145 г. от обявяването на София за столица на България
На 3 април (22 март по остарял стил) през 1879 година Учредителното заседание в старопрестолния Велико Търново избира за столица на Княжество България град София. Предложението е на проф. Марин Дринов – историк, академик и общественик.
По данни от 1878 година, София има 11 694 поданици, 2 учебни заведения, 7 църкви, 10 хана, 120 дюкяна, 62 механи, 19 фурни и 3 306 къщи, а общата й повърхност е 2,84 кв. км. В „ Географското единение на българските земи ” проф. Иван Батаклиев написа: „ Положението на българските земи е значимо за тяхното единение с това, че те са концентрично подредени към Софийската област. Макар че геометричният център на България се намира в западната част на Горна Тракия, към Пазарджик, Софийската област заема централно обединително място. През тази област минават основните централни пътища в България, които са такива и на Балканския полуостров; точно през нея минава диагоналният път за Цариград. Но през София минава и основният меридианен път в България по долините на Искър и Струма... Ненапразно София е определена за столица, основен съобщителен възел и културен център на България, и успешно изпъква като основно обединително средище на българските земи.... Поради всичко това София заслужава, дружно със своята област, да се счита като обособена българска земя измежду другите български земи... ”
През 2024 година означаваме 145 години от оповестяването на София за столица на България. Столичната община е подготвила разнообразна стратегия със събития, отдадени на историческата годишнина.
От 1 до 14 април в Галерия навън в парка пред НДК (до кино „ Кабана “) е показана изложбата с илюстрациите към книгата „ Моята София и други облици “ (издателство „ Точица “), издадена с поддръжката на Столична стратегия „ Култура “. Автор и илюстратор е Вяра Баяджиева, която вижда София като общ брой от истории. Историите на хората, които среща по пътя си. Колоритните персонажи към нас, които вършат живота в града толкоз жизнерадостен, изпълват го с динамичност, със сюжети… и с сексапил. „ Моята София и други облици “ е ярък взор към човешкото обаяние на София.
На 3 април в 11.30 ч. в градина „ Кристал “ ще бъде открита галерия, отдадена на един от знаците на града, залегнал и в герба – планината Витоша. До 16 април в Галерията навън щ можем да забележим архивни фотографии, карти и документи, свързани с първите стъпки, подхванати за обособяването на предпазената територия, отношението им към частните земи и парцели, измененията във връзка с допустимото строителство и други любопитни обстоятелства, свързани с ръководството и опазването на планината. Представни са исторически момемнти от построяването на хижи и инфраструктура. Втората част на изложбата е отдадена на биоразнообразието и благосъстоянието от красиви растения, потайните жители на планината, които биха могли да бъдат следени в непосредствена непосредственост до огромния град, а и в самия него. Представени са музеите и алеите, които дават опция за голям брой просветителни, спортни и обществени действия измежду природата и в непосредствена непосредственост до столицата. Изложбата се проведена взаимно с Регионален исторически музей-София и Дирекция на Природен парк „ Витоша “.
Софийският духов оркестър ще изнесе концерт в градина „ Кристал “ от 12.00 часа.
На 3 април с вход свободен столичани и гостите на града ще могат да прегледат експозициите в Софийската градска художествена изложба и филиалите й – изложба музей " Дечко Узунов " и изложба " Васка Емануилова ". Регионален исторически музей - София също ще отвори гратис порти за непрекъснатата експозиция и краткотрайните изложения в постройката на площад " Бански " №1, археологическите остатъци под бул. " Княгиня Мария Луиза " в Античен културно-комуникационен комплекс " Сердика ", археологическото равнище на храм " Света София " и Триъгълната кула на Сердика, оповестиха от Столична община.
Седемнайсет от станциите на Софийското метро ще бъдат огласени на 3 април от музиката на млади софийски музиканти. Възпитаници на Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “ и обединения към Народно читалище „ Тротоара 2020 “ ще свирят от 17.30 ч. до 18.30 ч. на метростанциите „ Сердика “, „ Васил Левски “, „ Софийски университет “, „ Национален замък на културата “, „ Г. М. Димитров “, „ Западен парк “, „ Летище София “, „ Театрална “, „ Витоша “, „ Бизнес парк “, „ Красно село “, „ Вардар “, „ Централна гара “, „ Европейски съюз “, „ Патриарх Евтимий “. Джаз групировка „ София “ към общински културен институт „ Надежда “ ще свири на метростанция “Хан Кубрат “. Инициативата се осъществя с партньорството на " МУЗИКАУТОР ".
На 3 април стартира тридневен кино фестивал „ Столична стратегия „ Култура “ представя… “, който ще покаже в кино „ Влайкова “ документални филми, финансирани от Столичната община н направление „ Кино “ на Столична стратегия „ Култура “. Зрителите ще могат да се срещнат и с някои от екипите, основали филмите. Филмовата поредност ще продължи на 6 и 7 април.
Програмата стартира в 20.00 ч. на 3 април с кино лентата „ Къщите приказват “ (50 мин.), режисьор Владимир Люцканов, сценарист Антоанета Бачурова, оператор Кирил Проданов.
“Къщите приказват ” е биографията на един град, разказана пред актуалните му жители и припомняне, че всеки от нас поотделно е виновен за качеството на общия ни живот. Художествено-документалната поредност концентрира погледа към софийски архитектурни шедьоври и човешките ориси под пластовете история. Визия и история напомнят за размаха на будни персони от следосвобожденска България, оформили антропологията на един съвременен град, който бързо става част от общоевропейския план.
На 6 април прожекциите стартират в 16.00 ч. с кино лентата „ аз съм Денис “ (25 мин.), режисьор и сценарист Орлин Милчев, оператор Филип Търпов. Документалният дебютен филм изследва близостта и другарството на фона на войната в Украйна и бежанската рецесия. Денис Иващенко е 18-годишен бесарабски българин и беженец от войната в Украйна. Той идва самичък в София през юни 2022 година Търси работа през фейсбук групи и уеб сайтове, и на една от обявите му откликва Алекс Георгиев, притежател на склад с екип от 30 души. Алекс е израснал в краен квартал и познава компликациите. Той вижда капацитет и парче от себе си в Денис. Взима го на работа, воден от интуицията си.
Автор и продуцент на „ 105 минути София “ е Камен Воденичаров, сценарист е Таня Димова, режисьор – Димитър Ланджев, оператор – Петър Димов. Проектът, отдаден на София, ангажира аудиторията по прелъстителен и динамичен метод, като преплита детайли от анимационното, писмено и игрално кино. Прожекцията стартира в 16.30 ч., филмът е с дълготрайност 96 мин.
В 18.30 ч. " В името на господ Ръгби " ще показа историята на спорта ръгби от света към България – с първите нежелани стъпки на " капиталистическата игра ", през изтритите достижения, незабележимото разпространяване и признаците за нов живот в ХХІ век. С композиция от архивни записи, зрелищни фрагменти от игрището и свидетелства на състезатели от 1956 година до през днешния ден, разказът надскача спортния подтекст и дава необятна картина на живота у нас през другите интервали на ХХ век - с ръгби и без ръгби. В описа вземат участие историците Веселин Методиев и Димитър Стоянович, музикантите Орлин Павлов, Владимир Ампов-Графа, Благовест и Светослав Аргирови и други
Сценарист и режисьор е Васил Върбанов, оператори – Крум Родригес и Орлин Руевски.
Столична библиотека - една от най старите общински културни институция в града ще означи 145 години от оповестяването на София за столица на България с поредност забавни начинания:
Фотодокументална галерия „ Кметовете на София “
„ През течение на своя полувековен живот българската столица е била ръководена от доста кметове и общински препоръки. Те всички са полагали грижи и усърдие за развиването и благоустройството на нашия престолен град. Благодарение на техните старания, София можа от една дребна паланка да добие днешния си много прелъстителен тип на съвременен град. “ Александър Тацов, 1932г.
Експозицията показва столичните кметове от учредяването на Софийския градски съвет до през днешния ден. Отбелязани са най-важните моменти от тяхната активност и най- значимите им достижения. Ще бъдат изложени скъпи книги и сборници с документи от фонда на Библиотеката, които допълват сведенията за напъните на общинската администрация през годините за благоустрояването на града и превръщането на София в съвременен европейски мегаполис. Интерес ще провокират биографиите на Димитър Петков, ген. Владимир Вазов и инж. Иван Иванов и други софийски кметове, истински скъпи издания, които показват емблематични здания, монументи, институции и тяхната забавна история. Сред показаните редки книги са знаковият „ Кратък исторически обзор за Столичната община “ на началника на административния отдел на общината Александър Тацов (1932), „ Нашата столица, нейното благоустройство и накичване “ на Асен Кермекчиев (1907), „ Стара София “ (1941) на инж. Радослав Михайлов, някогашен зам. кмет от кметския екип на инж. Иван Иванов, „ Александровска болница “, юбилейни книги на Първа мъжка гимназия (1904) и Първа девическа гимназия в София (1904).
Кръгла маса „ Моята София “ – (4 април, 14 ч., изложба „ София “)
Дискусията събира за пръв път изявени създатели на научно-популярни книги, отдадени на историята, предишното и развиването на столицата ни.
Участници в дискусионния панел ще бъдат: проф. Кирил Топалов и проф. доктор Тони Николов (носители на учредената в границите на Годишните награди на Столична библиотека премия за най- забавна книга за София), както и доктор Петър Величков, доктор Александър Геров, Мариана Екимова-Мелнишка, Павлина Делчева-Вежинова, Магдалена Гигова, Георги-Момчил Попов, Здравко Петров. Модератор на диску-сията е Виктор Топалов. Кръглата маса е съпроводена с експозиция от авторски книги на участниците в полемиката, отдадени на София,.
На кръглата маса ще бъдат показани всички издания на Столична библиотека, свързани със столицата, тематичната поредност за близкото минало на града: „ Моята София “, „ Голямата София “, „ Красивата София “, която може да се откри в дигитален формат на уеб страницата на библиотеката, ще бъде презентирано и най – новото й издание „ Любопитната София “.
Ще бъде основан и първият неофициален клуб на писатели, откриватели и публицисти, пишещи за София. Бъдещите интензивности на клуба ще засилят интереса на читателските публики към неповторимото книжовно завещание, съхранявано във фонда на Библиотеката и към истинските й цифрови платформи. Клубът се провежда с поддръжката и съдействието на Столична библиотека, а членовете на клуба ще се включат в разнообразни начинания на Библиотеката, ориентирани към приобщаване на младежката и ученическа публика към богатото културно завещание на София.
Екскурзионен маршрут измежду сбирките на литературния музей на Столична библиотека „ Бележити българи “ на тематика - „ София в творчеството на Симеон Радев, доктор Константин Стоилов, Кирил Христов “ (3 април, начало 14 часа). /БГНЕС




