На 3 декември православната църква ни връща към древните времена,

На 3 декември православната черква ни връща към античните времена, когато гласът на пророците е бил единственото предизвестие против заблудите на индивида. Днес се уважава паметта на свети оракул Софония – един от „ дребните пророци “ в Стария Завет, и на свети свещеномъченик Теодор, архиепископ Александрийски.

Софония живее през VII век прочие Хр. и е съвременник на оракул Йеремия. В ера на идолопоклонство и честен крах той издига глас против неправдите и приканва народа към смирение. Пророчествата му са сурови, само че и изпълнени с вяра – заричане, че тези, които останат правилни на Господ, ще бъдат избавени. Теодор, от своя страна, е архиепископ на Александрия, който заплаща с живота си за твърдата си отбрана на християнската религия. Църквата го уважава като страдалец, образец за непоколебима лоялност.

На този ден имен ден честват всички, носещи имената София, Софка, Софоний, Теодор, Теодора и техните производни.

Но 3 декември не е единствено църковен празник – той е вплетен и в националния календар. Българската традиция пази редица поверия, които придават на деня особена тежест. Вярва се, че не трябва да се правят тежки и мръсни домашен работи – не се пере, не се чисти, не се стартират нови инициативи. Нарушаването на тези забрани носи заболявания и злощастие. Денят е за примирение, молитва и вътрешно филтриране.

В някои краища на България се споделя, че в случай че човек съблюдава възбраните, ще бъде здрав през зимата и ще има благоденствие в дома си. Така празникът се трансформира в самобитна граница – сред делничното и духовното, сред труда и покоя.