Има ли решение на българо-македонския спор?
На 3 и 4 декември, в Музея за модерно изкуство и библиотеката на Института за филантропични и обществени науки в Скопие, се организира с реща на учени от разнообразни области , които целят да намерят пътища за излизане от настоящия блокаж на връзките сред България и югозападната й съседка. Инициативата, финансирана от Вишеградския фонд и „ Германския фонд Маршал “, е дело на института хазаин с шеф Катерина Колозова и в нея вземат участие учени от Скопие, София, Атина, Варшава, Будапеща и Прага.
След двудневни представяния и ползотворни диспути, участниците стигнаха до потребността от изработването на ефикасна пътна карта за осъществяване на контракта сред двете страни. Водещо място да се отдаде на актуалните просветителни политики за да не се подхранва ксенофобия посредством образователното наличие, а самата история да не бъде част от някакъв правно обвързващ документ, защото историческите разногласия в никакъв случай не се вземат решение дефинитивно. Особено настойчиви бяха участниците в конференцията в рекомендацията си към двата Народното събрание оттук насетне да се въздържат от пробутване на документи, които да постановяват кое е „ историческа истина “, нарушавайки по този метод академичната независимост на двете научни общности. Как се стигна до тези изводи?
Инициативата
Целта на извършената среща бе да сътвори както политически, по този начин и социокултурен климат в двете страни, който ще способства за превъзмогване на сегашната невъзможност в българо-македонския спор. Идеята е в бъдеще да се построи мрежа от специалисти, която да изработят разнообразни сюжети спомагащи за превъзмогване патовата обстановка сред София и Скопие. Сред самодейностите се включват образуване на проучвания в обособени области, които да доведат до разработване на политически препоръки по отношение на разрешаване на културните спорове. Първоначалните планове са свързани с това да се систематизират най-хубавите образци от решение на минали разногласия и техните резултати да бъдат приложени за разрешаване на настоящия сред София и Скопие. Очаква се сходен метод да докара до подкопаване на политиката на „ червени линии “ превзела обществата и от двете страни на границата, като се слагат основите на мрежи за бъдещо съдействие посредством акции и обществени събития.
Ръководителят на самодейността Катерина Колозова обърна внимание при откриването, че предварителните планове са спорът сред София и Скопие да се интерпретира като културен , включващ историческите разкази за национално създаване – български и македонски. Смята се, че те могат да бъдат решени в изискванията на актуалната политика, а не като чисто историографски въпроси. Ето за какво с самодейността за срещи се търси и деполяризацията на обществената полемика сред двете страни, като се въвлекат в нея и интелектуалци от трети страни, които са минали към този момент през сходен развой. Всичко това ще бъде достигнато с открит спор, който да направи двете обществата чувствителни към избрани проблеми, само че също и посредством политически разбори, които да предлагат на политици и държавни ръководители вероятни решения .
Изнесените отчети
След откриването на срещата, първият отчет беше на Костас Дузинас, професор по право от Бъркбек колидж, Лондонски университет и ръководител на Института Никос Поланцас в Атина. В предишното той бе един от архитектите и моторите зад договарянията приключили с Преспанския контракт от 2018 година Неговото ревю беше отдадено на гръцкия път към контракта, както и на идеологията и политиката, които стоят зад този развой. Гръцкият академик очерта идеологическото конструиране на казуса за Македония в неговата страна, както и подхванатите стъпки на политическо, културно и научно ниво с цел да се надмогне националистическата идеология и потърси решение.
Спасимир Домарадски от Университета “Лазарски “ във Варшава се спря на напъните за помиряване през десетилетията, подхванати от Полша и Германия. Той обърна внимание на съответни знакови събития и политически жестове от 60-те години насетне, които са играли ролята на властни и въздействащи облици придвижили напред целия развой. Ето за какво, съгласно него, не трябва да се подценява и търсенето на различни исторически разкази, които да поддържат реализирането на процеса.
Габор Егри от Институт за модерна политическа история в Будапеща срещна аудиторията с ролята на историческия ревизионизъм при помиряването сред нациите, поставяйки акцентиране върху унгарско-словашкия случай. Той посочи обаче по какъв начин самото историческото помиряване най-често е на първо място резултат от избрана политическа воля. Егри срещна присъстващите и с нерадостната орис на направения преди към пет години унгарско-словашки учебник по история, който в последна сметка е бил спрян от разпространяване в учебните заведения поради отрицателна критика на националистически насочен маджарски историк.
В ревюто си Атанас Шарков се спря на практическото реализиране и развиване на актуалните национални цели от София и Скопие. Той предложи стъпки за създаване на многогодишна стратегия за доближаване посредством общ обществен фонд с без значение ръководство, който да се концентрира върху подготовка и реализация на смесени планове в голям брой области.
Гражданският деятел Методия Стойчески срещна аудиторията с използването на контракта от Преспа в областта на политиката на младите и направи относителен разбор на практиките в сходна политика с Гърция и България. От своя страна, Румен Даскалов, базирайки се на средновековното минало на Балканите, разкри тоталното разминаване сред българската и македонската историография, като двете страни не се схождат по нито един въпрос. Накрая той показа и редица хрумвания за доближаване на двата описа.
Михал Вит от Метропилитен Универеситет Прага, върховен откривател и шеф на Института за съвременно развиване в чешката столица се спря в своето ревю на събитието по какъв начин възприятието за принадлежност и еднаквост в района на Централна и Източна Европа, след разпадането на империите, се базира на етническа, а не на обществена основа. Ето за какво, посочи Вит, се раждат нови форми на шовинизъм и потребности за изложение на национални и районни идентичности, които работят в интервала и след 1989 година
Марта Шпала от Център за източни проучвания във Варшава се спря на опита за германо-полско помиряване, както и този на Полша за създаване на взаимни учебници по история с Украйна и Литва. Стана явен и неуспехът, на който и да било от тях да влезе в учебно заведение като главно, а освен като в допълнение пособие, което авангардни учители употребяват с по-мотивирани и напреднали възпитаници. Според полската изследователка историческите разногласия би трябвало да се вземат решение в границите на политическия развой, защото е невероятно една историческа комисия да доближи до обща и дефинитивна истина.
Българо-македонските приноси
Катерина Колозова и Александър Саздовски предложиха да се придвижи казуса от историографско на политическо ниво. Доколкото става дума за спор, който се отнася до историята, езика и наследството, той съставлява културен спор защото в основата му лежи боязън от „ културно заграбване “. Според тях политическите средства за разрешаването на този спор могат ненапълно да бъдат открити в член 7 на контракта от Преспа, постановяващ по какъв начин двете страни имат друго схващане на термините „ Македония “ и „ македонски “, които се отнасят към избрани исторически контексти и културно завещание. Заедно с това ударението би трябвало да бъде сложено върху просветителната политика като едно интердисциплинарно поле, а не посредством просто фокусиране единствено върху историята. Тук водещи биха могли да бъдат условията на ЮНЕСКО за учебниците и просветителната политика.
В личното си ревю акцентирах, че един от главните проблеми в българо-македонския спор потегля от възприемането на националната еднаквост като безконечна, а националната история като заветен роман, който един път основан не предстои на проверка. И от двете страни на границата участва мощно преживяването като жертва. Ето за какво за българите македонците им „ крадат историята “, а за последните, първите им отхвърлят съществуването, идентичността и езика.
И въпреки всичко, българо-македонския спор е друг и неповторим спрямо изложените нагоре случаи доколкото в нито един от тях не може да се откри такава степен на припокриване и презастъпване на историята, както с възрожденците, революционерите от Македония и присъединяване на ВМОРО в Първата международна война, като една неоспоримо българска иредентистка организация. Решение би могло да се откри при разбиране на един мироглед за идентичността, който да я преглежда като артикул на динамичност и структура, на едновременна дуалност и на раздвоение, а националната история като интелектуално построение направено от избрана вероятност, която обаче държи внимание за последната дума на науката и не си разрешава случайна интерпретация на обстоятелства или тяхното подправяне.
Македонският експерт класик Васко Цветковски обърна внимание, че българо-македонските връзки през последните години нямат като тласък никакво предпочитание за помиряване сред две страни, защото преди всичко те не са воювали между тях. Македония влиза в тези договаряния водена от предпочитание да стане в бъдеще член на Европейски Съюз, а България най-сетне да успее да отбрани „ историческата истина “, която счита, че от десетилетия е скрита от македонската гласност.
Заключителните рекомендации към политиците
В последна сметка се стигна до заключението, че двете страни би трябвало да създадат разграничаване сред културните, историческите и политическите категории на полемиката и съответните политики за разрешаване на разногласието. Сред тях водещо място се отдаде битката с ксенофобията подклаждана посредством образователното наличие, като се потвърдят неоспоримите връзки сред двата народа в историята, без значение дали тя се назовава „ споделена “ или „ обща “.
Отправи се подстрекателство към българският парламент да стане наясно, че член 1, алинея 5 от Декларацията му от октомври 2019 година е в несъгласие с контракта от Преспа за езика, само че даже и да не съществуваше последния, полезността на добросъседските връзки го изисква да се отбелязва езика на съседа, по този начин както той го назовава. Необходимо е и отменяне или смяна на декларацията на македонското заседание заради нейната „ националистическа прозаичност “, като това би трябвало да бъде направено в името на добросъседските връзки с България и като причина за влизане в Европейски Съюз.
Не на последно място се очерта потребността от инфраструктурни планове, които да подобрят трансграничните връзки и взаимното опознаване на двата народа. Нужно е още очебийно акцентиране да се сложи върху съдействието на младежта, като най-ефективна форма за културно помиряване.
Бъдещите събития в границите на самодейността занапред предстоят.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Стефан Дечев приключва история в Софийския университет „ Св. Кл. Охридски “. Специализира в Амстердамския университет и Централноевропейския университет в Будапеща. Бил е гост-преподавател в Университета Комплутенсе в Мадрид и Университета в Грац. Специалист е и създател на голям брой проучвания в полето на модерната и модерна българска история и историография. Преподава в Югозападния университет в Благоевград и Софийския университет.
Фейсбук конгрес
След двудневни представяния и ползотворни диспути, участниците стигнаха до потребността от изработването на ефикасна пътна карта за осъществяване на контракта сред двете страни. Водещо място да се отдаде на актуалните просветителни политики за да не се подхранва ксенофобия посредством образователното наличие, а самата история да не бъде част от някакъв правно обвързващ документ, защото историческите разногласия в никакъв случай не се вземат решение дефинитивно. Особено настойчиви бяха участниците в конференцията в рекомендацията си към двата Народното събрание оттук насетне да се въздържат от пробутване на документи, които да постановяват кое е „ историческа истина “, нарушавайки по този метод академичната независимост на двете научни общности. Как се стигна до тези изводи?
Инициативата
Целта на извършената среща бе да сътвори както политически, по този начин и социокултурен климат в двете страни, който ще способства за превъзмогване на сегашната невъзможност в българо-македонския спор. Идеята е в бъдеще да се построи мрежа от специалисти, която да изработят разнообразни сюжети спомагащи за превъзмогване патовата обстановка сред София и Скопие. Сред самодейностите се включват образуване на проучвания в обособени области, които да доведат до разработване на политически препоръки по отношение на разрешаване на културните спорове. Първоначалните планове са свързани с това да се систематизират най-хубавите образци от решение на минали разногласия и техните резултати да бъдат приложени за разрешаване на настоящия сред София и Скопие. Очаква се сходен метод да докара до подкопаване на политиката на „ червени линии “ превзела обществата и от двете страни на границата, като се слагат основите на мрежи за бъдещо съдействие посредством акции и обществени събития.
Ръководителят на самодейността Катерина Колозова обърна внимание при откриването, че предварителните планове са спорът сред София и Скопие да се интерпретира като културен , включващ историческите разкази за национално създаване – български и македонски. Смята се, че те могат да бъдат решени в изискванията на актуалната политика, а не като чисто историографски въпроси. Ето за какво с самодейността за срещи се търси и деполяризацията на обществената полемика сред двете страни, като се въвлекат в нея и интелектуалци от трети страни, които са минали към този момент през сходен развой. Всичко това ще бъде достигнато с открит спор, който да направи двете обществата чувствителни към избрани проблеми, само че също и посредством политически разбори, които да предлагат на политици и държавни ръководители вероятни решения .
Изнесените отчети
След откриването на срещата, първият отчет беше на Костас Дузинас, професор по право от Бъркбек колидж, Лондонски университет и ръководител на Института Никос Поланцас в Атина. В предишното той бе един от архитектите и моторите зад договарянията приключили с Преспанския контракт от 2018 година Неговото ревю беше отдадено на гръцкия път към контракта, както и на идеологията и политиката, които стоят зад този развой. Гръцкият академик очерта идеологическото конструиране на казуса за Македония в неговата страна, както и подхванатите стъпки на политическо, културно и научно ниво с цел да се надмогне националистическата идеология и потърси решение.
Спасимир Домарадски от Университета “Лазарски “ във Варшава се спря на напъните за помиряване през десетилетията, подхванати от Полша и Германия. Той обърна внимание на съответни знакови събития и политически жестове от 60-те години насетне, които са играли ролята на властни и въздействащи облици придвижили напред целия развой. Ето за какво, съгласно него, не трябва да се подценява и търсенето на различни исторически разкази, които да поддържат реализирането на процеса.
Габор Егри от Институт за модерна политическа история в Будапеща срещна аудиторията с ролята на историческия ревизионизъм при помиряването сред нациите, поставяйки акцентиране върху унгарско-словашкия случай. Той посочи обаче по какъв начин самото историческото помиряване най-често е на първо място резултат от избрана политическа воля. Егри срещна присъстващите и с нерадостната орис на направения преди към пет години унгарско-словашки учебник по история, който в последна сметка е бил спрян от разпространяване в учебните заведения поради отрицателна критика на националистически насочен маджарски историк.
В ревюто си Атанас Шарков се спря на практическото реализиране и развиване на актуалните национални цели от София и Скопие. Той предложи стъпки за създаване на многогодишна стратегия за доближаване посредством общ обществен фонд с без значение ръководство, който да се концентрира върху подготовка и реализация на смесени планове в голям брой области.
Гражданският деятел Методия Стойчески срещна аудиторията с използването на контракта от Преспа в областта на политиката на младите и направи относителен разбор на практиките в сходна политика с Гърция и България. От своя страна, Румен Даскалов, базирайки се на средновековното минало на Балканите, разкри тоталното разминаване сред българската и македонската историография, като двете страни не се схождат по нито един въпрос. Накрая той показа и редица хрумвания за доближаване на двата описа.
Михал Вит от Метропилитен Универеситет Прага, върховен откривател и шеф на Института за съвременно развиване в чешката столица се спря в своето ревю на събитието по какъв начин възприятието за принадлежност и еднаквост в района на Централна и Източна Европа, след разпадането на империите, се базира на етническа, а не на обществена основа. Ето за какво, посочи Вит, се раждат нови форми на шовинизъм и потребности за изложение на национални и районни идентичности, които работят в интервала и след 1989 година
Марта Шпала от Център за източни проучвания във Варшава се спря на опита за германо-полско помиряване, както и този на Полша за създаване на взаимни учебници по история с Украйна и Литва. Стана явен и неуспехът, на който и да било от тях да влезе в учебно заведение като главно, а освен като в допълнение пособие, което авангардни учители употребяват с по-мотивирани и напреднали възпитаници. Според полската изследователка историческите разногласия би трябвало да се вземат решение в границите на политическия развой, защото е невероятно една историческа комисия да доближи до обща и дефинитивна истина.
Българо-македонските приноси
Катерина Колозова и Александър Саздовски предложиха да се придвижи казуса от историографско на политическо ниво. Доколкото става дума за спор, който се отнася до историята, езика и наследството, той съставлява културен спор защото в основата му лежи боязън от „ културно заграбване “. Според тях политическите средства за разрешаването на този спор могат ненапълно да бъдат открити в член 7 на контракта от Преспа, постановяващ по какъв начин двете страни имат друго схващане на термините „ Македония “ и „ македонски “, които се отнасят към избрани исторически контексти и културно завещание. Заедно с това ударението би трябвало да бъде сложено върху просветителната политика като едно интердисциплинарно поле, а не посредством просто фокусиране единствено върху историята. Тук водещи биха могли да бъдат условията на ЮНЕСКО за учебниците и просветителната политика.
В личното си ревю акцентирах, че един от главните проблеми в българо-македонския спор потегля от възприемането на националната еднаквост като безконечна, а националната история като заветен роман, който един път основан не предстои на проверка. И от двете страни на границата участва мощно преживяването като жертва. Ето за какво за българите македонците им „ крадат историята “, а за последните, първите им отхвърлят съществуването, идентичността и езика.
И въпреки всичко, българо-македонския спор е друг и неповторим спрямо изложените нагоре случаи доколкото в нито един от тях не може да се откри такава степен на припокриване и презастъпване на историята, както с възрожденците, революционерите от Македония и присъединяване на ВМОРО в Първата международна война, като една неоспоримо българска иредентистка организация. Решение би могло да се откри при разбиране на един мироглед за идентичността, който да я преглежда като артикул на динамичност и структура, на едновременна дуалност и на раздвоение, а националната история като интелектуално построение направено от избрана вероятност, която обаче държи внимание за последната дума на науката и не си разрешава случайна интерпретация на обстоятелства или тяхното подправяне.
Македонският експерт класик Васко Цветковски обърна внимание, че българо-македонските връзки през последните години нямат като тласък никакво предпочитание за помиряване сред две страни, защото преди всичко те не са воювали между тях. Македония влиза в тези договаряния водена от предпочитание да стане в бъдеще член на Европейски Съюз, а България най-сетне да успее да отбрани „ историческата истина “, която счита, че от десетилетия е скрита от македонската гласност.
Заключителните рекомендации към политиците
В последна сметка се стигна до заключението, че двете страни би трябвало да създадат разграничаване сред културните, историческите и политическите категории на полемиката и съответните политики за разрешаване на разногласието. Сред тях водещо място се отдаде битката с ксенофобията подклаждана посредством образователното наличие, като се потвърдят неоспоримите връзки сред двата народа в историята, без значение дали тя се назовава „ споделена “ или „ обща “.
Отправи се подстрекателство към българският парламент да стане наясно, че член 1, алинея 5 от Декларацията му от октомври 2019 година е в несъгласие с контракта от Преспа за езика, само че даже и да не съществуваше последния, полезността на добросъседските връзки го изисква да се отбелязва езика на съседа, по този начин както той го назовава. Необходимо е и отменяне или смяна на декларацията на македонското заседание заради нейната „ националистическа прозаичност “, като това би трябвало да бъде направено в името на добросъседските връзки с България и като причина за влизане в Европейски Съюз.
Не на последно място се очерта потребността от инфраструктурни планове, които да подобрят трансграничните връзки и взаимното опознаване на двата народа. Нужно е още очебийно акцентиране да се сложи върху съдействието на младежта, като най-ефективна форма за културно помиряване.
Бъдещите събития в границите на самодейността занапред предстоят.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Стефан Дечев приключва история в Софийския университет „ Св. Кл. Охридски “. Специализира в Амстердамския университет и Централноевропейския университет в Будапеща. Бил е гост-преподавател в Университета Комплутенсе в Мадрид и Университета в Грац. Специалист е и създател на голям брой проучвания в полето на модерната и модерна българска история и историография. Преподава в Югозападния университет в Благоевград и Софийския университет.
Фейсбук конгрес
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ