3/3/1878 е първата хибридкару.бг?
На 3 март 1878 година е подписан Санстефанският кротичък контракт, който възвръща българската държавност след съвсем половин хилядолетно спиране.
Как се стига до документа, поставил завършек на османската власт на север от Стара планина и на последната Руско-турска война?
Османската империя през втората половина на ХIХ век към този момент не е онази могъща мощ от три епохи по-рано. Икономиката в страната, която се простира върху Азия, Европа и Африка, затъва. Опитите за промени в стопанството, политиката и войска се оказват ялови и на страната се лепва етикета "Болния човек на Балканите ".
Сътресенията във владенията на султана се отразяват отрицателно на християните в империята, които са главните данъкоплатци. Бунтовете и въстанията в Европейска Турция следват едно след друго и всяко надигане е смазвано с кръв. Да напомним Априлското въстание от 1876 година
Избиването кара православните славяни да се извърнат за помощ към огромния северен брат
Русия
В неустойчивостта на Османската империя Санкт Петербург вижда опция за реванш. Унизената след Кримската война (1853-1856 г.) Русия счита да си възвърне позициите си и да реализира най-мечтаната си цел – завладяване на Истанбул и определяне на надзор върху проливите, свързващи Черно и Средиземно море.
Управляващите в Русия не желаят да вадят горещите кестени със свои ръце. На тях им би трябвало и съдружник против Портата на Балканите. Въпросът е
Кой?
В търсене на асистент в града на река Нева стартират да ползват метода на изключенията. Въпросът е кой и против каква цена даде ще (не) едно рамо. Политическата карта на Югоизточна Европа тогава не е в интерес на Русия.
В Румъния ръководи немската династия Хохенцолерн-Зигмаринен, в Сърбия господства проавстрийската княжеска фамилия Обренович, а шефът на дребната Черна гора - Никола Негош, макар че получава постоянно пари от Русия, може във всеки миг да се обърне към друга страна, в случай че получи по-добро финансово предложение. В Гърция обстановката също не е удобна за Русия. В Атина трайно се е открил главният съперник на Русия и страж №1 на целостта на Османската империя – Англия.
Еврика!
Вероятно са извикали в Русия, когато са разбрали, че българите може да станат маша в ръцете на Петербург и стартира подготовката за войната.
Големият северен славянски брат още през лятото на 1876 година реализира съглашение с Австро-Унгария, с което разделят наследството на Болния човек. Виена признава правата на Русия върху Бесарабия, а Петербург дава зелена светлина на австроунгарски дейности в Босна и Херцеговина. Половин година по-късно двете европейски империи подписват и загадка сделка. Виена декларира, че ще пази неутралитет при възможна Руско-турска война, а Петербург, че няма да основава огромна славянска страна на Балканите.
Дипломатическите старания за спокойно контролиране на обстановката в Европейска Турция също
Удрят на камък
Провалът на Посланическата конференция в Цариград, на която Портата афишира, че Османската империя има Конституция, даваща равни права на всички хора на трите континента, проваля форума. Отказът на Истанбул да одобри настояванията на Австро-Унгария, Англия, Франция, Русия, Германия и Италия през зимата на 1876/77 година дават сигнал за Руското-турска война.
Императорът на Русия Александър II афишира войната на Османската империя на 24 април 1877 година в Кишинев и бойните дейности стартират. Първите сражения избухват на Кавказкия фронт още след прочитането на манифеста.
Въпросът е за какво?
В публични съветски документи се показва, че маневрите във високопланинските, към момента заснежени и труднопроходими, региони имат цел да отклонят аскера от азиатската защита на Истанбул. Може би и да е по този начин, само че самото споменаване на името на града на два континента демонстрира същинската последна цел на Русия.
Активната война на Балканския фронт стартира едвам през лятото с прекосяването на река Дунав край Свищов на 27 май. Времето на началото на дейностите на съветската войска слага въпроса дали Освободителната война в действителност е целяла основаването на българска страна. Защото да вземем за пример форсирането на Дунав не станало по-рано, когато метеорологичните условия са били по-добри, спрямо времето в Кавказ.
За съответните бойни дейности и безспорния подвиг на знайни и незнайни български опълченци, съветски и румънски воини е писано доста. Подвизите са безчет. В същото време обаче се затъмняват закононарушенията и несполуките на руснаците. Малко се приказва за еврейските погроми, осъществявани от казаците.
Плевенската епопея е триумф за съветското и румънското оръжие. В същото време се не помни, че ръководителят на защитата Сюлейман паша пази града с месеци, нанася обилни вреди в жива мощ и техника, прави дръзки опити да пробие блокадата и Плевен пада едвам когато Едуард декор Тотлебен стартира да ползва последните достижения на тогавашната военна инженерна мисъл.
Подвигът на опълченците на Шипка без подозрение е образец за всеотдайност и
Героизъм
Жертвите обаче се дължат на неприятно разузнаване. Руски отряд оповестява за обилни подразделения на османската постоянна войска и башибозуци в региона на прохода Елена-Твърдица.
Информацията обаче се оказва мощно пресилена и в действителност главното ядро на османците се намира завършек на старопланинския връх, който става сцена на кървави сражения през август 1877 година Българите и руснаците дават много жертви. Като любопитен факт може да се спомене, че тогава ходът на войната е бил на крачка от
Обрат
Група въоръжени черкези съумяват да минат на север от Балкана, тъкмо зад руско-българския гръб, и вземат решение да атакуван неприятелите си на идващия ден. Тогава обаче идват частите на Фьодор Радецки, които поставят на 11 август завършек на Шипченската епопея.
Опожаряването на Стара Загора и избиването на жителите на града по актуалните стандарти е военно закононарушение. В същото време зверството е наказателна акция против офанзивите на съветската конница южно от Балкана, когато военните дейности даже на север от Стара планина не са били в интерес на християните.
Новата 1878 година е щастлива за християнското оръжие. През януари в Одрин е подписано помирение, а на 3 март в истанбулското предградие Сан Стефано и договорът, който поставя завършек на въоръжения спор, лишил живота на към 100 000 души от двете страни на фронтовата линия.
Нумерология
Датата 3 март не е определена инцидентно. Тогава Негово Величество Александър II чества 22 години от възкачването си на престола. На същата дата през 1865 година царят подписва декрета за освобождението на крепостни селяни в страната, за което получава прякора Освободител. Няма подозрение, управникът на най-голямата по повърхност страна в света е желал да си направи подарък пред вратите на стремежи от всеки негов предходник и правоприемник Цариград.
Документът планува относително скромни териториални придобивки за Русия (Бесарабия и елементи от днешна Турция). В контракта е заложено и възобновяване на българската страна в Мизия, Тракия и Македония.
В историята постоянно има едно
Но
което обръща каруцата. Договорът е прелиминарен и той дефинира от кое място би трябвало да се отдръпват воините на султан Абдул Хамид. Османската войска напуща и така наречен Четириъгълник - крепостите Шумен, Русе, Силистра, Варна със 75 00 бойци в тях. В региона на тези мощно укрепени гарнизони до края на войната не се появява нито един съветски боец.
В Санкт Петербург не считат и не основават огромна славянска страна на Балканите. Но стръвта е хвърлена и с военните дейности от 1877-1878 година, и с обещанието за Велика България, а съчетанието на дейни бойни дейности и агитация се назовава хибридна война. Ето за какво евентуално България е първото опитно поле на съветските хибридки. Стръвта, пусната в предградието на Истанбул, е причина за провалянето на България в Първата международна война. А България, водена от едно от най-русофобските държавни управления – това на лекар Васил Радославов, през 1915 година се съюзява против
Освободителката
си с Австро-Унгария, Германия и Османската империя за постигането на заветната цел - Сан Стефанска България, се хваща на пуснатата от Санкт Петербург преди 140 години въдица. Някои четиринадесет десетилетия по-късно към момента се могат да се отскубнат хладната хватка на топлото заричане Санстефанска България.
Как се стига до документа, поставил завършек на османската власт на север от Стара планина и на последната Руско-турска война?
Османската империя през втората половина на ХIХ век към този момент не е онази могъща мощ от три епохи по-рано. Икономиката в страната, която се простира върху Азия, Европа и Африка, затъва. Опитите за промени в стопанството, политиката и войска се оказват ялови и на страната се лепва етикета "Болния човек на Балканите ".
Сътресенията във владенията на султана се отразяват отрицателно на християните в империята, които са главните данъкоплатци. Бунтовете и въстанията в Европейска Турция следват едно след друго и всяко надигане е смазвано с кръв. Да напомним Априлското въстание от 1876 година
Избиването кара православните славяни да се извърнат за помощ към огромния северен брат
Русия
В неустойчивостта на Османската империя Санкт Петербург вижда опция за реванш. Унизената след Кримската война (1853-1856 г.) Русия счита да си възвърне позициите си и да реализира най-мечтаната си цел – завладяване на Истанбул и определяне на надзор върху проливите, свързващи Черно и Средиземно море.
Управляващите в Русия не желаят да вадят горещите кестени със свои ръце. На тях им би трябвало и съдружник против Портата на Балканите. Въпросът е
Кой?
В търсене на асистент в града на река Нева стартират да ползват метода на изключенията. Въпросът е кой и против каква цена даде ще (не) едно рамо. Политическата карта на Югоизточна Европа тогава не е в интерес на Русия.
В Румъния ръководи немската династия Хохенцолерн-Зигмаринен, в Сърбия господства проавстрийската княжеска фамилия Обренович, а шефът на дребната Черна гора - Никола Негош, макар че получава постоянно пари от Русия, може във всеки миг да се обърне към друга страна, в случай че получи по-добро финансово предложение. В Гърция обстановката също не е удобна за Русия. В Атина трайно се е открил главният съперник на Русия и страж №1 на целостта на Османската империя – Англия.
Еврика!
Вероятно са извикали в Русия, когато са разбрали, че българите може да станат маша в ръцете на Петербург и стартира подготовката за войната.
Големият северен славянски брат още през лятото на 1876 година реализира съглашение с Австро-Унгария, с което разделят наследството на Болния човек. Виена признава правата на Русия върху Бесарабия, а Петербург дава зелена светлина на австроунгарски дейности в Босна и Херцеговина. Половин година по-късно двете европейски империи подписват и загадка сделка. Виена декларира, че ще пази неутралитет при възможна Руско-турска война, а Петербург, че няма да основава огромна славянска страна на Балканите.
Дипломатическите старания за спокойно контролиране на обстановката в Европейска Турция също
Удрят на камък
Провалът на Посланическата конференция в Цариград, на която Портата афишира, че Османската империя има Конституция, даваща равни права на всички хора на трите континента, проваля форума. Отказът на Истанбул да одобри настояванията на Австро-Унгария, Англия, Франция, Русия, Германия и Италия през зимата на 1876/77 година дават сигнал за Руското-турска война.
Императорът на Русия Александър II афишира войната на Османската империя на 24 април 1877 година в Кишинев и бойните дейности стартират. Първите сражения избухват на Кавказкия фронт още след прочитането на манифеста.
Въпросът е за какво?
В публични съветски документи се показва, че маневрите във високопланинските, към момента заснежени и труднопроходими, региони имат цел да отклонят аскера от азиатската защита на Истанбул. Може би и да е по този начин, само че самото споменаване на името на града на два континента демонстрира същинската последна цел на Русия.
Активната война на Балканския фронт стартира едвам през лятото с прекосяването на река Дунав край Свищов на 27 май. Времето на началото на дейностите на съветската войска слага въпроса дали Освободителната война в действителност е целяла основаването на българска страна. Защото да вземем за пример форсирането на Дунав не станало по-рано, когато метеорологичните условия са били по-добри, спрямо времето в Кавказ.
За съответните бойни дейности и безспорния подвиг на знайни и незнайни български опълченци, съветски и румънски воини е писано доста. Подвизите са безчет. В същото време обаче се затъмняват закононарушенията и несполуките на руснаците. Малко се приказва за еврейските погроми, осъществявани от казаците.
Плевенската епопея е триумф за съветското и румънското оръжие. В същото време се не помни, че ръководителят на защитата Сюлейман паша пази града с месеци, нанася обилни вреди в жива мощ и техника, прави дръзки опити да пробие блокадата и Плевен пада едвам когато Едуард декор Тотлебен стартира да ползва последните достижения на тогавашната военна инженерна мисъл.
Подвигът на опълченците на Шипка без подозрение е образец за всеотдайност и
Героизъм
Жертвите обаче се дължат на неприятно разузнаване. Руски отряд оповестява за обилни подразделения на османската постоянна войска и башибозуци в региона на прохода Елена-Твърдица.
Информацията обаче се оказва мощно пресилена и в действителност главното ядро на османците се намира завършек на старопланинския връх, който става сцена на кървави сражения през август 1877 година Българите и руснаците дават много жертви. Като любопитен факт може да се спомене, че тогава ходът на войната е бил на крачка от
Обрат
Група въоръжени черкези съумяват да минат на север от Балкана, тъкмо зад руско-българския гръб, и вземат решение да атакуван неприятелите си на идващия ден. Тогава обаче идват частите на Фьодор Радецки, които поставят на 11 август завършек на Шипченската епопея.
Опожаряването на Стара Загора и избиването на жителите на града по актуалните стандарти е военно закононарушение. В същото време зверството е наказателна акция против офанзивите на съветската конница южно от Балкана, когато военните дейности даже на север от Стара планина не са били в интерес на християните.
Новата 1878 година е щастлива за християнското оръжие. През януари в Одрин е подписано помирение, а на 3 март в истанбулското предградие Сан Стефано и договорът, който поставя завършек на въоръжения спор, лишил живота на към 100 000 души от двете страни на фронтовата линия.
Нумерология
Датата 3 март не е определена инцидентно. Тогава Негово Величество Александър II чества 22 години от възкачването си на престола. На същата дата през 1865 година царят подписва декрета за освобождението на крепостни селяни в страната, за което получава прякора Освободител. Няма подозрение, управникът на най-голямата по повърхност страна в света е желал да си направи подарък пред вратите на стремежи от всеки негов предходник и правоприемник Цариград.
Документът планува относително скромни териториални придобивки за Русия (Бесарабия и елементи от днешна Турция). В контракта е заложено и възобновяване на българската страна в Мизия, Тракия и Македония.
В историята постоянно има едно
Но
което обръща каруцата. Договорът е прелиминарен и той дефинира от кое място би трябвало да се отдръпват воините на султан Абдул Хамид. Османската войска напуща и така наречен Четириъгълник - крепостите Шумен, Русе, Силистра, Варна със 75 00 бойци в тях. В региона на тези мощно укрепени гарнизони до края на войната не се появява нито един съветски боец.
В Санкт Петербург не считат и не основават огромна славянска страна на Балканите. Но стръвта е хвърлена и с военните дейности от 1877-1878 година, и с обещанието за Велика България, а съчетанието на дейни бойни дейности и агитация се назовава хибридна война. Ето за какво евентуално България е първото опитно поле на съветските хибридки. Стръвта, пусната в предградието на Истанбул, е причина за провалянето на България в Първата международна война. А България, водена от едно от най-русофобските държавни управления – това на лекар Васил Радославов, през 1915 година се съюзява против
Освободителката
си с Австро-Унгария, Германия и Османската империя за постигането на заветната цел - Сан Стефанска България, се хваща на пуснатата от Санкт Петербург преди 140 години въдица. Някои четиринадесет десетилетия по-късно към момента се могат да се отскубнат хладната хватка на топлото заричане Санстефанска България.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ