На 29 юли 1917 г. в санаториум във Виена угасва

На 29 юли 1917 година в санаториум във Виена угасва един от най-прославените български генерали, на който Родината дължи връщането на Добруджа по време на Първата международна война (1914-1918 г.).

Името на военачалник Иван Колев дълги години е подложено на забвение, тъй като е победил руснаците, а това не беше добре да се загатва по времето, когато България беше в орбитата на Съветския съюз.

Иван Колев е роден на 15 септември 1863 година в Руската империя и по-точно в Бесарабия, където има многочислена българска колония от преселници. След освобождението отпътува за България, където взема решение да гради чиновническа кариера, само че избухналата през 1885 година Сръбско-българска война трансформира съществено неговия живот. Той се записва доброволец, а на идната година постъпва във Военното учебно заведение.

Българското общество е надълбоко разграничено в отношението си по отношение на Русия, младият Колев като юнкер и русофил взе участие в детронацията на княз Александър I Батенберг. Заради това си провинение е краткотрайно отхвърлен, само че по-късно е възобновен и даже съумява да приключи една от най-престижните за времето си военни академии - на Италианското кралство в Торино.

Иван Колев е напълно предан на българската войска. По време на Междусъюзническата война е началник-щаб на Пета войска под командването на ген. Стефан Тошев. През 1914 година е създаден в чин генерал-майор, а от 1915 година е отпред на Първа конна дивизия, която трансформира в добре смазана бойна машина.

На 1 септември 1916 година стартира войната против Румъния, която е забила нож в гърба на България по време на Междусъюзническата война и е окупирала Южна Добруджа.

Предателство е осъдено още в първите дни на Румънската акция, когато обединените българо-германски сили, подкрепени от турски и австро-унгарски елементи, смазват всяка опозиция на румънците и техните съдружници руснаци и сърби.

Добричката епопея на Трета българска войска стартира на 5 септември 1916 година и продължава три дни. Командир на българите е прославеният военачалник Иван Колев, а на сражаващите се против тях обединени съветски, румънски и сръбски сили е военачалник Андрей Зайончковски, който с изключение на всичко е фамозен историк и създател на писания за Кримската война. Въпреки численото предимство на съперника, който разполага с 46 батальона и 19 кавалерийски ескадрони против 23 батальона и 17 кавалерийски ескадрони за българите, той освен, че не съумява да премине в нахлуване, само че е заставен да бяга позорно от своите позиции преследван от Първа конна дивизия на ген. Колев.

Добричката епопея дружно с успехите при Силистра и Тутракан спомагат за бързото избавление на Южна Добруджа. В тази борба за пръв път в най-новата ни история българската войска се изправя против своята Освободителка Русия и ѝ нанася съществено проваляне.

И успеха е извоювана от ген. Колев, за който България е над всичко. Той се бори за Родината против руснаците без сантимент и съмнение. Известни са неговите думи: „ Кавалеристи, Бог ми е очевидец, че съм благодарен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят в този момент казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки зложелател, който пречи за обединяването на България! ”

Голямото напрежение си споделя думата. Генералът с разтърсено здраве е изпратен да се лекува в Австрийската империя, само че по този начин и в никакъв случай не се завръща в своята Родина. Умира на 54 години.

Генерал Иван Колев е извънредно обичан от своите бойци, тъй като споделя с тях несгодите на фронта. Той е притежател на голям брой български, немски, австро-унгарски, съветски, италиански, турски, румънски и сръбски ордени и медали. Сред тях е орденът „ За смелост “ ІІ степен, който получава посмъртно.

Иван Вазов посвещава на Иван Колев стихотворението „ Добруджанската кавалерия “. /БГНЕС