10 въпроса за Руско-турската освободителна война (тест)
На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, сегашен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан кротичък контракт сред Русия и Османската империя. С него се поставя завършек на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) и се основава още веднъж българската страна след близо 500-годишно османско господство.
Със Санстефанския кротичък контракт България възкръсва още веднъж на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Договорът, от една страна, взема решение казуса с легитимността на българската държавност, а от друга – е безапелационно доказателство за българското териториално наличие на Балканския полуостров.
От 1888 година 3 март се чества като Ден на Освобождението на България от османско господство. Еднократно като формален празник денят е маркиран през 1978 година във връзка 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става формален празник, а с решение на Великото Народно заседание от 5 март 1990 година датата е оповестена за народен празник.
Колегите от вестник „ 24 часа “ помолиха шефа на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров да приготви родолюбив тест с забавни обстоятелства и условия към Освободителната война 1877-78 година
– ВЪПРОСИТЕ –
1. Как се назовава през днешния ден градчето Сан Стефано, където е подписан мирният контракт, влезнал в историята като “Санстефански ”?
2. Кой, по кое време и къде взема решение за възобновяване на българската страна?
3. Защо се постанова войната?
4. Кога е оповестена войната?
5. На какъв брой фронта се води войната и с какви сили от съветска страна?
6. Къде и по кое време русите минават за първи път Дунав?
7. Коя е най-голямата войска на турците?
8. Защо публицистите в Русия писали през зимата на 1878 година, че войната е извоювана от българските биволи?
9. От какви народности са воините от съветската войска, сражавали се за свободата ни?
10. Как са избрани границите на Санстефанска България? 
– ОТГОВОРИТЕ –
1. Днес селцето е погълнато от разрасналия се Истанбул и е квартал на града – Йешилкьой.
2. Цариградската конференция на Великите европейски сили (Великобритания, Франция, Германия, Италия, Австро-Унгария, Русия). Тя се състояла в Истанбул в края на 1876 година и планува не една, а две български страни със столици София и Търново, разграничени почти по меридиана Искър – Места.
3. Отказът на султана да извърши решението на Великите сили, направено по един недодялан и безсрамен метод, постанова военно осъществяване на решението.
4. На 12 април 1877 година
5. Войната се води на два фронта – Дунавски и Кавказки. На Дунав руси нападат с 260 хиляди души, а в Кавказ със 117 хиляди Освен това на Дунав русите имат на своя страна 7 500 опълченци, към 30 000 български четници, 20 000 румънски бойци.
6. На 10 юни край Мачни (Северна Добруджа) от корпуса на военачалник Цимерман. Едва след пет дни военачалник Драгомиров форсира Дунав при Свищов.
7. Армията на Мехмед Али паша в четириъгълника замъци Шумен – Силистра – Варна – Русе. Тя наброява 125 000 бойци.
8. При зимното прекосяване на Балкана ненадейно се извила вихрушка и затрупала с триметров сняг старопланинските проходи. Руските конни артилерийски впрягове не могли да теглят и даже да удържат оръдията по тесните и заледени пътища. Тогава българите довели биволите си.
Огромните животни теглели оръдията като перца из старопланинските усои без особени старания. Този номер повтаряме и през Балканската война, когато освен оръдията ни, само че и обозите с храни и муниции се поемат от биволски впрягове, оказали се извънредно ефикасни в калта на Източна Тракия.
9. От всички нации на съветската империя. Ето за какво е неточност да каним при тържествени празнувания единствено публични представители на Русия, Украйна, Финландия, Полша и Румъния. Би трябвало и на Литва, Латвия, Естония, Беларус, Грузия, Армения. Дори и на Туркестан, който взе участие със специфична конна дивизия от доброволци, които апропо са мюсюлмани.
10. По границите на църковната област Българска екзархия ”. Международната общественост счита, че границите й маркират българското етническо землище.
Автор: проф. Божидар Димитров
Текстът е оповестен на 03.03.2016 година в уеб страницата 24chasa.bg
