10 традиции, свързани с Петровден
На 29 юни Православната черква уважава паметта на Свети Петър. Петър, чието име от гръцки значи „ камък, канара “, бил обичан възпитаник на Христос. След Възнесението на Божия наследник Петър станал лидер на апостолите. Той пръв проповядвал измежду тълпата, бил първият, който правил чудеса в името на Бога. Затворен от цар Ирод Антипа, Петър бил освободен от ангел. Умрял от мъченическа гибел през 67 година от н.е. Петър бил разпнат на хълма Ватикана надолу с главата, тъй като считал, че е неподобаващ да почине по същия метод като Спасителя. Тялото му било заровено на същия рид. При разкопките под църквата „ Свети Петър “ са открити остатъци, за които се допуска, че са на апостола.
В националните показа Св. Петър е добър дъртак, облечен в бели облекла. При подялбата на света сред светците на него се паднало да държи ключовете от райските двери. Той мерел греховете и положителните каузи на везни и отсъждал къде би трябвало да отиде душата на индивида – в парадайса или в пъкъла. Бил толкоз обективен и неутрален, че когато майка му се явила пред райските порти, не я пуснал, защото везните наклонили към неприятните действия, които тя правила на Земята.
Празникът се свързва с жътвата, първите плодове, младите животни и радостните Петровски събори.
Петровден се свързва още и с горещото лятно слънце, с умирането и възкръсването на всяка нова стопанска година и с легендата за доброволната жертва – тази, която постоянно е била най-скъпа на Господ. Затова в някои краища празникът стартира още от рано сутринта. Всички стопани отивали особено на нивите, градините, бостаните и лозята, хвърляли ситни камъчета и изричали вълшебен слова за изобилие и благодат. 
През деня се работи до обяд. В този ден и Свети Петър хващал сърпа. Следобед обаче не трябвало да се хваща работа – нито домашна, нито селскостопанска – с цел да е плодородна годината. При суша се прави молебен за дъжд.
Жените отнасят в църквата ритуален колак и първите узрели ябълки петровки, с цел да ги освети свещеникът. После ги раздават за здраве, изключително в случай че в фамилията има умряли деца. До този ден е неразрешено да се ядат ябълки. Вярва се, че в случай че ябълките и хлябът бъдат осветени, реколтата тази година ще бъде пощадена от градушки. 
По традиция на този ден приключват двуседмичните Петрови пости и се отговява с младо петровско пиле. Приготвя се най-младият петел в името на светеца и за здраве на всички. Това се прави даже и да липсва именник у дома. Петелът, както и слънцето, отмерва времето и е знак на възкресението. Жертвоприношението му се свързва със запалването на огъня и с омилостивяването на силите, които изгарят природата. Така обвързваният с живота и гибелта петел символизира плодородието и продуктивността.
На Петровден за пръв път през годината се меси тиквеник. 
На Петровата софра наложително се прави и обредното ядене „ бял мъж “. Това е единственото ядене в българската фолклорна традиция, което се подготвя от мъж. Петровден е и най-подходящото време за приготвянето ѝ, тъй като млякото на овцете е най-гъсто и хубаво.
Легендата споделя за група мъже, отишла точно на Петровден да ожъне житото. Рано отишли мъжете на равнищата, само че работата била доста. Тогава при тях слязъл самият Свети Петър, който сграбчил сърпа и оказал помощ на жътварите. Станало време за обяд и всеки отворил бохчата си, с цел да похапнат. Понечил един от мъжете да извади прясното овче сирене, само че от жегата то се било безусловно разтопило. Засрамил се жътварят, не посмял да нагости светеца със сиренето. Усетил Свети Петър терзанието му, взел в ръце няколко житни класа, стрил ги, до момента в който зърната станат на брашно. Поръсил с него сиренето, разбъркал и получила се вкусна бяла каша, която нашите предшественици нарекли „ Бял мъж “. 
Когато по Петровден изпълзят змиите, би трябвало да се извърши ритуала „ Гонене на змиите “, който се практикува и на Благовец. Тогава дамите палят огньове в дворовете си и с факли и тропайки по тенекии обикалят къщите си и повтарят заклинанието „ Бягайте, змии и гущери! “.
Празникът е обвързван и с някои обреди, отнасящи се до новия обществен статус на младите булки. На Петровден също става тържественото събличане на връхните облекла на невестите. В Тракия на този ден те са длъжни да жънат на първо време на нивите на кумовете си. 
Жените и девойките излизали на някоя полянка и се люлеели на люлки, танцували хора и пеели ритуални песни. Във вечерните трапези взели участие единствено старци и женени хора, младите излизали на открито, с цел да посрещнат изгрева на слънцето, което на този ден сияе като дъга.
Девойките берели дванадесет цвята, само че от дванадесет разнообразни поляни и ги поставяли под възглавницата си, с цел да им се присъни този, за който ще се омъжат, надявайки се, че ще е тъкмо оня, който обичат. 
Петровден е прочут и като пастирски празник. На този ден стопаните на овцете отиват „ на мандра “, където овчарите подготвят обредното ядене „ Бял мъж “. Според вярванията, в случай че денят е парещ, по коледните пости ще е огромен мраз. Ако духа вятър, на Коледа ще вали сняг. Ако на Петровден кучетата спят свити, зимата ще е студена, в случай че са се опънали свободно на земята, ще е мека. Ако кукувицата кука към момента, зимата ще е мека. Ако е спряла да кука от 10 дни, ще е тежка и студена. Ако след Петровден дюлите още веднъж цъфнат, зимата ще е доста студена.
