На 29 юни се чества паметта на двамата Христови апостоли

На 29 юни се празнува паметта на двамата Христови апостоли – Петър и Павел, които имат основополагаща роля в развиването на Христовата черква. Те са ревностни разпространители на християнското обучение, изтърпели доста премеждия и гонения. Наричани са “първовърховни престолници и космополитен учители “.
Петър бил безпаричен риболовец от гр. Витсаида край Генисаретското езеро. Той е един от първите възпитаници на Христос и един от най-преданите му почитатели. За него Месията споделя: „ Ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят “.
Павел е роден в Тарс, Киликия. Той в началото, изповядвайки юдейската вяра, е бил измежду гонителите на християните. Един ден път за Дамаск, той е бил осветлен от привидение, в което му се явява Иисус Христос и му споделя: „ Савле, Савле, за какво ме гониш?”. Павел ослепява и е заведен назад в града, където след три дни чудодейно е изцерен. След този повратен за него миг, Павел, от гневен съперник на християните, се трансформира в най-ревностен пропагандатор на християнството. Апостол Павел има огромни заслуги за разкриването на универсалния темперамент на Христовото обучение.
През 67 година апостолите Петър и Павел намират гибелта си в Рим. Павел е разпнат на кръст, с главата надолу, а Павел, тъй като е бил римски жител, е имал „ привилегията “ да бъде посечен с меч. Това става по времето на император Нерон и неговите гонения против християните. Няколко века след гибелта на св. Петър и св. Павел в Рим, и след доста други гонения на християни в Римската империя, Рим се трансформира в център за християнството.
През IV век на място, което е било част от спортната сцена на император Нерон, е построена първата постройка на базиликата „ Свети Петър “, още по времето на император Константин Велики. През XV век остарялата базилика е съборена и преустроена. Изградена е сегашната постройка на базиликата „ Св. Петър “, в чието архитектурно решение и в чийто фрески оставят гения си двама гении на Ренесанса – Микеланджело и Рафаело.

Петровден в българските национални традиции
Според националните вярвания, Свети Петър е ключар на райските врати и основен съдник на човешките грехове, който дефинира коя душа е праведна и почтена да влезе в парадайса.
На Петровден се принася жертвено животно в чест на светеца – нормално се коли „ петровско пиле “. Сутринта дамите носят в черквата колак и ранни ябълки – петровки. Осветени от свещеника, те носят здраве.

Имен ден имат: Петър, Петрана, Петранка, Павел, Павлин, Павлина, Павлета, Пейо, Пенка, Пенчо, Петьо, Пепа, Петя, Пецо, Апостол (означава – пратеник), Камен, Кремена.