Абулказис – бащата на хирургията
На 29 юли 2005 година ЮНЕСКО публично вкарва в влиятелната си стратегия „ Паметта на света ” три средновековни медицински ръкописа, защитавани в Националната академия на науките на Азербайджан. Един от тях е „ Книга за хирургията и инструментите ” на Абулкасим Захрауи – един от най-известните арабски лекари и хирурзи, живял в Средновековна Европа.
Книгата е датирана от 13. век. Абулказис, както е прочут в Западна Европа, е живял близо два века по-рано. Необикновените му достижения в региона на медицината обаче оставят такава диря, че интервенциите и инструментите му се разискват и употребяват даже и през 19. век. Едни от най-известните принадлежности в хирургията са въведени точно от него.
Абулказис е роден през 936 година в града Ел Захра, намиращ се напълно покрай Кордоба в днешната испанска провинция Андалусия. Той е потомък на арабското племе ансар, заселило се по-рано в испанските земи. Прекарва по-голямата част от живота си в Ел Захра. Там учи, преподава и практикува медицина. Оперира съвсем до гибелта си през 1013 година, две години след опустошаването на Ел Захра от араби.
През Средновековието градът за малко става столица на Ислямския халифат на Кордоба, който господства над Иберийския полуостров и част от Северна Африка от 929 до 1031 година Периодът се характеризира с извънреден подем на търговията и културата в региона. Градът „ Мединат ал Захра ”, който значи „ Градът цвете ”, е считан през днешния ден за
забравения Версай на междинните епохи.
Известен е с превъзходния си комплекс от дворци, цялостни с невероятни благосъстояния. Според описанията на летописците и пътешествениците Ел Захра е най-великолепният монумент, издигнат от маврите в Испания.
Съседният Кордоба е прочут и като средище на медицината през Средновековието. От цяла Европа се стичат там за интервенции. През 10. век в Кордоба е имало повече от 50 лечебни заведения, които са предложили лекуване и разнообразни хирургически интервенции. Точно в същото време работи и Абулказис, който става прочут още приживе в цяла Западна Европа. Лекарят практикува в Ел Захра по време на разцвета на града, който е средище на просвета и интелектуалци.
Заради опожаряването и разрушаването на Ел Захра по време на по-късните кастилско-андалуски спорове за живота му се знае малко.
Останали се скъпите му книги,
написани собственоръчно от него.
Името на Абулказис се загатва за първи път в хроники на Абу Мухамад бин Хазим, който го подрежда сред най-великите лекари в испанските земи, владени от маврите. Нещо повече, европейските хирурзи по това време го признават за най-големия престиж, при него са идвали за помощ и съвет хора от целия континент.
Смята се, че хирургът е бил персонален доктор на андалуския халиф Абд ал Рахман Трети, който е построил Ел Захра, или на наследника му Ал Хакам Втори. Посвещава целия си живот на медицината, най-много на хирургията. Арабинът се специализира в лекуването на заболявания посредством обгаряне. Смята се, че той е
първият доктор, описал извънматочната бременност,
която по това време водела до сигурна гибел на майката.
Най-известният труд, който Абулказис оставя, е медицински етюд с 30 глави „ Китаб ал Тасриф ”, приключен към 1000 година. В него той разисква необятен кръг от медицински тематики, сред които хирургия, ортопедия, офталмология, фармакология, зъболечение, раждане и хранене. В книгата са изброени данни и случаи, събирани през съвсем 50-годишната му здравна процедура и преподаване.
Трудът е извънредно скъп, въпреки че не всеки път е бил оценен по достолепие от експертите. В него Абулказис разказва за първи път способ за наместване на рамото, станал прочут по-късно като способ на Кочър, както и позата на Уолчър при раждане в акушерството.
В „ Ал Тасриф ” лекарят
изяснява по какъв начин се превързват кръвоносни съдове съвсем 600 години преди
френския доктор Амброаз Паре, считан за един от бащите на актуалната хирургия. В книгата за първи път се разказва наследственият темперамент на хемофилията – положение, при което кръвта не се съсирва при отваряне на кръвоносен съд. Абулказис е и първият, който в детайли споделя за хирургическа процедура, при която се прави лигатура на слепоочна артерия при лекуване на мигрена. Отново 600 години преди Паре той разказва по какъв начин е практикувал това на личната си слепоочна артерия. Тази техника за хирургическо лекуване на мигрената беше възродена още веднъж и през нашия век от хирурзи в Южна Африка.
В книгата си Абулказис разказва потреблението на форцепс при раждане. Той
вкарва и конците катгут при зашиването на вътрешни рани.
Изработвани от естествени нишки от стените на скотски черва, тези конци се употребяват и до през днешния ден, защото се всмукват от тялото.
Във фармакологията лекарят е първият, който стартира да прави медикаменти посредством сублимация и филтрация. В книгата си той разказва в детайли и дава предписания на „ главните съставки ”, от които по-късно се вършат по-сложните медикаменти за обща приложимост.
Последната и най-голяма глава „ За хирургията и инструментите ” се счита за най-голямото достижение на средновековната хирургия. Това е първата самостоятелна и подробна разработка в тази област. Абулказис разказва доста оперативни процедури и инструментите за тях, множеството от които въобще не се загатват в другата класическа литература и за които се счита, че са негово откритие. Абулказис е и първият медицински създател, който дава илюстрации на употребяваните от него принадлежности.
