Реквием от Верди под палката на световнопризнатия маестро Густав Кун
На 29 септември под палката на гениалния маестро Густав Кун Софийската филхармония и Националният филхармоничен хор показват едно от най-светлите и въздействащи творби в музикалната история - „ Реквием “ на Джузепе Верди . Соловите партии са поверени на надарените Летиция Вителару - сопран, Мария Радоева - мецосопран, Валерио Борджони - тенор и Йозеф Бенци - бас.
Верди написа “Реквием ” на своя присъщ, сетивен, парещ, противоположен и съответен език, както в най-ярките му оперни опуси. Седемте елементи на творбата показват океан от усеща – от ядосан митинг и надълбоко страдалчество до буйна фантазия и вяра за независимост и благополучие. Реквиемната меса се извършва от четирима солисти, хор и оркестър, които композиторът съчетава по талантлив метод.
Макар и написан върху обичайния латински текст, във формата и каноните на католическата заупокойна меса, Реквиемът носи необикновена, „ оперна образност “. Наситената с непосредствена емоционалност, богато разгърнатите солови вокални линии, импозантните хорови платна, сгъстената драматика и ярки контрасти сред обособените „ подиуми “ се приближават до музикалната изразност на основаната малко по-рано „ Аида ”, а в Lacrimosa композиторът вкарва в модифициран тип дуета Qui me rendra ce mort? Ô funèbres abîmes! от ІV деяние на „ Дон Карлос ”.
Защо създателят на десетките опуси в най-светския род – операта – се е обърнал по това време към сферата на духовната музика? В края на 60-те и началото на 70-те на години на XIX век, един след различен умират татко му, неговият патрон Антонио Бареци (баща на първата му брачна половинка Маргерита), близкият му другар и либретист Франческо Пиаве, Джоакино Росини и Алесандро Мандзони. След гибелта на Росини през 1868, Верди замисля да се сътвори Реквием в негова памет от дванадесет най-известни за времето композитори, като по чоп на него се пада да напише частта Libera me. Реквиемът трябвало да прозвучи на 13 ноември 1869, на годишнина от гибелта на Росини, само че премиерата била анулирана и тази Messa per Rossini останала неизпълнена до 1988, когато хоровият диригент Хелмут Рилинг я показва в Щутгарт.
Но гибелта на надълбоко уважавания от Верди публицист Александро Мандзони през 1873 още веднъж разсънва желанието на композитора да сътвори Реквием. Той приключва творбата на 10 април 1874 и тя е изпълнена на 22 май 1874 в катедралата „ Сан Марко ” в Милано на първата годишнина от гибелта на Мандзони (често назовават творбата „ Мандзони – Реквием ”). Три дни след премиерата, на 25 май, Реквиемът е изпълнен в Миланската Скала с голям триумф. През идната 1875 звучи под палката на Верди в Париж (седем пъти на сцената на Opéra- Comique), Лондон (в Royal Albert Hall), Виена, Мюнхен, Петербург, а във Венеция е показан със особено направен фон в стила на старовизантийските църкви.
По-късно за известно време е като че ли пропуснат, само че ползата към творбата още веднъж се възражда след 30-те години на предишния век, когато Артуро Тосканини прави и първият ѝ запис с Военновъздушни сили – Лондон, и става неизменима част от актуалния репертоар на всички огромни хорови сформира и оркестри по света. Голям обожател на Реквиема е бил Джордж Бърнард Шоу, завещал Libera me да звучи на неговото заравяне. През 1943-1944 творбата е била изпълнявана 16 пъти от музикантите пандизчии в лагера Терезин под диригентството на Рафаел Шехтер и от 1990 постоянно звучи там в тяхна памет.
Верди написа “Реквием ” на своя присъщ, сетивен, парещ, противоположен и съответен език, както в най-ярките му оперни опуси. Седемте елементи на творбата показват океан от усеща – от ядосан митинг и надълбоко страдалчество до буйна фантазия и вяра за независимост и благополучие. Реквиемната меса се извършва от четирима солисти, хор и оркестър, които композиторът съчетава по талантлив метод.
Макар и написан върху обичайния латински текст, във формата и каноните на католическата заупокойна меса, Реквиемът носи необикновена, „ оперна образност “. Наситената с непосредствена емоционалност, богато разгърнатите солови вокални линии, импозантните хорови платна, сгъстената драматика и ярки контрасти сред обособените „ подиуми “ се приближават до музикалната изразност на основаната малко по-рано „ Аида ”, а в Lacrimosa композиторът вкарва в модифициран тип дуета Qui me rendra ce mort? Ô funèbres abîmes! от ІV деяние на „ Дон Карлос ”.
Защо създателят на десетките опуси в най-светския род – операта – се е обърнал по това време към сферата на духовната музика? В края на 60-те и началото на 70-те на години на XIX век, един след различен умират татко му, неговият патрон Антонио Бареци (баща на първата му брачна половинка Маргерита), близкият му другар и либретист Франческо Пиаве, Джоакино Росини и Алесандро Мандзони. След гибелта на Росини през 1868, Верди замисля да се сътвори Реквием в негова памет от дванадесет най-известни за времето композитори, като по чоп на него се пада да напише частта Libera me. Реквиемът трябвало да прозвучи на 13 ноември 1869, на годишнина от гибелта на Росини, само че премиерата била анулирана и тази Messa per Rossini останала неизпълнена до 1988, когато хоровият диригент Хелмут Рилинг я показва в Щутгарт.
Но гибелта на надълбоко уважавания от Верди публицист Александро Мандзони през 1873 още веднъж разсънва желанието на композитора да сътвори Реквием. Той приключва творбата на 10 април 1874 и тя е изпълнена на 22 май 1874 в катедралата „ Сан Марко ” в Милано на първата годишнина от гибелта на Мандзони (често назовават творбата „ Мандзони – Реквием ”). Три дни след премиерата, на 25 май, Реквиемът е изпълнен в Миланската Скала с голям триумф. През идната 1875 звучи под палката на Верди в Париж (седем пъти на сцената на Opéra- Comique), Лондон (в Royal Albert Hall), Виена, Мюнхен, Петербург, а във Венеция е показан със особено направен фон в стила на старовизантийските църкви.
По-късно за известно време е като че ли пропуснат, само че ползата към творбата още веднъж се възражда след 30-те години на предишния век, когато Артуро Тосканини прави и първият ѝ запис с Военновъздушни сили – Лондон, и става неизменима част от актуалния репертоар на всички огромни хорови сформира и оркестри по света. Голям обожател на Реквиема е бил Джордж Бърнард Шоу, завещал Libera me да звучи на неговото заравяне. През 1943-1944 творбата е била изпълнявана 16 пъти от музикантите пандизчии в лагера Терезин под диригентството на Рафаел Шехтер и от 1990 постоянно звучи там в тяхна памет.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ