На 29 юни Православната църква почита паметта на апостолите Петър

На 29 юни Православната черква уважава паметта на апостолите Петър и Павел, възпитаници на Христос.
Важните условия от техния живот са разказани в книгата „ Деяния на апостолите “ (Нов завет), а за деятел Петър четем и в евангелията. Петър се наричал отначало Симон и бил наследник на риболовец от Витсаида Галилейска. Брат му Андрей пръв станал възпитаник на Христос и довел Симон при Исус. Спасителят го нарекъл „ Кифа “ (на еврейски) или Петър (на гръцки), което значи „ камък “. Името на апостол Петър се загатва непрекъснато в Евангелието. Той бил един от обичаните възпитаници на Христос. Когато повели Исус на съд, единствено Петър и един от учениците вървели след него. 

В двора на първосвещеника обаче, обзет от безволие, той три пъти се отрекъл от Христа. Когато пропял петелът, той си спомнил предсказанието на Спасителя: „ Казвам ти, Петре, не ще пропее през днешния ден петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш. (Лука 22:31-34), и горко се разкаял.

След Възкресението Христос се явил на първо време пред Петър, с цел да възвърне неговото апостолство. Традиционно се счита, че Петър е преподавател на юдеите, а Павел – на езичниците. Петър проповядвал в Юдея, Галилея, Самария, Кесария, Йерусалим, Сирия, Антиохия. Стигнал и до Египет. Пътувал до Британия, Гърция, бил в Коринт.

Около 67 година дошъл в Рим. Там император Нерон подхванал гонения против християните. Петър бил затворен в тюрма и на 29 юни предаден на гибел. Осъдили го на кръстна гибел. Петър обаче помолил да го разпънат с главата надолу, като не смятал себе си заслужен за идентична гибел със Спасителя.

Празникът в чест на светците Петър и Павел е и за предотвратяване от огън, пожар, мълния и град. В някои краища Павловден се чества настрана на 30 юни и се нарича Пальовден (от глагола паля). В националния календар Петровден се предшества от Петровите заговезни, които стартират с първата седмица след Петдесетница. В този ден приключва постът и се отговява с младо петровско пиле.

Празникът съответствува с времето на жътвата и на него се работи, обикновено през първата половина на деня. В някои региони на Петровден се вършат сборове. Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки петровки. На някои места те се раздават като помен за умрели деца. В доста селища на този ден се вършат сборове, колят курбани за светиите и се поставя обща софра с песни и хора. И тук, както в по-голямата част на националния ни календар, в границите на християнското честване на първоапостолите са вмъкнати ритуални дейности с атропеен темперамент.

Преди всичко това е жертвоприношението на петел. Той, както и слънцето, отмерва времето и е знак на възкресението. Жертвоприношението му се свързва със запалването на огъня и надлежно – с омилостивяването на силите, които изгарят природата. Така обвързваният с живота и гибелта петел символизира плодородието и продуктивността; по тази причина постоянно той е жертва и в сватбените обреди, която ще обезпечи плодовитостта на брака. В Новия завет петелът става знак на разкаянието на Петър.

Имен ден през днешния ден имат Петър, Петрана, Петя, Павел, Павлин, Павлина, Пoлина, Пенка, Пенчо, Камен.