Как и защо бе построена чинията на Бузлуджа
На 29 януари 1959 година е взето решение да бъде издигнат монумент на връх Бузлуджа. Той би трябвало да увековечи Бузлуджанския конгрес от 2 август 1891 година на поляните под върха, където скрито се учредява Българската социалдемократическа партия. Конгресът се състои по време на обичайните годишни тържества в памет на Хаджи Димитър. Участие вземат Димитър Благоев и към 30 други социалдемократи и посетители от Търново, Дряново, Габрово, Севлиево, Казанлък, Стара Загора и Сливен, написа socbg.com.
Началото на строителните действия е сложено на 23 януари 1974 година, когато над 15 000 куб.м скална маса са изкопани, с цел да бъдат хванати основите на монументалната структура. По този метод височината на върха понижава – от 1441 метра той става 1432. Строежът се финансира с дарения на стойност 14 186 000 лева Всъщност са събрани съвсем 16 милиона лв., като от разликата са издигнати 3 детски градини. До монумента са прокарани асфалтови пътища от връх Шипка и от основния път Стара Загора-Русе в правата след Казанлък, като отбивката за паметника е означена с голям монумент в цялостен растеж на Димитър Благоев.
Архитектурният план е дело на арх. Георги Стоилов и колектив. Сградата има образна аналогия с Олимпийския стадион в Монреал, както и със постройка, проектирана към 1955 година от Франк Лойд Райт на Гръцката православна черква в Уисконсин, Съединени американски щати. Издигнат на едноименния връх, съвсем в идеалния център на България, от него се разкрива неповторима панорама към Балкана.
Конструкциите са проектирани от колектив, управителен от проф. инж. Добромир Коларов. В градежа вземат участие тогавашните Строителни войски и доброволци бригадири. Ръководител на обекта е командирът на старозагорската строителна дивизия ген. Делчо Делчев.
Сградата се състои от куполна зала и 70-метров двоен стълб. На върха на пилона са инсталирани 2 петолъчки с размери 6,50/12 м. Тържествената зала е с диаметър 42 м и височина 14,5 м и е декорирана с мозайки с обща повърхност от 550 кв.м. Мозайките пресъздават „ построяването на социалистическо общество” и „ борбите” на Българска комунистическа партия. В коридора към залата има 14 композиции, отразяващи мирния труд. Художественото оформление на паметника на Бузлуджа лишава 18 месеца и напъните на над 60 създатели.
Тържественото разкриване е планувано за 23 август 1981 година в наличието на първия държавен и партиен началник Тодор Живков. Хиляди хора от цяла България се стичат да видят чудото на родната архитектура. През идващите няколко години постройката е посетена от над 2 милиона души. Всички те имат щемпел в специфичните си туристически книжки.
След 10 ноември 1989 година идва краят на щастливите дни за големия монумент. Функционирал в продължение на единствено 8 години, той потъва в забвение и бива оставен на произвола на ориста. Във вътрешността му се приютяват диви коне.
Монументът на върха и през днешния ден е неповторимо място с голям капацитет да се трансформира в изключителна туристическа атракция. Идеята е хора от Канада, Австралия и Япония всекидневно да се насочат на странствуване до България, с цел да видят „ летящата паница “, кацнала на планинския връх. Вместо това обаче периметърът освен е затворен за визити, само че даже е и рисков.
В момента паметникът е благосъстоятелност на страната и е възложен за ръководство и стопанисване на Областната администрация в Стара Загора. Българска социалистическа партия пожелава собствеността още през 2011-а и получава предложение за прехвърлянето й, което не приема. Според специалистите обаче Бузлуджа е народен и надпартиен въпрос и собствеността, както и отговорността за него, би трябвало да бъде държавна.
Най-логичното нещо, което може да се случи с паметника, е да бъде обезопасен, охраняван и да бъде желан вход за визитите му. Все отново всекидневно десетки влизат в него – това би било елементарно и дейно решение, подобряващо районния туризъм. Областната администрация, представляваща страната, обаче предприе най-неадекватното деяние в тази ситуация – затвори го за следващ път, и то показно.
„ Нелегалният “ туризъм все пак е индикативен за капацитета на постройката, само че и рисков за самите гости. Сградата няма да се срути върху главите на хората, само че по-непредпазливи или невнимателни могат да пострадат.
Ако постройката бъде взривена, а мястото – разчистено, това би било цялостна полуда, тъй като би коствало повече от това да бъде консервирана. Чрез потока от туристи Бузлуджа ще може да бъде поддържана и да носи доходи на притежателя си и дивиденти за туризма в района и в страната, считат специалистите.
Те са наясно, че Бузлуджа е строена за прослава на Българска комунистическа партия, само че през днешния ден не се цели прослава на партия или режим, а запазване на културно-историческото завещание. Затова верният метод съгласно тях е консервиране вместо възстановяване.
Друга щекотлива тематика е дали в постройката би трябвало да бъде показана цялата българска история, или единствено на социализма.
Какви са разликите сред настройките на българските и задграничните туристи към паметника като към евентуална туристическа дестинация?
За огромна част от чужденците е ясно, че Бузлуджа съставлява извънреден обект с доста огромен капацитет. Много от тях я считат за най-интересното, най-вълнуващото, даже най-хубавото място, което може да се посети в България. Българите не схващат за какво Бузлуджа би била по-интересна от Шипка да вземем за пример.
Разликата е, че българинът приема обектите през призмата на страстите, които свързва с избраните исторически събития, а чужденецът вижда непосредствено обекта, без деформиране на неговата материална същина. Така за един българин Шипка е доста по-важна и значима прочувствено, а за един чужденец Бузлуджа е по-ценна и забавна образно.
Разбира се, този развой е напълно натурален и верен, тъй като паметниците са освен визия, а и смисъл, по тази причина и сравнението Шипка-Бузлуджа в действителност е несвоевременно.
Финансирането най-общо може да се случи по европейска оперативна стратегия посредством публично-частно партньорство или посредством интернационална компания за набиране на средства.
И по първични калкулации става въпрос за 2,5 млн. лева за най-общото консервиране на паметника. Ако структурата е повредена, сумата може да бъде и много по-висока.
Началото на строителните действия е сложено на 23 януари 1974 година, когато над 15 000 куб.м скална маса са изкопани, с цел да бъдат хванати основите на монументалната структура. По този метод височината на върха понижава – от 1441 метра той става 1432. Строежът се финансира с дарения на стойност 14 186 000 лева Всъщност са събрани съвсем 16 милиона лв., като от разликата са издигнати 3 детски градини. До монумента са прокарани асфалтови пътища от връх Шипка и от основния път Стара Загора-Русе в правата след Казанлък, като отбивката за паметника е означена с голям монумент в цялостен растеж на Димитър Благоев.
Архитектурният план е дело на арх. Георги Стоилов и колектив. Сградата има образна аналогия с Олимпийския стадион в Монреал, както и със постройка, проектирана към 1955 година от Франк Лойд Райт на Гръцката православна черква в Уисконсин, Съединени американски щати. Издигнат на едноименния връх, съвсем в идеалния център на България, от него се разкрива неповторима панорама към Балкана.
Конструкциите са проектирани от колектив, управителен от проф. инж. Добромир Коларов. В градежа вземат участие тогавашните Строителни войски и доброволци бригадири. Ръководител на обекта е командирът на старозагорската строителна дивизия ген. Делчо Делчев.
Сградата се състои от куполна зала и 70-метров двоен стълб. На върха на пилона са инсталирани 2 петолъчки с размери 6,50/12 м. Тържествената зала е с диаметър 42 м и височина 14,5 м и е декорирана с мозайки с обща повърхност от 550 кв.м. Мозайките пресъздават „ построяването на социалистическо общество” и „ борбите” на Българска комунистическа партия. В коридора към залата има 14 композиции, отразяващи мирния труд. Художественото оформление на паметника на Бузлуджа лишава 18 месеца и напъните на над 60 създатели.
Тържественото разкриване е планувано за 23 август 1981 година в наличието на първия държавен и партиен началник Тодор Живков. Хиляди хора от цяла България се стичат да видят чудото на родната архитектура. През идващите няколко години постройката е посетена от над 2 милиона души. Всички те имат щемпел в специфичните си туристически книжки.
След 10 ноември 1989 година идва краят на щастливите дни за големия монумент. Функционирал в продължение на единствено 8 години, той потъва в забвение и бива оставен на произвола на ориста. Във вътрешността му се приютяват диви коне.
Монументът на върха и през днешния ден е неповторимо място с голям капацитет да се трансформира в изключителна туристическа атракция. Идеята е хора от Канада, Австралия и Япония всекидневно да се насочат на странствуване до България, с цел да видят „ летящата паница “, кацнала на планинския връх. Вместо това обаче периметърът освен е затворен за визити, само че даже е и рисков.
В момента паметникът е благосъстоятелност на страната и е възложен за ръководство и стопанисване на Областната администрация в Стара Загора. Българска социалистическа партия пожелава собствеността още през 2011-а и получава предложение за прехвърлянето й, което не приема. Според специалистите обаче Бузлуджа е народен и надпартиен въпрос и собствеността, както и отговорността за него, би трябвало да бъде държавна.
Най-логичното нещо, което може да се случи с паметника, е да бъде обезопасен, охраняван и да бъде желан вход за визитите му. Все отново всекидневно десетки влизат в него – това би било елементарно и дейно решение, подобряващо районния туризъм. Областната администрация, представляваща страната, обаче предприе най-неадекватното деяние в тази ситуация – затвори го за следващ път, и то показно.
„ Нелегалният “ туризъм все пак е индикативен за капацитета на постройката, само че и рисков за самите гости. Сградата няма да се срути върху главите на хората, само че по-непредпазливи или невнимателни могат да пострадат.
Ако постройката бъде взривена, а мястото – разчистено, това би било цялостна полуда, тъй като би коствало повече от това да бъде консервирана. Чрез потока от туристи Бузлуджа ще може да бъде поддържана и да носи доходи на притежателя си и дивиденти за туризма в района и в страната, считат специалистите.
Те са наясно, че Бузлуджа е строена за прослава на Българска комунистическа партия, само че през днешния ден не се цели прослава на партия или режим, а запазване на културно-историческото завещание. Затова верният метод съгласно тях е консервиране вместо възстановяване.
Друга щекотлива тематика е дали в постройката би трябвало да бъде показана цялата българска история, или единствено на социализма.
Какви са разликите сред настройките на българските и задграничните туристи към паметника като към евентуална туристическа дестинация?
За огромна част от чужденците е ясно, че Бузлуджа съставлява извънреден обект с доста огромен капацитет. Много от тях я считат за най-интересното, най-вълнуващото, даже най-хубавото място, което може да се посети в България. Българите не схващат за какво Бузлуджа би била по-интересна от Шипка да вземем за пример.
Разликата е, че българинът приема обектите през призмата на страстите, които свързва с избраните исторически събития, а чужденецът вижда непосредствено обекта, без деформиране на неговата материална същина. Така за един българин Шипка е доста по-важна и значима прочувствено, а за един чужденец Бузлуджа е по-ценна и забавна образно.
Разбира се, този развой е напълно натурален и верен, тъй като паметниците са освен визия, а и смисъл, по тази причина и сравнението Шипка-Бузлуджа в действителност е несвоевременно.
Финансирането най-общо може да се случи по европейска оперативна стратегия посредством публично-частно партньорство или посредством интернационална компания за набиране на средства.
И по първични калкулации става въпрос за 2,5 млн. лева за най-общото консервиране на паметника. Ако структурата е повредена, сумата може да бъде и много по-висока.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ