На 3 март България възкръсва, но на 22 септември тя

На 3 март България възкръсва, само че на 22 септември тя става пълноценна. Макар и в мощно орязани етнически граници, България става пълноценна самостоятелна страна точно на днешния 22 септември през 1908 година.

Отвъд рамките на България по това време остават обширни територии с преобладаващо население от етнически българи – в Одринска Тракия, Южните Родопи и Беломорието до цяла Македония, с трите й дяла – Пирински, Вардарски и Егейски.

От денят на независимостта – 22 септември 1908 година картата на България наподобява по този начин:

Това се счита за един от най-дръзките независими политически и държавни актове в българската история – Съединението на Източна Румелия и Княжество България, българите още веднъж показват силата на единството и вярата в личните си сили.

Този ден се отбелязва като формален държавен празник и е знак на смяната в международно-правния статут на България.

Той демонстрира трансформацията на България от васална страна в свободен и върховен индивид на интернационалните връзки. Това е късото сведение за Деня на Независимостта, което даже българските възпитаници по света научават от учебниците по история. Всяка година обаче преоткриваме голямото значение на този незабравим за историята ден, като се опитваме да го съизмерваме с останалите дати, възприети като знаци на възродената след петвековно османско господство България.

През комплицираната плетеница от обстоятелства, събития, персони и световни политически процеси ни превеждат историците. „ Денят на Независимостта е един от най-важните празници за българите, защото това е денят на постигането на пълноценна държавност “ – описа историкът проф. доктор Николай Кънев – зам.-ректор по научноизследователската и художественотворческата активност на Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “.

„ В всеобщото схващане на напред във времето е датата на Освобождението на България от 5-вековното османско господство. Но въпреки и тогава България да възкръсва, тя още е непълноценна страна, васална на Високата врата, непълноправен интернационален индивид. Денят на Независимостта (1908 г.) е датата, в която България става страна в цялостния смисъл на думата, тъй като не е подчинена на никого другиго, не заплаща налог на своя сюзерен, както е било преди този момент – на Османската империя. Така че 22 септември е денят, когато би трябвало да се усещаме изключително горди, че съумяваме да реализираме такова нещо. “

В центъра на събитията по това време е българският княз Фердинанд, дружно с министър-председателя Александър Малинов. На тях изискуем Манифеста, който князът прочита в църквата „ Св. 40 Мъченици “ в старопрестолната столица на България Търново.

„ С оповестяването на Независимостта Фердинанд от княз става цар на българите, само че и нещо също толкоз значимо – за българския народ с този акт идва пълноценната независимост и в това време този Манифест има за цел да направи препратки към онази част от българите, които са останали отвън рамките на свободна България “ – изяснява проф. Николай Кънев:

„ В последна сметка нашето национално обединение така или другояче не се случва заради превратностите на историческата ни орис, както и поради грешките на нашата дипломация, само че също и поради ползите на Великите сили. Независимо, че в един или различен миг избрана Велика мощ би могла да застане зад българската страна, тя го прави предвид на своите моментни ползи. Никога великите сили не са заставали зад идеята на българското обединяване. Цялата тази фантазия за обединяване на българите, тъй като това не е единствено политика, а национална фантазия, в последна сметка не се случва и в това няма нищо необичайно. Историята ни демонстрира, че огромната политика не е обвързвана със справедливостта. На нас доста ни се желае да е по този начин, само че за жалост ползите на огромните играчи, както и на по-малките, доста постоянно деформират справедливостта и не разрешават тя да се извърши. “

Историците постоянно приказват за елементи от историческите събития, само че проф. Николай Кънев се стопира на световната карта в геополитическите ползи. Там той вижда повода за краха на българската фантазия:

„ Никой няма интерес от обединена България, тъй като обединена България не е просто огромна, както нормално се подчертава върху тази опасност. Проблемът не е толкоз с размера и силата на страната, казусът е в това, че една обединена България би се трансформирала в незаобиколим фактор в европейската политика по чисто геополитически и стопански аргументи. Една обединена България – от Дунавската делта до Беломорска Тракия и с непосредственост до подстъпите на Адриатическо море, на процедура значи, че нито международната търговия към Европа и към Близкия Изток може да заобиколи България, нито политическите ползи на другите играчи на международната сцена могат да се осъществят, без да се регистрира ролята на България. “

SafeNews

избра особено за читателите си една позабравена българска ария „ Янтра на Струма тихом приказва “ в осъществяване на Детско-юношески фоллорен отбор „ Гусларче “. Уникален запис от към този момент далечната 1990 година

Източник: БНР – Радио България