На 3 май държавната власт на Ню Йорк прие закон,

На 3 май държавната власт на Ню Йорк одобри закон, който изисква публичните снабдители на електрическа енергия да преминат към 100% възобновима сила до 2030 година Това значи, че шест газови централи, които генерират към 20% от електрическата енергия на най-големия американски град, ще спрат работа. Още по тематиката АЕЦ 11:15 ч. От 20-и до 22 юни над 130 панелисти от 10 страни ще вземат участие в конференцията Green Week, проведена от Dir.bg и 3E-News за трета поредна година. Днес в света има няколко стотин дребни градове, които се зареждат напълно от възобновими енергийни източници (ВЕИ), в това число Аспен и Бърлингтън (САЩ), Квебек (Канада), множеството градове в Коста Рика, Норвегия, Исландия и други страни, където делът на възобновимата сила надвишава 95% от общата създадена сила. Най-големият град с чиста сила е Сидни с над 5.3 милиона души. Властите на австралийския мегаполис съумяха да реализират впечатляващите съвсем 100% през 2020 година, макар обстоятелството, че страната създава голямо количество евтини въглища. Ето и осемте доста огромни градове в света, които желаят да са откажат от „ мръсна “ сила до 2050 година: 1. Мюнхен, Германия Столицата на Бавария има за цел да приключи прехода към възобновима сила до 2025 година, като изцяло отстрани изкопаемите горива за произвеждане на топлота. Властите в Мюнхен правят огромна работа от 2014 година, когато отделиха повече от 9 милиарда евро за създаване на възобновими енергийни източници. Оттогава в района са се появили към 60 слънчеви, вятърни и водноелектрически централи, а делът на чистата сила в енергийния баланс на мегаполиса е достигнала 90%. Градските управляващи, обаче, срещнаха компликации при покриването на останалите 10% от производството с ВЕИ. Факт е, че търсенето на сила непрестанно нараства заради развиването на пазара на електрически транспортни средства, като в това време земята за създаване на нови електроцентрали действително завърши. Поради това Мюнхен би трябвало да влага в " зелени " мощности в чужбина, по-специално в скандинавските страни. Но и там пораждат проблеми - да вземем за пример норвежците стачкуват против нови вятърни паркове, които безпокоят елените и нарушават обичайния метод на живот на саамите - радикално население на северната част на Скандинавския полуостров, известна още като Лапландия. 2. Сан-Франциско, Съединени американски щати След спечелването на изборите за пръв път през 2008 годна за кмет на Сан Франциско и по-късно през 2019 година за губернатор на Калифорния Гавин Нюсъм си е сложил за цел да приведе Сан Франциско към възобновими източници до 2030 година За тази цел е планувано създаването на нови планове в региона на слънчевата, вятърната, геотермалната и водната сила. Администрацията на Сан Франциско е създала няколко стратегии, ориентирани към понижаване на зависимостта на бизнеса от стандартните горива. Например CleanPowerSF разрешава на бизнеса бързо да премине към зелена сила, като не употребява мрежата в града, която включва електричество от източници на газ (14%) и други невъзобновяеми източници (4%). В момента по-голямата част от производството на електрическа енергия е от ВЕИ (64%) и атомни електроцентрали (18%). Всички публични здания в Сан Франциско минаха напълно към закупуване на зелена сила през 2019 г. 3. Окланд, Новая Зеландия През пролетта на 2022 година новозеландските управляващи оповестиха желанието си да трансферират освен столицата си Окланд, само че и останалата част от страната към ВЕИ. Предвижда се енергийният преход да завърши до 2030 година Днес делът на " чистите " източници в енергийния баланс на островната страна доближава 76%. Други 16% идват от производството на газ, до момента в който въглищата генерират към 5% от електрическата енергия и топлината. Останалите 3% идват от разнообразни екологични източници като биогорива. За да реализира задачата, министър-председателят на Нова Зеландия Джасинда Ардърн разгласи старта на няколко огромни държавни плана на обща стойност над 100 милиона $, в това число основаването на Ara Ake Corporation за създаване на екологични технологии и построяването на мрежа за зареждане с водород. 4. Атланта, Съединени американски щати Властта в града показа проект за цялостен преход към възобновима сила до 2035 година преди четири години. По това време делът на " чистите " източници в енергийния баланс на Атланта беше единствено 6%, до момента в който въглищата и природният газ представляваха повече от 62%, нуклеарната сила - 27%, останалите 5% бяха генерирани от водноелектрически централи. Според градската администрация, развиването на възобновимата сила е възпрепятствано от законодателни ограничавания, ниска социална осведоменост за изгодите от „ зелената “ сила, както и неналичието на финансиране. Беше призован съвет от специалисти за реформиране на енергийната промишленост в Атланта. Той следи напредъка на огромна стратегия - управляващите отстраняват съществуващите бариери пред построяването на нови уреди за възобновима сила, издават " зелени " облигации, с цел да поддържат енергийните компании и всеобщо понижават налозите за тях. 5. Ванкувър, Канада Амбициозният проект на града за прекосяване към възобновима сила включва цялостно унищожаване на изкопаемите горива до 2050 година За да реализират това, държавните чиновници ще би трябвало да създадат тектонични промени в производството - през днешния ден газът и петролните артикули съставляват 69% от цялата сила. Останалата част идва от водноелектрическа сила (27%) и биогорива (3%), като вятърът и слънчевата сила съставляват по-малко от 1%. За да реализира задачата, Ванкувър възнамерява да усили гъстотата на жилищата и да сътвори нови мрежи, захранвани от топлинна сила посредством канализационни тръби, както и посредством индустриални процеси. Сега частните къщи съставляват към 80% от цялото градско жилищно застрояване, а управляващите чакат до 2050 година техният дял да намалее до 10-15%, задължавайки притежателите на останалите здания независимо да ги трансферират към слънчева и вятърна електрическа енергия в допълнение към силата от общинската мрежа. 6. Стокхолм, Швеция Шведската столица изпреварва личните си стратегии в региона на устойчивото развиване. Първоначално градът планираше последователно да спре изкопаемите горива доникъде на 21 век, само че по-късно реалокира тази цел за 2040 година Към момента на пускане на зелената промяна през 2014 година стандартните източници съставляват към 30% от цялото генерирано електричество. Основата на " мръсното " потомство бяха котлите на въглища и газ, както и инсталациите за изгаряне на боклуци. До 2018 година техният дял е понижен до 25%, до момента в който възобновимата сила съставлява 54% от общото произвеждане на сила, други 9% са обезпечени от нуклеарните централи, а останалите 12% са генерирани посредством потребление на топлота от промишлени и други енергоемки процеси. Планът за зелен преход на Стокхолм включва превръщане на остарелите котли в града към биогориво, последователно унищожаване на колите с мотори с вътрешно горене, подмяна на електроцентрали, работещи с въглища, с вятърна сила, комбинирана със предпазване на сила, и прекосяване от изгаряне към преработване, с цел да се компенсира загубата на сила посредством модернизиране на електрическите мрежи и повишение на енергийния клас на постройките. 7. Франкфурт, Германия Властите на немската финансова столица взеха решение да стартират пренасочването на града към потребление на възобновима сила още през 2012 година, представяйки проект. Според него, преходът би трябвало да завърши доникъде на века. В същото време в този момент повече от половината от потреблението на сила във Франкфурт е топлинна сила, която е 88% генерирана от „ мръсни “ източници: делът на газа е 70%, други 18% се обезпечават от други типове гориво, в това число изгаряне на отпадък. Останалите 12% идват от ВЕИ и изкопаеми горива. По този метод главните задания на Франкфурт бяха преоборудването на газовите котли и систематичното понижаване на потреблението на електрическа енергия - до 2050 година се възнамерява да бъде понижено на половина от равнището през 2012 година Очаква се към 50% от цялата нужна на града сила да се генерира в неговите граници с помощта на слънчеви електроцентрали, а другата половина ще се създава в близките региони. 8. Йокохама, Япония Най-големият пристанищен град в Страната на изгряващото слънце реши да премине към възобновима сила относително неотдавна - съкратена тактика за енергиен преход се появи едвам през 2020 година Властите на мегаполиса не разкриват детайлности, като се концентрират върху обстоятелството, че тя би трябвало да бъде приключена до 2050 година, а производството на топлинна сила и транспортният бранш ще бъдат преориентирани към водород и биогорива. Текущият дял на възобновимите енергийни източници в енергийния баланс на Йокохама, както и предпочитаните вектори за развиване на " зеленото " произвеждане също не се разкриват. Известно е единствено, че повече от 90% от силата се възнамерява да бъде закупена от източници отвън града, включително в морето. В същото време в Япония силата, генерирана от съоръжения за изгаряне на боклуци, към момента се класифицира като възобновима сила. Така в края на 2020 година управляващите на страната оповестиха, че постройката на кметството на Йокохама е изцяло трансферирана на „ чисти “ източници, до момента в който в реалност се зарежда от локалния инсинератор. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------ Събитието е проведено от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с план ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", Енергео, Българска банка за развиване, Електроенергиен систематичен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди АД, Институт " Големи данни в интерес на интелигентното общество " (GATE), DEVIN, Българска федерация на индустриалните енергийни потребители " (БФИЕК), Kaufland. се реализира с медийната поддръжка на Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.