Подпоручик Григор Загорски – необходимият офицер на Втори Струмски полк
На 3-и март цяла България чества своето избавление и основаване, този миг, въпреки и постоянно да намира мотиви да се иронизира, разрешава да сме една от многото самостоятелни страни, тъй като дано не забравяме, че в историята сме ставали очевидци освен на заличаването на територии, само че и за изтриването им от историята. Не е належащо да даваме образци, само че откакто тази земя ни е съхранила и е дала сили на нашите предшественици да се борят и отхвърлят оня ярем, който цели V века са носили, тогава е редно и ние да уважим този кървясъл труд. По подигравка на ориста, 3-и март е един необикновен двоен празник.
Със сигурност датата 3 март 1878 година е специфична, само че дано не забравяме, че на същата през 1886 година ще подпишем и Букурещкия контракт, с който независимо ще сложим завършек на още един спор. Този път е извоюван от нашата войска, което може да се счита и за едно от първите бойни кръщенета, довели до внимание и самопризнание на качествата, за които всяка една друга страна би мечтала. Ето за какво желаеме да насочим вниманието към един от тези родни бойци, които в края на XIX век вземат участие в това стълкновение.
Григор Петров Загорски е роден на 20 януари 1862 година в Берковица. Баща му е един от заможните хора по това време – Хаджи Петър и влага доста за образоването и изучването на своя наследник. След като родният град дава всичко, с което разполага, а това се оказва повече от задоволително, откакто през 1879 година Григор е признат във Военното учебно заведение и единствено 3 години по-късно го приключва с чин подпоручик. Малко по-късно е причислен в 3-та Радомирска тайфа, която по-късно влиза в командването на Струмския полк. За младия поручик Загорски се споделя, че разполага с една изключителна немска придирчивост и армията освен го обича, само че и постоянно го дава за образец. Младият боец е изключително непосредствен и прецизен към всяко едно условие, като значително е подготвен да потвърди своите качества пред началниците си.
Скоро е изработен дружинен адютант и носи тази отговорност до 30 август 1885 година След отдръпването на съветските офицери, идвало ред на българските да заемат свободните места. Григор Загорски също получава сходен влиятелен пост. По това време никой не чака от родната войска да показа каквито и да било качества. Подпоручици да стават офицери е казус, който рядко се случва, освен това множеството са без военен опит, а и въпреки в идващите години страната да изпраща на образование във Франция и Италия тъкмо тези фрагменти, първоначално това решение се гледа с подигравка. Това, което съперникът пропущал е фактът, че в родната войска по това време, боецът освен се гордеел, че заема своята служба, само че и показал висока доза национализъм, за която нито чин, нито премия, имали някакво значение. И доказателството за тези каузи идва благодарение на Сръбско-българската война, в която младите бойци би трябвало да създадат своето първо, само че не и последно знамение. След зачисляването на офицерите, Григор Загорски е изпратен към турската граница покрай Кюстендил.
Изненадващото нахлуване бързо трансформира проектите на родната войска и скоро неговият полк е изпратен да посрещне сръбските нападатели. Първото бойно кръщене на Струмския полк се случва на Трънските позиции, където новите сили оказват помощ за отбраната на Сливница. На 5-и ноември Загорски получава команда да нападне по левия фланг съперника при село Мало-Малово, с цел да обезпечи задоволително добра позиция на десния фланг и да обезврежда бъдещите офанзиви. Много по-късно самият капитан Бандерев признава, че я извършва с голям риск, изключително откакто към момента не е знаел какво тъкмо да чака от съперника. Ротата е поведена точно от него в офанзива, а асистент офицерите, в това число и Загорски потеглят след него. Редно е да отбележим, че българските елементи подценяват неприятелския огън и с цената на животи са готови да вземат позицията. Именно при тази маневра поручикът е ранен в лявата си ръка. Неговите бойни приятели описват, че до идващото скривалище освен не издал вопъл, само че и съумял умерено да извади забрадка, с която да се превърже.
При идната маневра, доближава без проблеми, само че шансът свършва до тук. Григор Загорски продължава да съкратява дистанцията до съперника, само че към този момент всяка крачка се заплаща с повече и повече противников попадения Вторият патрон го удря в десния крайник, това очевидно трансформирало походката му и темпото, само че нищо повече. Едва 3-ят патрон поставя завършек на живота му, откакто го пронизва в гърдите. Осъзнавайки, че борбата и животът ще приключат тъкмо тук, той приканва фелдфебела, на който дава своята армейска шашка – тип шпага и го моли да не го оставят на вражеска територия. Последните му думи са „ Искам да ме заровите в наша земя. “. Фелдфебелът извършил тези заръки и още същият ден тялото на Загорски е занесено в Сливница, а на другия ден – 6 ноември е заровен в църквата.
Загубата му се отразила злокобно на останалите бойни приятели, които занапред желали да отмъщават и както към този момент знаем, имали този късмет. Вестта идва в Берковица и фамилията изначало отхвърля да повярва. Родната майка на Григор Загорски желае да замине за фронтовата линия и да ревизира дали това не е неточност. За жал нямало такава. Единственото, което Хаджи Петър прави е да напише депеша на Княз Александър, която гласи следното:
„ Ваше Височество!
След новата година, благопожелавам Ви, успеха над неприятеля на славянството. Вашето име ще гърми в историята.
Ваше Височество! Вие въздигнахте Българския народ пред Европа, да се свали; Вие встъпихте в рода на праотците ни; Крум, Симеон, Самуил, Асен и Шишман; Вас няма да не помни Българският народ и Вашата обичана и предводителствена Българска армия. Тя извърши своята задача, а с нея дружно извърши думата и клетвата за Княза и Отечеството, моят обичан наследник, Ваш Подпоручик Григор Петров Загорски, от Струмския полк, който за отечеството падна жертва при Сливница на 5-и ноември. Нека Всевишния подари на Ваше Височество дълги години и славно царуване над Сан-Стефанска България. “
„ Да живее Ваше Височество и Българският народ. Амин “.
Рабат Ви: Х. Петър Х. Илиев. “
Малко по-късно Княз Александър връща отговор, посредством секретарят си господин Тъпчилещов, със следната депеша:
„ Негово Височество извънредно прочувстван от прелестната ви депеша, Ви изрича своите съболезнования за геройската гибел на сина Ви, Поручик Загорски, който под Сливница извърши своя дълг за честа и славата на отечеството. Негово Височество желае от душа Вам и на фамилията Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС), здраве и благоденствие през настаналата нова година. “
За да заяви за делото на сина си, Хаджи Петър изпраща и некролог за издание във вестник „ Зорница “:
„ Долуподписаният, съобщавам на почитаемите си другари, сродници и познайници, че изгубих вечно 24-годишният си обичан наследник, едничката ми вяра, по име Григорий Х. Петров Загорски, поручик от българската войска, който командваше рота във Втори Струмски полк. Той умря на 5-и ноември 1885 година при Сливница, в стълкновение за отбраната на столицата ни София. Той падна от три патрона, хвърлени от неприятелите на славянството.
На всички убити, както и на сина ми, дано бъде безконечна памет и лека пръст, тъй като героичен опазиха Отечеството ни. Нима остава друго на родителите му, с изключение на тъга и горест за до края на живота ни, с изключение на да речем: безконечна му памет и лека пръст. Бог да го елементарни! “
След време майката въпреки всичко отишла да види гроба на сина си в Сливница. Тя не повярвала, че нейният наследник лежи там и упорствала да се отвори ковчегът. До последно не желала да одобри обстоятелството, че е изгубила своя наследник. Както знаем в историята, нападателят скоро бил заставен освен да се отбранява, само че и да посрещне пикантен съперник, чиято мощ не била даже подозирана до този миг. Очевидно подпоручиците могат освен да станат положителни офицери, само че и да изпълнят службата си с цената на всичко.
Снимки: Wikipedia
