Отбелязваме 150 години от рождението на полк. Борис Дрангов
На 3 март се навършват 150 гoдини от рождението на именития бунтовник и боен възпитател полк. Борис Дрангов.
В негова памет бяха поднесени венци на паметника му в Парка на военната академия Г.С. Раковски в София.
Организатори на поклонението бяха от Национално обединяване на десницата.
На събитието участваха внучката на полковника Райна Дрангова, правнучката му и праправнукът му Ангел Георгиев.
" България през днешния ден най-вече има потребност от персони и герои, които да сплотяват, а не да разделят. Полковник Дрангов е бил същински татко за своите бойци. Той е " грабвал “ хората и всички са вървели след него, без да се преценяват, че непосредствено се излагат на противниковите снаряди и патрони. Дрангов е един високо честен човек и това най-добре личи от писмото, което изпраща до своята брачна половинка тогава, когато отпътува за Македония, с цел да взе участие в Илинденско-Преображенското въстание. За да спасиш личността, би трябвало да спасиш обществото “, споделя Дрангов и това звучи доста настоящо и през днешния ден, както са настоящи и думите от защитната му тирада пред военния арбитражен съд по един скърпен и безрезултатен развой против него: " За да просперира България на нея са ѝ нужни нравствени великани, мъже волни, предприемчиви, храбри, упорити, възторжени идеалисти, смели до безумие, влюбени в Отечеството до фанатизъм “, напомни историкът Горан Благоев, член на Републиканци за България и водещ на предаването " Памет без отминалост " на телевизия " Евроком ".
Кой е Борис Дрангов?
Подполковник Борис Стоянов Дрангов е роден в Скопие на 3 март 1872 година Завършва Военното учебно заведение през 1895 година с XVI-ти Випуск. Негови съвипускници са Георги (Гоце) Делчев от Кукуш, Петър Стаматов и други видни дейци на национално-освободителното придвижване на българите от Македония и Одринско. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) води чета в Плавица планина, Султан-Тепе и Кратовско, подполковник Борис Дрангов е пълководец и предподавател във Военното на Негово Величество Училище. През Балканската война (1912-1913) служи като началник-щаб на 1-ва пехотна Софийска бригада (1-ви Софийски и 6-ти Търновски пехотни полкове). Сражава се в боевете при Селиолу, Гечкенли и Чаталджа. По време на Междусъюзническата война (1913) се бори против сръбските войски при Бубляк и Бела паланка. По време на Първата международна война (1914-1918) е пълководец на 5-ти пехотен Македонски полк в боевете при Криволак, Чичовските височини, Удово, Богданци и Гевгели. През 1916 година е назначен за шеф на Школата за запасни подпоручици в Скопие, подготвила над 1200 офицерски претенденти, измежду които цвета на българската интелигенция, социална и политическа мисъл през идващите пет десетилетия от историята на България. През септември 1916 година е назначен за началник-щаб на 1-ва пехотна Софийска дивизия по време на акцията в Добруджа и Румъния. На 25 февруари 1917 година е назначен за пълководец на 9-ти пехотен Пловдивски полк. Загива на 26 май 1917 година на Битолския фронт, в сектора на Завоя на река Черна.
Подполковник Борис Дрангов оставя след себе си десетки военно-педагогически творби, отдадени на духа на армията и на правилата на възпитанието на българските офицери и бойци, измежду които и военния катехизис на строевите офицери " Помни войната! ", както и " Юнаци, изпълнете клетвата! ", " Подробна стратегия за образованието на младите бойци и канонири " и други.. В памет на подполковник Борис Дрангов три български села носят неговото име - Дрангово, Петричко, Дрангово, Пловдивско и Дрангово, Кърджалийско, а по вековните буки и канари на Беласица и до през днешния ден може да се прочете войнишката благодарност, изсечена с военен нож: " Аз служих при Дрангов!... "
В негова памет бяха поднесени венци на паметника му в Парка на военната академия Г.С. Раковски в София.
Организатори на поклонението бяха от Национално обединяване на десницата.
На събитието участваха внучката на полковника Райна Дрангова, правнучката му и праправнукът му Ангел Георгиев.
" България през днешния ден най-вече има потребност от персони и герои, които да сплотяват, а не да разделят. Полковник Дрангов е бил същински татко за своите бойци. Той е " грабвал “ хората и всички са вървели след него, без да се преценяват, че непосредствено се излагат на противниковите снаряди и патрони. Дрангов е един високо честен човек и това най-добре личи от писмото, което изпраща до своята брачна половинка тогава, когато отпътува за Македония, с цел да взе участие в Илинденско-Преображенското въстание. За да спасиш личността, би трябвало да спасиш обществото “, споделя Дрангов и това звучи доста настоящо и през днешния ден, както са настоящи и думите от защитната му тирада пред военния арбитражен съд по един скърпен и безрезултатен развой против него: " За да просперира България на нея са ѝ нужни нравствени великани, мъже волни, предприемчиви, храбри, упорити, възторжени идеалисти, смели до безумие, влюбени в Отечеството до фанатизъм “, напомни историкът Горан Благоев, член на Републиканци за България и водещ на предаването " Памет без отминалост " на телевизия " Евроком ".
Кой е Борис Дрангов?
Подполковник Борис Стоянов Дрангов е роден в Скопие на 3 март 1872 година Завършва Военното учебно заведение през 1895 година с XVI-ти Випуск. Негови съвипускници са Георги (Гоце) Делчев от Кукуш, Петър Стаматов и други видни дейци на национално-освободителното придвижване на българите от Македония и Одринско. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) води чета в Плавица планина, Султан-Тепе и Кратовско, подполковник Борис Дрангов е пълководец и предподавател във Военното на Негово Величество Училище. През Балканската война (1912-1913) служи като началник-щаб на 1-ва пехотна Софийска бригада (1-ви Софийски и 6-ти Търновски пехотни полкове). Сражава се в боевете при Селиолу, Гечкенли и Чаталджа. По време на Междусъюзническата война (1913) се бори против сръбските войски при Бубляк и Бела паланка. По време на Първата международна война (1914-1918) е пълководец на 5-ти пехотен Македонски полк в боевете при Криволак, Чичовските височини, Удово, Богданци и Гевгели. През 1916 година е назначен за шеф на Школата за запасни подпоручици в Скопие, подготвила над 1200 офицерски претенденти, измежду които цвета на българската интелигенция, социална и политическа мисъл през идващите пет десетилетия от историята на България. През септември 1916 година е назначен за началник-щаб на 1-ва пехотна Софийска дивизия по време на акцията в Добруджа и Румъния. На 25 февруари 1917 година е назначен за пълководец на 9-ти пехотен Пловдивски полк. Загива на 26 май 1917 година на Битолския фронт, в сектора на Завоя на река Черна.
Подполковник Борис Дрангов оставя след себе си десетки военно-педагогически творби, отдадени на духа на армията и на правилата на възпитанието на българските офицери и бойци, измежду които и военния катехизис на строевите офицери " Помни войната! ", както и " Юнаци, изпълнете клетвата! ", " Подробна стратегия за образованието на младите бойци и канонири " и други.. В памет на подполковник Борис Дрангов три български села носят неговото име - Дрангово, Петричко, Дрангово, Пловдивско и Дрангово, Кърджалийско, а по вековните буки и канари на Беласица и до през днешния ден може да се прочете войнишката благодарност, изсечена с военен нож: " Аз служих при Дрангов!... "
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ