Иван Николов: Духовни пигмеи срещу подвига на един народ
На 3 април 2024 година, под покрива на Софийския университет „ Свети Климент Охридски “, е оповестена полемика на тематика „ Патология на едно честване “.
Това е следващ опит на една група „ интелектуалци “ с хипертрофирано его и с незабележим нравствен и честен ресурс да съобщи на всеослушание, че съществува. Тя желае да бъде видяна, възвеличана и като античния Херострат да извърши своя „ популярен героизъм “ на разрушението.
И това не е за първи път.
Все още има хора, които помнят по какъв начин през 2012 година, отново под този свят покрив, същата групичка беше провела премиера на книгата на своя нравствен другар Румен Аврамов и по какъв начин тогава общоизвестна госпожа в сърцераздирателното си изявление се чудеше по какъв начин по този начин този народ се осмелява да си присвои прозвището „ избавител “.
За всеки духовно здрав и нравствено чист човек, това е патология. За разлика от природата, където против болестотворните нашественици се ползват хербициди, в обществата лекарството е едно. Това е гласът на истината. Гласът на неподправената, откровената и изстраданата истина.
Няма да встъпвам повече в анатомията на това уродливо събитие, по тази причина ще прикани паметта на един заслужен човек, един съвременник на тези събития в България. Този човек по-късно основава Парашутните войски на Израел. Неговото име е Сами Рафаел, седем пъти воин на тази страна.
Ето по какъв начин оцени пред мен сходни рецидиви на клеветата, в един септемврийски ден на 2002 година в София:
„ …Нагла неистина е изказванието, че България е предала на хитлеристите да бъдат изпратени в лагерите на гибелта 11 734 евреи от Беломорието и Вардарска Македония. Това не е правилно. Това е нагла неистина. Трябва да се знае, че тогава Айхман и Дюнекер бяха упълномощени от Хитлер с неограничени права върху тези територии, окупирани от фелдмаршал Лист. Именно те направиха всичко евреите от Беломорието и Вардарска Македония да бъдат депортирани в лагера на гибелта …Българските административни органи там нямаха никаква власт над тези всесилни пълномощници на Фюрера. Но цар Борис Трети каквото можа да направи, го стори… “
И продължи: “…Спасяването на българските евреи е един героизъм на българите, на българските общественици и духовни водачи. Именно поради това аз запитвам, за какво 300 000 гръцки евреи бяха оставени да заминат за лагерите на гибелта?...Къде беше тогава гръцкият Свети синод? Аз запитвам, къде бяха гръцките ратници, които трябваше да защитят своите сънародници – евреите.
А къде бяха „ фамозните “ Титови партизани? Защо не минираха релсите, по които по-късно минаха вагоните, натоварени с евреите от Гърция, Беломорието и Вардарска Македония. Тези вагони минаха и през територията на Югославия…
Именно поради това подвигът на българите би трябвало да се разпространява по цялостен свят… “(сп. “България Македония “, бр.4, 2002 г.)
***
На 26 февруари 2024 година редица медии у нас разгласиха резултатите от проучване на учени от Българска академия на науките, доказващо, че на вагоните, с които са били депортирани евреите от Беломорието и Вардарска Македония, се чете не БДЖ, а Deutshe Reichsbahn.
Това е и мотив, българската страна публично да изисква от Скопие най-сетне да поправя надписа върху най-натрапващия се експонат в Музея на Холокоста там – вагонът с надпис „ БДЖ “. Това ще бъде и крачка на братската страна към превъзмогване на натрапеното й етноидеологизирано югонаследство.
***
На самовлюбените уредници на сборището на 3 април 2024 година в Софийския университет „ Свети Климент Охридски “, предлагам да препрочетат забележителната лекция на Томас Ман „ Германия и Германците “, изнесена по покана на отбрано общество във Вашингтон през 1945 година Ето по какъв начин разсъждава великият публицист даже и за съгрешилата Германия: “….Едно би трябвало тази история да ни обясни, точно, че няма две Германии, едната неприятна, а другата добра, а единствено една…Затова и за един роден като немец дух е толкоз невероятно напълно да се отхвърли от неприятната, обременената с грехове Германия и да съобщи: “Аз съм положителната, благородната, праведната, облечена в бяло Германия. Лошата ви я предавам да я изтребите… “(Томас Ман, „ Литературна есеистика “ том I, стр.260, 276, „ Наука и изкуство “, София 1975 г.)
Кой с кого се съизмерва и в името на какво!? Това е въпрос към проф. Александър Кьосев и компания.
За отговора се досещаме без колебания…/БГНЕС
------------------
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е шеф на списание „ България-Македония ” и на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
