3 февруари 1468 г. Умира Гутенберг
На 3 февруари 1468 година Йоханес Генсфлайш цур Ладен цум Гутенберг, по-известен като Йохан Гутенберг. Изобретеният от него машинен щемпел с преносим набор слага началото на гражданска война в печатането и постоянно е определяно като едно от най-важните събития на Новото време.
Изобретението му оказва мощно въздействие върху развиването на Ренесанса и Реформацията. Неговите изобретения слагат материалните основи на актуалната стопанска система на знанието и демократизация на образованието.
Сред многочислените му приноси към печатането са основаването на технология за всеобщо произвеждане на детайли за преносим набор, потреблението на мастило на маслена основа и въвеждането на дървена печатна преса, сходна на винтовите преси, употребявани в земеделието по това време. Но най-значимото му откритие е съчетаването на тези детайли в практична система, която дава опция за всеобщо произвеждане на печатни книги и която се оказва стопански преференциална както за печатарите, по този начин и за читателите.
Йоханес Гутенберг (Йоханес Гензфлайш цур Ладен цум Гутенберг) е роден към 1400 година в немския град Майнц. Предполага се, че година след патрицианския протест на 117-те против налозите в Майнц от 1411 година фамилията му като една от засегнатите търговски семейства се реалокира в Елтвиле на Рейн. След 1418 година Йоханес следва в Ерфуртския университет и обитава до 1433 година отвън Майнц макар помилването от страна на Католическата черква на фамилиите, взели участие в патрицианския протест.
През 1434 година Гутенберг се открива в Страсбург, където работи като златар. Но в Страсбург Гутенберг среща единствено неуспехи. Започва работа върху металната преса към 1436 година, когато е измамен под правосъдна отговорност за неспазване на обещанието си да се ожени за Енелин фон дер Изернен Тюр. Три години по-късно той приема сериозна инвестиция за направата на полирани железни огледала, за които се вярвало, че отразяват свята светлина на религиозните реликви. За да задоволи условията на вложителите, след неуспеха си да създаде огледалата в нужния период Гутенберг споделя с тях своята „ тайна”. Предполага се, че това е точно концепцията за железна печатна преса.
През 1439 година Гутенберг пуска в деяние първия първообраз на пресата и през идната година го приключва и прави обществено притежание под името „ Kunst und Aventur” („ Изкуство и авантюра”). През 1444 година Гутенберг напуща Страсбург и в идващите две годни следите му се губят. До 1446 година, когато на бял свят се появява първият печатен текст – „ Поема за Последния съд”.
През 1448 година, връщайки се в родния си град Майнц, Гутенберг отпечатва годишния градски календар. По това време немските годишни календари съставляват характерен тип литература – в тях се съдържат разкази за наставление, каталози, предписания, етикет за положително държание, вести, планувани събития през годината, исторически възпоменания. Около 1450 година пресата към този момент действа сполучливо. Гутенберг заема 800 гулдена от заможния бизнесмен Йоханес Фуст, чийто шурей Петер Шьофер също се включва в самодейността. Тъй като е работил като писар в Париж, Шьофер има добър опит и изготвя първите печатни букви за металната преса. Пресата на Гутенберг употребява технологията на публикуваните за времето преси за правене на вино и кашкавал във Франция, Швейцария и Бавария. В процеса на работа поражда и потребността от нов вид мастило, приготвено от маслени бои, което да не залепва за металните букви. Успехът на предприятието е мигновен. Пресата отпечатва първокласни латински граматики, а в интервала 1454–1455 година от нея излизат хиляди папски индулгенции и търговски брошури.
По същото време Йоханес Гутенберг отпечатва към 180 броя от Свещеното писание. Подготовката за щемпел на Библията стартира още през 1450 година във формат от 40 реда на страница, който през 1452 година е заместен с два тома със страници в прословутия формат от 42 реда. Библията става известна под няколко наименования: Библия на Гутенберг, Библия в 42 реда (заради печатния формат) или Библия на Мазарини (по името на френския кардинал от италиански генезис Джулио Мазарини, в чиято библиотека в Париж е открито копие от Гутенберговата печатна Библия през 1760 г.).
Текстът е от латински ръкопис, печатан с немски готически букви, с черно мастило. Цветните илюстрации са нанесени на ръка след печата. Цялата Библия съдържа 1280 страници във фолио примо формат с две колони, подравнени и от двете страни. Някои от страниците са на хартия, а други – на пергамент. В текста липсва маркировка, номер на страниците, разстояние сред думите и нов ред при параграфите.
Почти незабавно след издаването на Библията, през 1455 година, Гутенберг банкрутира. Бизнесът му е стихотворец от неговия вложител Йоханес Фуст. Йоханес Гутенберг е освободен от задълженията си, получава благородническа купа и имуществена отплата от архиепископа на Майнц Адолф Втори. Гутенберг служи като дворцов аристократ и консултант в резиденцията на архиепископа в Насау до гибелта си на 3 февруари 1468 година Погребан е в родния си Майнц.
Междувременно под надзора на Фуст през 1457 година излиза от щемпел първият цветопечатен Псалтир, а през 1461 година Албрехт Пфистер издава първата цветопечатна книга. До 1499 година преси за книгопечатане по модела на Гутенберг са конфигурирани в над 2500 града в Европа и с тяхна помощ са издадени над 15 милиона копия на над 30 000 книги.
Само към 40 копия от Библията на Гутенберг са непокътнати до през днешния ден в разнообразни библиотеки по света. Копието, притежавано от крал Джордж III, се пази в библиотеката на Британския музей. Последното намерено копие на Библията на Гутенберг е закупено от Националната библиотека на Съединени американски щати за 60 000 английски лири.
Изобретението му оказва мощно въздействие върху развиването на Ренесанса и Реформацията. Неговите изобретения слагат материалните основи на актуалната стопанска система на знанието и демократизация на образованието.
Сред многочислените му приноси към печатането са основаването на технология за всеобщо произвеждане на детайли за преносим набор, потреблението на мастило на маслена основа и въвеждането на дървена печатна преса, сходна на винтовите преси, употребявани в земеделието по това време. Но най-значимото му откритие е съчетаването на тези детайли в практична система, която дава опция за всеобщо произвеждане на печатни книги и която се оказва стопански преференциална както за печатарите, по този начин и за читателите.
Йоханес Гутенберг (Йоханес Гензфлайш цур Ладен цум Гутенберг) е роден към 1400 година в немския град Майнц. Предполага се, че година след патрицианския протест на 117-те против налозите в Майнц от 1411 година фамилията му като една от засегнатите търговски семейства се реалокира в Елтвиле на Рейн. След 1418 година Йоханес следва в Ерфуртския университет и обитава до 1433 година отвън Майнц макар помилването от страна на Католическата черква на фамилиите, взели участие в патрицианския протест.
През 1434 година Гутенберг се открива в Страсбург, където работи като златар. Но в Страсбург Гутенберг среща единствено неуспехи. Започва работа върху металната преса към 1436 година, когато е измамен под правосъдна отговорност за неспазване на обещанието си да се ожени за Енелин фон дер Изернен Тюр. Три години по-късно той приема сериозна инвестиция за направата на полирани железни огледала, за които се вярвало, че отразяват свята светлина на религиозните реликви. За да задоволи условията на вложителите, след неуспеха си да създаде огледалата в нужния период Гутенберг споделя с тях своята „ тайна”. Предполага се, че това е точно концепцията за железна печатна преса.
През 1439 година Гутенберг пуска в деяние първия първообраз на пресата и през идната година го приключва и прави обществено притежание под името „ Kunst und Aventur” („ Изкуство и авантюра”). През 1444 година Гутенберг напуща Страсбург и в идващите две годни следите му се губят. До 1446 година, когато на бял свят се появява първият печатен текст – „ Поема за Последния съд”.
През 1448 година, връщайки се в родния си град Майнц, Гутенберг отпечатва годишния градски календар. По това време немските годишни календари съставляват характерен тип литература – в тях се съдържат разкази за наставление, каталози, предписания, етикет за положително държание, вести, планувани събития през годината, исторически възпоменания. Около 1450 година пресата към този момент действа сполучливо. Гутенберг заема 800 гулдена от заможния бизнесмен Йоханес Фуст, чийто шурей Петер Шьофер също се включва в самодейността. Тъй като е работил като писар в Париж, Шьофер има добър опит и изготвя първите печатни букви за металната преса. Пресата на Гутенберг употребява технологията на публикуваните за времето преси за правене на вино и кашкавал във Франция, Швейцария и Бавария. В процеса на работа поражда и потребността от нов вид мастило, приготвено от маслени бои, което да не залепва за металните букви. Успехът на предприятието е мигновен. Пресата отпечатва първокласни латински граматики, а в интервала 1454–1455 година от нея излизат хиляди папски индулгенции и търговски брошури.
По същото време Йоханес Гутенберг отпечатва към 180 броя от Свещеното писание. Подготовката за щемпел на Библията стартира още през 1450 година във формат от 40 реда на страница, който през 1452 година е заместен с два тома със страници в прословутия формат от 42 реда. Библията става известна под няколко наименования: Библия на Гутенберг, Библия в 42 реда (заради печатния формат) или Библия на Мазарини (по името на френския кардинал от италиански генезис Джулио Мазарини, в чиято библиотека в Париж е открито копие от Гутенберговата печатна Библия през 1760 г.).
Текстът е от латински ръкопис, печатан с немски готически букви, с черно мастило. Цветните илюстрации са нанесени на ръка след печата. Цялата Библия съдържа 1280 страници във фолио примо формат с две колони, подравнени и от двете страни. Някои от страниците са на хартия, а други – на пергамент. В текста липсва маркировка, номер на страниците, разстояние сред думите и нов ред при параграфите.
Почти незабавно след издаването на Библията, през 1455 година, Гутенберг банкрутира. Бизнесът му е стихотворец от неговия вложител Йоханес Фуст. Йоханес Гутенберг е освободен от задълженията си, получава благородническа купа и имуществена отплата от архиепископа на Майнц Адолф Втори. Гутенберг служи като дворцов аристократ и консултант в резиденцията на архиепископа в Насау до гибелта си на 3 февруари 1468 година Погребан е в родния си Майнц.
Междувременно под надзора на Фуст през 1457 година излиза от щемпел първият цветопечатен Псалтир, а през 1461 година Албрехт Пфистер издава първата цветопечатна книга. До 1499 година преси за книгопечатане по модела на Гутенберг са конфигурирани в над 2500 града в Европа и с тяхна помощ са издадени над 15 милиона копия на над 30 000 книги.
Само към 40 копия от Библията на Гутенберг са непокътнати до през днешния ден в разнообразни библиотеки по света. Копието, притежавано от крал Джордж III, се пази в библиотеката на Британския музей. Последното намерено копие на Библията на Гутенберг е закупено от Националната библиотека на Съединени американски щати за 60 000 английски лири.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ