На 3 март България ще отбележи 140-години от Освобождението от

...
На 3 март България ще отбележи 140-години от Освобождението от
Коментари Харесай

Историкът академик Константин Косев пред „Труд“: През 1878 година Русия ни помогна да възкръснем

На 3 март България ще означи 140-години от Освобождението от турско иго и възобновяване на държавността си. Макар в последните години поради политическата обстановка да се вършат опити за нов или по-различен прочит на събитията тогава, обстоятелствата не могат да бъдат скрити. За най-важните неща в тази война и някои прикривани истини с години беседваме с един от водещите български историци акад. Константин Косев .


– Академик Косев, подготвена ли е била Русия да води война с Турция преди 140 години, довела до Освобождението ни от турско иго?
– Войната през 1877-1878-а в действителност е била неизбежна. Но ще уточня, че Руско-турската война е извънредно нежелателна за царя и съветското държавно управление. Това е най-спорната война и Русия не е подготвена да води война. Нито стопански, нито финансово, нито военно. По някакъв метод съветската войска даже е невъоръжена.

– Как по този начин е невъоръжена, какво имате поради?
– Ще ви дам следния образец за илюстрация. С огромно предпочитание да се бие против турците в България идва 20-годишният княз Николай Яшвил, който е племенник на военачалник Гурко. Но с цел да пожалят младежа, го пращат в Източния отряд, където няма военни дейности – в Попово, Разград, четириъгълника Шумен-Варна-Силистра-Русе. Писмата на младия княз са издадени в книга на Българска академия на науките и в едно от тях той написа до баба си: „ Бабо, пристигнах да видя същинска война, само че тук ме третират като малко дете, и все ме пращат в щаба при комендантите, където няма война. Искам да ида при вуйчо ми. ” Князът разказва по какъв начин берат плодове от градините и към този момент си е намерил другар – турчин, който му подарил същинска пушка. Това става тъкмо през лятото на 1877 година Руската войска тогава е въоръжена със остарели пушки. А царят афишира войната от немай къде на 24 април 1877 година Тя обаче не стартира незабавно, а след три месеца.

– Защо? Нали една война нормално се стартира за да бъде сюрпризиран съперникът.
– Да, по този начин е. И в тази ситуация даже се дава опция на съперника да направи укрепителни уреди и по Дунавския бряг, и по Стара планина. Офанзивата стартира чак на 27 юни при Свищов. Междувременно Генщаба три пъти трансформира проекта на войната, което приказва за огромно съмнение. Първия път главнокомандващият Николай Николаевич споделя: „ Война до дъно. Крайна цел: Цариград! ” Обаче министър-председателят Горчаков дава отговор: „ Не, няма да можем да водим такава война, ние ще водим война проформа – до Балкана, по-късно турците ще се уплашат и ще желаят помирение. ” Николай Николаевич като вижда това, прави скандал и отива при Александър II: „ Каква е тази война, какво е това нещо? ” И царят подрежда да се направи различен проект – война до дъно, война до Цариград.

– Но до момента в който се двоумят в проекта за войната, тя би трябвало да се приготви дипломатически. Как работи съветската дипломация?
– Много необичайно, публична Русия работи в концепцията – война до Балкана. Затова, когато стартират договарянията с Австрия, съветските представители подписват скрито съглашение, че бъдещата война, както и да приключи, няма да докара до формиране на огромна славянска страна на Балканите. Освен това бъдещият мир ще бъде координиран с съперниците (Западните държави) на Русия по Източния въпрос и толкоз. Австрия се задължава да не отваря фронт в тила на съветската войска, а за премия ще получи Босна и Херцеговина. В същото време, би трябвало да се обезпечи и Англия.

– И по какъв начин става това?
– Още на 20 май 1877 година канцлерът и външен министър княз Горчаков написа писмо до съветския дипломат в Лондон граф Шувалов да се срещне с външния министър лорд Дерби и да му каже, че Русия ще води проформа война – и то до Балкана, както и че това ще бъде война от името на силите, подписали Цариградския контракт. Тоест, Русия няма други планове – тя ще води дребна война и ще направи една военна проява. И тази нота е връчена на Дерби. Главнокомандващият Николай Николаевич схваща за това и подвига заплашителен скандал. „ Как по този начин? Каква е тази дребна война? Ние ще водиме война ли или не? ”

– Руският цар по какъв начин реагира?
– Цар Александър II е мек човек и незабавно подрежда да се обадят на Шувалов да не връчва нотата. Но е късно – тя към този момент е дадена. Ето по какъв начин Русия още преди да стартира военните дейности авансово се ангажира, че бъдещият кротичък контракт ще бъде координиран дружно с съперниците, с всички участници в Цариградската конференция (1876-1877).

– Но нещата въпреки всичко се трансформират, не стават тъкмо по този начин?
– Руският дипломат в Турция военачалник Игнатиев, който взе участие в договарянията, не е от държавното управление. Той се подчинява, само че работи в името на военната партия на генералите и на славянофилите. Тя е доста мощна и графът е една от водещите фигури в нея. Той работи по свое убеждение. Русия печели войната с Турция с огромен напън.

– Обяснете за какво – кой какви неточности позволява?
– Генерал Гурко с 12 000 души се насочват към Южна България – потеглят през Търново за Стара Загора, като с тях е и българското опълчение – нещо нечувано. При Стара Загора те търпят ужасно проваляне и няколко десетки хиляди българи бягат дружно с съветските войски зад Балкана. Това е несполучлив ход за съветското командване. Следващата насилствена неточност е при обсадата на Плевен. Добре, че турската войска на Сюлейман паша не съумява да си открие път натам. Всъщност той не е никакъв боен, а един стихотворец от Сорбоната, който прави същинска полуда – с фронтална офанзива желае да мине през хребета на Стара планина за по-бързо и по този начин да се озове в помощ на обсадената войска на Осман паша в Плевен. Сюлейман би трябвало да мине през Хаинбоаз, и русите, заели прохода, го чакат там. Затова на връх Шипка са единствено българското опълчение и два съветски полка – Брянски и Орловски. Битката там е била безусловно на ръба. Но за благополучие върхът е удържан.

– Обсадата на Плевен е другата значима и решителна част от войната.
– Обсадата на Плевен продължава три месеца. Там се дават повече от 30 000 жертви – руснаци, румънци, финландци, поляци и други Атаките са три. От основно значение за изхода там е една огромна неточност на турците. Най-въоръжената турска войска – елитна, от няколко десетки хиляди души, която е в четириъгълника Силистра-Русе-Варна и Шумен, си стои на мястото и не мърда. Въобще не идва на помощ при обсадата на Плевен. Когато по-късно викат главнокомандващия Абдул Керим паша на съд, го питат: „ Ти какво правиш там?! Защо не удари русите в тил? ” И той споделя: „ Не можех да допускам, че това е същинска война… ” Всъщност обясненията му са: „ Мисля, че както през всичките предходни войни до момента, руснаците ще дойдат от североизток през Добруджа. И не мога да допускам, че са тръгнали да ни атакуват с 200 000 души ”.

– Излиза, че турците губят войната и поради неприятна тактика?
– Да, турците в действителност губят войната от нелепост. След рухването на Плевен ситуацията се усложнява. Руснаците знаят, че турците, които са доста съвременно въоръжени, всеки миг могат да дойдат. Неизвестността е цялостна и тогава Гурко взема решение въпроса – това е и поантата на войната. В този сериозен миг – средата и края на декември, ген. Гурко взема решение да мине Стара планина и да влезе в Южна България през Арабаконак. Този ход е необикновен за военната история! Това е блестяща интервенция, обвързвана с доста старания и жертви. Той изненадва турците, когато един ден се появява във Враждебна и те са напряко смаяни. София е огромен град, само че в него няма военни елементи. И нито могат да трансферират елитни войски, нито да създадат нещо друго. Русите влизат в София на 4 януари и съвсем незабавно продължава към Пловдив и Одрин. Руската войска по същото време, отпред с военачалник Радецки, пробива турските позиции при Шипка-Шейново. Пътят към Стара Загора и Одрин е отворен. Точно в същото време стартират договарянията за помирение.

– Значи военачалник Гурко обръща войната?

– Да, той е индивидът, който взема решение войната. Това е записано във всички документи, даже немското командване го поздравява. Това са блестящи резултати, които нямат казус във военната тактика! Да минеш Балкана през януари в този мраз е нещо ужасно. Тук доста оказват помощ и българите, които са водили руснаците по всякакви пътеки.

– Обратът във войната става факт.

– При това състояние на 19 февруари 1878 година съветските войски към този момент са пред Цариград. И граф Игнатиев, който е умел посланик, заплашил турците, че би трябвало да се съгласят на изискванията, които той предлага. След толкоз жертви и кръв слагаме условия – да бъде съединена, да се сплоти в единна страна Санстефанска България. И той прави този план по поръчка на цар Александър II. Както си му е редът, отива в Петербург да го съгласува с него. Междувременно той към този момент е чул за договарянията, които се водили във Виена и в Лондон, за тънките сметки, само че се прави, че не знае, тъй като никой не му го е споделил публично.

– Какви са реакциите на съветския цар след предложенията на граф Игнатиев?
– Когато графът му демонстрира основанията на мирния контракт, Александър II се усмихва, подписва го, само че показва подозрения дали този план ще могат да го наложат. Канцлерът Горчаков пък го подписва даже без да го огледа и споделя – действайте. Граф Игнатиев се връща и в Сан Стефано подписва мирния контракт. Няколко часа преди да постави подписа си обаче, получава загадка телеграма от Горчаков, в която се споделя: „ Генерале, договорът, който следва да подпишете, ще бъде единствено един прелиминален/предварителен протокол. Истинският кротичък контракт ще следва в бъдеще. ” Графът е доста сърдит и засегнат от тези долни игри. Той същински се тормози какво ще стане в случай че българите научат, че това не е същинският контракт и ще има различен.

– Значи глобите от страна на Великите сили са били наложителни?
– Да, тогава след всяка война, без значение кой води война, Великите сили би трябвало да я глобяват, т.е. да препотвърдят мирния контракт. Нашият контракт трябвало да се препотвърди в Берлин. Притесненията са основателни и питат канцлера Горчаков: „ Какво ще стане в този момент, когато българите научат тази работа, ще стане доста неприятно. Ние почнахме войната с желанието да се покажем, да си запазим репутацията, въздействието пред българите като техен правилен съдружник и настойник. Това крие огромна заплаха да рухне концепцията за Дядо Иван. ” И знаете ли какво е дал отговор този влъхва? Казал е: „ Още по-добре. Защото тези българи ще видят по какъв начин ние се борим на Берлинския конгрес в интерес на тяхната Санстефанска България, ще видят кой е против нас и нашият престиж тогава ще нарасне още повече. ” И в действителност от позиция на съветските ползи те съумяват да си запазят въздействието до ден сегашен.

– Въпреки опитите да се наложат антируски настроения у нас, а и на Балканите, множеството хора не престават да симпатизират на Русия. Защо?
– Защото всички Балкански нации получиха своите страни, в това число и ние – българите, с помощта на съветската военна помощ. И колкото и да са били имперски упоритостите на Русия, желанието й да ни помогне е било откровено. Да, правилно е, че те водят война и за себе си, за репутацията на Русия. Славянофилството там е ужасно мощно. Но истината е, че Русия оказва помощ на България да възкръсне, да възвърне своята държавност. И това не може да бъде забравено в никакъв случай, колкото и в този момент да се вършат сходни опити.

– А по какъв начин се демонстрира Германия през войната?
– В хода на бойните дейности Германия се демонстрира като предан сътрудник. В Берлин със удовлетворение реагират на съветските бойни триумфи, изключително по отношение на успеха при Плевен. Канцлерът Ото декор Бисмарк дружно с немското държавно управление абсолютно утвърждава подписания на 3 март 1878 година кротичък контракт в Сан Стефано.

– Всъщност Бисмарк е единственият политик в Европа, който мечтае за тази война.
– Да. И има нещо доста забавно. На Цариградската конференция, на която Русия е изолирана и решенията пропадат, великият везир Мидхат паша се опасява да не стартира война. Той отива в съветското посолство и споделя: „ Вие слепи ли сте, не виждате ли, че Бисмарк ви тласка към война. ” Убеден в това, той моли в писмо-послание Бисмарк за прошка. Обръща се не към Петербург, а към Берлин, което е любопитен ход на огромен общественик. Но Бисмарк не му обръща никакво внимание, продължава с натрапчива пропаганда към съветския цар Александър II да стартира войната неотложно. „ Ще пазя вашия гръб от Запад (Австро-Унгария), в случай че някой посмее да се намеси с военна мощ. Пари в случай че ви трябват, аз съм отсреща. Оръжие в случай че ви би трябвало, доброволци – отсреща съм. Аз ще бъда вашият секундант във войната, ще поема отбраната на съветските ползи по време на войната с Османската империя “, споделя Бисмарк. И тъкмо в деня на подписването на Санстефанския кротичък контракт в публична тирада пред Райхстага той тъкмо обрисува границите на българския етнос съгласно картата на Хайнрих Киперт, която съответствува с границите на Санстефанска България.

– Но в Лондон и Виена са на друго мнение и ни прецакват?
– Прецакват ни поради Русия. Австро-Унгария и Англия уверено възразяват против Санстефанския контракт. Те намерено заплашват Русия с военна интервенция. Руската дипломация е принудена за взаимни отстъпки и моли Бисмарк за подпомагане като безпристрастен съдия в почналите договаряния. Русия няма задоволително сили и капацитет да подсигурява решенията на Цариградската конференция. Но доколкото техните ползи разрешават да си запазят репутацията, това го реализират. И протичащото се в този момент на Балканите е наследство от тъкмо тези събития, за които говорихме.

Нашият посетител


Акад. Константин Косев е роден е през 1937 година в Дупница. Завършва история в Софийския университет. Специализира в Мюнхен и Бон. Заместник-директор на Института по история на Българска академия на науките и на Единен център по история на Българска академия на науките (1973-1978). През 1990 година е министър на националната култура и вицепремиер. Депутат във Велико народно събрание. Заместник-председател на Българска академия на науките (1996-2007).
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР