В Троянския Балкан бягат по стъпките на Левски
На 29 юли ще се организира надпреварата по планинско тичане „ Троян рън-По стъпките на Левски “ .
Беговите дистанции са от 10, 15 и 24 километра . Разработват се и трасета с по-голяма компликация от по 42 и 68 километра, само че те ще бъдат включени в надпреварата през идната година .
Планинското тичане се провежда от Сдружение „ Троян в бъдещето “ и Сдружение „ Клуб по ориентиране-Хемус “. То е продължение на станалия емблематичен обичаен крос „ По стъпките на Левски “ , провеждан на 18 февруари през зимата.
Трасетата за това първо издание оферират разнообразни степени на компликация . Идеята е с изключение на експерти, да могат да се включат и по-широк кръг от спортуващи фенове на бягането и планината .
Беговите направления са извънредно панорамни . От Янчова и Караджунска могила се разкриват зашеметяващи гледки към централното алпийско било на Стара планина от връх Русоватец през Марагидик и връх Ботев , Кръстците и Купените, връх Левски чак до връх Вежен. Ясно обрисувано и картинно се виждат ридовете с подстъпите към билото Средни дял, Глоговец, Зорнов рът, Чемериката, Гребена, Полянци, Зелениковец. На югозапад се отваря прелестен аспект към с елата Балканец, Терзийско, Балабанско и Троян . Това е един едва прочут , само че по тази причина пък доста хубав туристически маршрут. Горските пътища са главно посещавани от мотористи и велосипедисти . Пътят минава през Данов бунар, за който се знае, че не пресъхва и при продължителна суша и в него туристите утоляват жаждата си .
Изборът на трасе не е инцидентен. Маршрутът е преднамерено определен , като част от концепцията за осъществяване на един по-голям план по откриване на нови обстоятелства oт житейската задача и обичай на Васил Левски в троянския край. В резултат на осъществените проучвателен и проучвателни действия от страна на Общинския комитет „ Васил Левски “ по отношение на пътя, по който е минавал Апостола от Южна България през Балкана до Орешак , е обяснен маршрутът, част от който е и сегашното трасе.
Фактите демонстрират безапелационно, че Апостола е минавал по най-безопасния зимен маршрут през Балкана от север, а точно в отклонението от централното старопланинско било при връх Лепенят към хижа Чучул и по рида през Янчова могила, Караджунска могила, Поленици, Садината, мах. Хасъмска – Троянски манастир.
За този маршрут приказват и данните на бай Иван Марински . Той става послушник в Пловдивската митрополия на владиката Максим, който е от Орешак, и постоянно е идвал да летува в Зелениковския манастир . Двамата са минавали няколко пъти Балкана през турската митница на Куртхисар, спускали са се от билото към мястото, където в този момент е хижа „ Чучул “ и са слизали към Троянския манастир. Дядо Максим е разказвал на своя послушник, че Васил Левски два пъти е идвал в манастира през 1871 и 1872 година, като втория път е минал Стара планина през Чамлъка, слязъл е в Хасъмското и посредством негов приближен човек е проверявал безвредно ли е да слезе в мах. Миленча, в Тайната къща на Найден Хасъмски.
