Петровден в България: Обичаи, традиции и символика
На 29 юни Българската православна черква уважава паметта на двамата Христови апостоли – Петър и Павел . Според вярванията Христовите апостоли са освен братя, само че и близнаци. Те са изиграли значима роля в разпространяването на християнството . Петър е бил риболовец от Галилея, който става един от създателите на ранната християнска общественост, а Павел е прочут като деятел на народите, който пътува и проповядва християнството в огромна част от Римската империя.
По традиция на този ден се демонстрира добрина към близък и вярващите оказват помощ на бедните и нуждаещите се, следвайки образеца на светите апостоли .
Народът свързва Петровден с началото на жътвата и първите плодове – ранните ябълки, наречени „ петровки “. Работата не е неразрешена, само че тя се прави единствено в първата част на деня. Провеждат се разнообразни църковни служби и обреди. В голям брой църкви денят се празнува с особена церемониалност и молебствия. На доста места се организират обичайни празници и събори, наречени „ Петровски събори „.
Подготовката за празника стартира две седмици авансово със спазването на Петровски пост . Предния ден домакините почистват домовете си, а на празника къщите се украсяват с венци от зеленина и цветя . С отслужването на литургията се поставя завършек на поста. На трапезата се сервира ядене от жертвен петел .
Неомъжените девойки събират 12 билки от 12 ниви , поставят ги през нощта под възглавницата си, с цел да сънуват своя предстоящ брачен партньор .
На този ден имен ден честват всички с имената : Петър, Панайот, Павел, Камен, Павлин, Пеньо, Петьо, Пенчо, Пейчо, Пейо, Пенка, Петя, Павлина, Кремена, Петранка, Полина, Петра, Петрана, Преслава, Поли, Павлета, Павла.
Обмисля се въвеждането на наложителна военна подготовка за жителите
