тъй като той искаше дребни суми от по 30 до 50 лв. на всяко идване до Благоевград, за покриване на дребни настоящи разноски. Отделно купувах персонално дървен материал, туби за вода, четки за почистване, чували за отпадък, всичко належащо за работата на терен. Плащах надници за помощниците, които той си води.

В рамките на една година помагах интензивно в чистенето, поправки действия по приюта, превоза за храната и водата, и всичко належащо на терен. Суми от 50 до 250 лв. наложително пусках по изипей като подаяние. Както правехме дарения и по ПейПал от по 150$ там обаче му се бавеха и все се сърдеше. Големите разноски бяха с фактура, като там плащах по банков път или в брой да вземем за пример насъбрани отговорности за храна от по 1200 - 1500 лв. непосредствено към склада. С времето се наложи да дарим автомобил за потребностите на фондацията му. Но няколко пъти поред ставах очевидец на неприятни практики и произволи от вида - п о път за Логодаж стопираме наложително в магазина на Зелен дол и се копуват бири като за международно .

Качват се късно и се претупва работата, тъй като се бърза. Нахвърля се храната и се долива вода, а мърсотията се изхвърля през оградата и всичко това за към час. Толкова е времето което се поставя за разходки на затворените кучета по кафези.

Това ме накара да сменя напълно метода . Започнах да пристигам по 3-4 пъти седмично, с цел да проследявам изкъсо за потребностите по гледането на кучетата в Логодаж. Свидетел съм по какъв начин безотчетно се разходват непрекъснато някакви средства за техните персонални потребности, а пристигна ли момента с покриване на разноските за кучета, там всичко е на вересия и се натрупа, като отговорности по-късно стартира да реве по групите, че би трябвало да му се оказва помощ...

Дарявали сте средства за приюта в продължение на година, получавахте ли доклад от Гренцке за това по какъв начин са изразходвани парите, които сте изпращали, вие и хората, които в действителност милеят и обичат кучетата? Кой реализира надзор върху даренията?

За мен не е било належащо, тъй като присъствах непрекъснато там на място и ежеседмично правех нещата да се случват. Той също в действителност обича кучетата, само че след петата бира, което е към обяд си сменя целите. Важно е да напомня, че фондацията е единствено негова, както и отговорностите за ръководството. Разберете във тази фондация всичко е безотговорно и безотчетно, а значимите неща се случват чак когато към този момент няма на къде и почнат да валят санкциите . И в случай че някой през годините се е опитвал да изиска някаква отчетност той автоматизирано бива жигосан за изверг, които печели на гърба на клетото сираче.

Защо този подслон влезе в полезрението на общинските управляващи в Благоевград, откъдето са безапелационни, че мястото не е подслон, а депо- разплодник на кучета. Има ли съображение за сходни изказвания, още повече преди време Гренцке беше хванат да транспортира кучета към Благоевград, споделиха, че желал да ги пусне някъде?...

Разбрах, че след поредност от сигнали за появяването на нови кучета в Благоевград забележете с марки от община Симитли, където евентуално по някакво съвпадане живее от много време лицето Гренцке, та евентуално в търсене на виновните за това злочинство, напълно разумно се стига до инспекции и разкриването на поредицата от нарушавания. Така лъсват противозаконните постройки на терена в Логодаж.

Помня Бойко по какъв начин разказваше, че преди да се срещнем му е бил даден късмет да работи в общинския подслон. А неотдавна разбрах, че типично в неговия жанр, е ходел на работа, когато си желае и евентуално добре почерпен. Ползвал е служебния автомобил за персонални разходки и още един куп нелепи злоупотреби. Така се е дал прошка с държавната заплата и е бил изпъден. От тогава той води своята борба с общината. Относно това дали там е хранилище отговора е Да, само че в положителния смисъл на думата. Развъдник изрично не е. Що се отнася до това дали има учредения за изказванията, дано всеки самичък си направи изводите...

Добросъвестен ли е Гренцке при развъждането на кучетата и имате ли данни, че е допустимо да ги употребява, с цел да натрупа пари в банковата си сметка, без да е наясно по какъв начин се ръководи сходно място, което в едно ваше изявление нарекохте концлагер за кучета? Можем ли да приказваме за корист с добрината на донорите?

Благодаря за този въпрос. Така ми давате опция да кажа и позитивни неща.
Бойко не постоянно е бил подобен. Той на фундаментално равнище е добър човек. И аз желая да имам вяра, че ще откри правилния път. Направил е и доста добрини без значение от подбудите. Есента, когато разбра, че ще бутат противозаконните му постройки той ни предложи да влезем в ръководството на фондацията му, с цел да има някаква опция да се избави от непостижимите санкции, актове и нарушавания. Но след това се осъзна, че това е края на схемите и по този начин няма да има достъп до банковата сметка. Тогава и приключи нашата история с Бойко Гренцке, по негов избор. А ние си прибрахме от там поверените му от нас кученца.
Пак по негово искане и край.
Моята сурова рецензия към него е единствено за неприятното даже незаконно ръководство на тази благородна идея . Ще прибавя, че за мен всички приюти са като концлагер за кученцата и би трябвало да създадем опция - и ще я създадем.
Всеки добър човек по собствен метод подарява, едни с време други със познания, трети със средства. И тази доброта постоянно е с чиста съвест и е над всичките неволи. Никой шарлатанин или самозванец не може с това да злоупотреби, може единствено да се похаби пробвайки. Господ си знае работата:)

Има ли осиновени кучета от приюта на Гренцке и работи ли той по този въпрос?

Има осиновени кучета от там, само че са съдействали за това положително дело единствено доброволци. Той не знае даже къде отиват. Неговата съществена, ежедневна активност е благодарение на някой, небрежно да заредят с храна и вода, да метнат изпражненията през оградата... О щях да не помни, и той да се снима за фейсбук групите. Всеки работил с него повече от месец в годините го е зачеркнал вечно. Нелепо е по какъв начин доброжелателни хора му гледат всеки ден видео обръщението за помощ, по какъв начин пък никой не се сеща да го пита, къде са ти тези 70 кучета за, които твърдиш че се грижиш и ни искаш помощ. Не се ли чудят, щом е незает с какво е толкоз ангажиран по през целия ден. Тя рухва неговата скица единствено от обикновения въпроса, къде е описът с кучетата налични в приюта?!?

Ако вие управлявате приюта, какво бихте трансформирали и какво ще посъветвате донорите и доброволците, които обичат кучетата и оказват помощ от сърце?

Ние първоначално нямахме желание да се занимаваме с приюти, а работещите, да са на наша прехрана. За жал такива ние не открихме. За да спазим законовите разпореждания регистрирахме незабавно фондация, и взехме три огромни терена до градове, където се знае, че има централизация на бездомни кучета. След като сме подготвени с разрешителните, започваме на два от тях да сътворяваме паркове за гледане на кучета до момента в който използваме нашите канали за осиновяване.
Ето за предходната година успяхме да подарим 114 кучета и доста се гордеем с това. Само 6 са през доброволци помагащи на Бойко.

Отделно от това се захванахме да пишем и детско образователно пособие за градините и до трети клас. Целта е да променим мисленето за бездомните животни. И редом с останалото сътворяваме платформа за деца, по този начин ще могат да осиновяват виртуално кученце. Ето Ви един елементарен метод да научават потребни препоръки и да натрупат значими привички.

Има и още доста, само че тук ще се спра.
Вижте от страни постоянно е елементарно да се сочи с пръст, кой, какъв брой е сбъркал. Това, което липсва е положителният образец и по тази причина ще си разреша в умозаключение да съветвам донорите да не стопират с добрините си да трансформират средата към по положително. Дядо ми споделяше, че вероятно имаме, какво да научим от кучетата, да вземем за пример по какъв начин бързо, да се прости и какво е чиста обич!
Благодаря ви, господин Борисов.

Управлението на приюта е в ръцете на Гренцке, дали той ще разсее подозренията към метода, по който го прави е въпрос, чийто отговор чакаме. Дали ще предприеме стъпки към узаконяването му, с цел да отхвърли всевъзможни подозрения за злоупотреби -също. Но казусът с кучетата в регионалния център е сериозен и общинска администрация е безапелационна: Бизнес с четириногите на територията на общината няма да допуснем. .. тъй като Благоевград е на неговите поданици и те би трябвало да живеят умерено, а не в боязън за живота си, сбълсквайки се с глутници кучета, които безсъвестни стопани, или псевдо фенове съзнателно пускат по улиците на града... Очаквайте продължение...
Петя Колева