Църквата почита св. св. Петър и Павел
На 29 юни православната черква уважава двама светци – Петър и Павел. Празникът е наименуван още Петровден.
Светите апостоли Петър и Павел са наречени първовърховни за това, тъй като най-вече са се потрудили при слагане основите на светата Църква Христова.
Свети деятел Петър дружно с брат си Андрей били първите, които Господ повикал за Свои възпитаници и почитатели. Той се отличавал с чисто сърце и душевна елементарност. Винаги, когато Спасителят запитвал или претендирал отговор от учениците си, постоянно пръв и от името на всички отговарял св. деятел Петър.
Така един път, когато Христос попитал учениците си за кого Го мислят индивидите, те Му дали отговор: едни за Йоан Кръстител, едни за Илия, други за Йеремия или един от пророците. Но, когато попитал: " А вие за кого Ме мислите? " Св. ап. Петър бързо споделил: " Ти си Христос, Синът на Живия Бог ". Тогава Иисус му дал отговор: " Блажен си ти, Симоне, наследник Ионин, тъй като не плът и кръв ти откри, а Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти споделям: ти си Петър, (на гръцки камък), и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят (Мат. 16:14-18). Тази е основата, това е камъкът, на който Господ основа Своята черква - твърдата религия и изповядването, че Иисус е Христос, Син на Живия Бог. Оттогава този деятел носи името Симон-Петър.
И по възраст св. ап. Петър е преди всичко сред апостолите. След възнесението на Спасителя и след слизането на Светия Дух над апостолите той произнася онази пламенна проповед, която превзема събралото се голям брой и хиляди се кръщават. Проповядвал по доста области и в доста градове. Написал две послания. Гонен и преследван, подложен на страдания и премеждия, първовърховният деятел не престанал да проповядва евангелието. В 67 година по време на гонението при Нерон умрял страдалчески. И тъй като намерил себе си неподобаващ за същата гибел, с каквато бил потърпевш божественият му Учител, той бил разпънат на кръст с главата надолу.
Свети деятел Павел пък, преди да стане Христов почитател и деятел, се наричал Савел. Той бил академик за времето си човек. Но все пак бил душевно кьорав и необразован. Бил безжалостен гонител на християните. Дори изискал от управляващите да му възложат специфичната задача да ги изтребва. На път за Дамаск става неговото превръщане. Бог благоволил и в гонителя да се популяризира. По превъзходен метод Сам Христос му се явява и от най-жесток гонител на християните Савел се трансформира в най-пламенния просветител на евангелието на спасението и любовта. Той обходил доста градове и просветил доста нации. Подложен бил на гонене и гонения, на вериги и мъчения. Написал доста послания, с които постоянно ще назидава Църквата. Накрая в същата 67 година при император Нерон и той приел мъченическа гибел. Но заради това, че бил римски жител, бил наказан на посичане с меч.
Според националните поверия този ден се е считал за разгара на лятото и по тази причина множеството национални обичаи са свързани с началото на подготовката за есенния сезон. Денят стартира с всеобщо разчистване на дворове и къщи. Нашите предшественици постоянно са варосвали домовете си, окачвали са кърпи и други декорации.
Младите девойки особено са се подготвяли за празника. Те изработвали венци от диви цветя, вплитайки в тях червени макове, които символизирали любовта. По-късно вечерта девойките гадаели за своите избраници. За да схванат името на обичания си, те събирали 12 растения, слагали ги под възглавницата си. Вярвало се, че билките ще им оказват помощ да видят годеника си насън.
Светите апостоли Петър и Павел са наречени първовърховни за това, тъй като най-вече са се потрудили при слагане основите на светата Църква Христова.
Свети деятел Петър дружно с брат си Андрей били първите, които Господ повикал за Свои възпитаници и почитатели. Той се отличавал с чисто сърце и душевна елементарност. Винаги, когато Спасителят запитвал или претендирал отговор от учениците си, постоянно пръв и от името на всички отговарял св. деятел Петър.
Така един път, когато Христос попитал учениците си за кого Го мислят индивидите, те Му дали отговор: едни за Йоан Кръстител, едни за Илия, други за Йеремия или един от пророците. Но, когато попитал: " А вие за кого Ме мислите? " Св. ап. Петър бързо споделил: " Ти си Христос, Синът на Живия Бог ". Тогава Иисус му дал отговор: " Блажен си ти, Симоне, наследник Ионин, тъй като не плът и кръв ти откри, а Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти споделям: ти си Петър, (на гръцки камък), и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят (Мат. 16:14-18). Тази е основата, това е камъкът, на който Господ основа Своята черква - твърдата религия и изповядването, че Иисус е Христос, Син на Живия Бог. Оттогава този деятел носи името Симон-Петър.
И по възраст св. ап. Петър е преди всичко сред апостолите. След възнесението на Спасителя и след слизането на Светия Дух над апостолите той произнася онази пламенна проповед, която превзема събралото се голям брой и хиляди се кръщават. Проповядвал по доста области и в доста градове. Написал две послания. Гонен и преследван, подложен на страдания и премеждия, първовърховният деятел не престанал да проповядва евангелието. В 67 година по време на гонението при Нерон умрял страдалчески. И тъй като намерил себе си неподобаващ за същата гибел, с каквато бил потърпевш божественият му Учител, той бил разпънат на кръст с главата надолу.
Свети деятел Павел пък, преди да стане Христов почитател и деятел, се наричал Савел. Той бил академик за времето си човек. Но все пак бил душевно кьорав и необразован. Бил безжалостен гонител на християните. Дори изискал от управляващите да му възложат специфичната задача да ги изтребва. На път за Дамаск става неговото превръщане. Бог благоволил и в гонителя да се популяризира. По превъзходен метод Сам Христос му се явява и от най-жесток гонител на християните Савел се трансформира в най-пламенния просветител на евангелието на спасението и любовта. Той обходил доста градове и просветил доста нации. Подложен бил на гонене и гонения, на вериги и мъчения. Написал доста послания, с които постоянно ще назидава Църквата. Накрая в същата 67 година при император Нерон и той приел мъченическа гибел. Но заради това, че бил римски жител, бил наказан на посичане с меч.
Според националните поверия този ден се е считал за разгара на лятото и по тази причина множеството национални обичаи са свързани с началото на подготовката за есенния сезон. Денят стартира с всеобщо разчистване на дворове и къщи. Нашите предшественици постоянно са варосвали домовете си, окачвали са кърпи и други декорации.
Младите девойки особено са се подготвяли за празника. Те изработвали венци от диви цветя, вплитайки в тях червени макове, които символизирали любовта. По-късно вечерта девойките гадаели за своите избраници. За да схванат името на обичания си, те събирали 12 растения, слагали ги под възглавницата си. Вярвало се, че билките ще им оказват помощ да видят годеника си насън.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ