Навършват се 6 години от смъртта на Пламен Горанов
На 3 март 2019 година се навършват 6 години от гибелта на Пламен Горанов. Пламен е роден през 1976 година и приключва Варненския стопански колеж, а по-късно и Стопанската академия в Свищов. До гибелта си е имал компания за височинна изолираност в Добрич.
Самозапалва се на 20 февруари 2013 година, по време на митингите от началото на 2013, откакто насочва искане за „ оставка на Киро и всички общински съветници до 17 ч. на 20 февруари 2013 година “.
Преди да почине Пламен Горанов няколко пъти декларира, че желанието му не е било да се самоубива. Според най-близките му другари Пламен умира заради неточност в проекта си и не е желал да се самоубива. Според заявление на прокуратурата Пламен Горанов е горящ при спор с защитата на община Варна. Въпреки че бяха публично поискани от близки и другари на Пламен, записите от камерите пред община Варна не бяха споделени с обществото, даже и след привършване на следствието месеци по-късно.
Според голям брой източници, до момента в който е горял, Пламен Горанов е викал „ Киро, Киро, през днешния ден трябваше да съм в Анталия… “ и също по този начин е носил със себе си афиш с надпис „ Оставка на Киро и целия Общински съвет до 17.00 часа на 20.02.2013 година “. Непосредствено след запалването плакатът е спретнат от чиновник на общината и след това е възложен на следствието.
Докато е в болничното заведение, няколко апела за кръводаряване за Пламен Горанов се появяват в медиите и обществените мрежи, на които се отзовават над 300 души.
С изгаряния от към 80% по цялото тяло, почива на 3 март 2013 година към 20:30 ч. във Варненска Военноморска болница.
След самозапалването и гибелта на Пламен Горанов кметът Кирил Йорданов е подложен на мощен публичен напън, който довежда до неговата оставка. Общинският съвет обаче отхвърля да подаде оставка макар последвалия цивилен напън.
На видеозапис, публикуван в медиите и обществените мрежи след това, Пламен Горанов декларира: „ Освен държавното управление, мисля, че във Варна главният провинен за този митинг е ТИМ “.
Често бива сравняван с Мохамед Буазизи, самозапалил се и дал начало на Арабската пролет, и Ян Палах, самозапалил се по време на Пражката пролет.
Пламен Горанов е вторият самозапалил се по време на избухналите митинги през 2013 година. На 18 февруари 2013 година 26-годишният Траян Маречков първи се самозапалва на една от основните улици във Велико Търново оставяйки предсмъртно писмо с думите „ Давам живота си за народа, фамилията и България с вярата, че политиката и държавното управление ще подобрят стандарта на народа “.След Пламен Горанов, на 26 февруари 2013 година в Раднево се самозапалва 53-годишният Венцислав Василев, а на 13 март 51-годишен мъж се възпламенява пред президентството.
Единственият непосреден негов родственик и правоприемник е татко му. Има доста родственици от второ коляно.
На 5 март 2013 година варненци стартират издигането на камара от камъни пред централния вход на община Варна, която общинските управляващи се пробват безрезултатно да отстранен.
Датата 6 март 2013 година, три дни след гибелта му, е оповестена за ден на народен печал.
На признателен молебен за помиряване на българския народ, за благополучие и за превъзмогване на всички обществени и стопански проблеми в страната българският патриарх Неофит споделя: „ Потресени бяхме от трагичната орис на младеж, който в обезверен опит за смяна загуби живота си...Християнската и човешката ни съвест не може да мълчи пред предизвикването на достигналия необятни размери обществен митинг. Обществото ни претърпява дълбока рецесия, рецесия на отношението ни към живота, към света, към близък “.
На 1 април също пред Община Варна 70-годишната Елена Златева се пробва да се самозапали от обезсърчение заради беднотия и отказана обществена помощ от Общината.
На 21 октомври 2013 година в редакциите на българските медии е получена информация от Районната прокуратура, Варна по досъдебното произвеждане, водено във връзка със гибелта на Пламен Горанов.
Самозапалва се на 20 февруари 2013 година, по време на митингите от началото на 2013, откакто насочва искане за „ оставка на Киро и всички общински съветници до 17 ч. на 20 февруари 2013 година “.
Преди да почине Пламен Горанов няколко пъти декларира, че желанието му не е било да се самоубива. Според най-близките му другари Пламен умира заради неточност в проекта си и не е желал да се самоубива. Според заявление на прокуратурата Пламен Горанов е горящ при спор с защитата на община Варна. Въпреки че бяха публично поискани от близки и другари на Пламен, записите от камерите пред община Варна не бяха споделени с обществото, даже и след привършване на следствието месеци по-късно.
Според голям брой източници, до момента в който е горял, Пламен Горанов е викал „ Киро, Киро, през днешния ден трябваше да съм в Анталия… “ и също по този начин е носил със себе си афиш с надпис „ Оставка на Киро и целия Общински съвет до 17.00 часа на 20.02.2013 година “. Непосредствено след запалването плакатът е спретнат от чиновник на общината и след това е възложен на следствието.
Докато е в болничното заведение, няколко апела за кръводаряване за Пламен Горанов се появяват в медиите и обществените мрежи, на които се отзовават над 300 души.
С изгаряния от към 80% по цялото тяло, почива на 3 март 2013 година към 20:30 ч. във Варненска Военноморска болница.
След самозапалването и гибелта на Пламен Горанов кметът Кирил Йорданов е подложен на мощен публичен напън, който довежда до неговата оставка. Общинският съвет обаче отхвърля да подаде оставка макар последвалия цивилен напън.
На видеозапис, публикуван в медиите и обществените мрежи след това, Пламен Горанов декларира: „ Освен държавното управление, мисля, че във Варна главният провинен за този митинг е ТИМ “.
Често бива сравняван с Мохамед Буазизи, самозапалил се и дал начало на Арабската пролет, и Ян Палах, самозапалил се по време на Пражката пролет.
Пламен Горанов е вторият самозапалил се по време на избухналите митинги през 2013 година. На 18 февруари 2013 година 26-годишният Траян Маречков първи се самозапалва на една от основните улици във Велико Търново оставяйки предсмъртно писмо с думите „ Давам живота си за народа, фамилията и България с вярата, че политиката и държавното управление ще подобрят стандарта на народа “.След Пламен Горанов, на 26 февруари 2013 година в Раднево се самозапалва 53-годишният Венцислав Василев, а на 13 март 51-годишен мъж се възпламенява пред президентството.
Единственият непосреден негов родственик и правоприемник е татко му. Има доста родственици от второ коляно.
На 5 март 2013 година варненци стартират издигането на камара от камъни пред централния вход на община Варна, която общинските управляващи се пробват безрезултатно да отстранен.
Датата 6 март 2013 година, три дни след гибелта му, е оповестена за ден на народен печал.
На признателен молебен за помиряване на българския народ, за благополучие и за превъзмогване на всички обществени и стопански проблеми в страната българският патриарх Неофит споделя: „ Потресени бяхме от трагичната орис на младеж, който в обезверен опит за смяна загуби живота си...Християнската и човешката ни съвест не може да мълчи пред предизвикването на достигналия необятни размери обществен митинг. Обществото ни претърпява дълбока рецесия, рецесия на отношението ни към живота, към света, към близък “.
На 1 април също пред Община Варна 70-годишната Елена Златева се пробва да се самозапали от обезсърчение заради беднотия и отказана обществена помощ от Общината.
На 21 октомври 2013 година в редакциите на българските медии е получена информация от Районната прокуратура, Варна по досъдебното произвеждане, водено във връзка със гибелта на Пламен Горанов.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ